Невероятният Спайдър-мен 2

Когато от Sony решиха да реанимират Спайдър-мен едва няколко години след абоминативната трактовка на Сам Рейми, аз нямах особено големи очаквания. После обаче към екипа беше прибавен Марк Уеб, чийто (500) Days of Summer е сред любимите ми филми. След това за Питър Паркър бе избран Андрю Гарфийлд, а в ролята на Гуен Стейси кастнаха великолепната Ема Стоун. Внезапно новата инкарнация на паяка се превърна в най-чаканите филми в списъка ми. В крайна сметка лентата не беше светоизместваща, но при все големите ми очаквания, не само не ме разочарова, но и се превърна в едно от любимите ми комиксови заглавия.

Ето, че е време и за продължението, този път с повече сюжетни линии, екстра доза Тайни От Миналото™ и с романтична драма, която се пренася в едно ново, по-комплексно ниво. И, изненадващо, с крайно некадърен и неадекватно избран злодей. Историята започва някакви месеци след събитията от първия филм. Питър и Гуен са двойка, но Питър страда от силна вина заради нарушеното обещание към умрелия баща на приятелката си, и това поставя връзката под постоянно напрежение. Междувременно, в Оскорп, където всякакви гадости само дебнат да се случат, Хари Осборн (Дейн ДеХаан) се е върнал от Европа, само за да открие, че освен огромна финансова империя, баща му му е завещал и дегенеративна болест, която ще го убие преди да е навършил 40. Още по-междувременно и някакси встрани, един смотан електричар, работещ за Оскорп, пада в аквариум с генетично модифицирани електрически змиьорки (не, не се бъзикам) и се превръща в изградения от и манипулиращ електричеството Електро (Джейми Фокс). Останалото, както е казал поетът, е история.

И да, историята на Невероятният Спайдър-мен 2 е всъщност доволно тъпа и оправдано изяде много бой в интернет. Също като този на Мъж от Стомана преди известно време, сценарият изглежда така, сякаш няколко човека, драматично различни като умения, са си поделили определени части от него. За разлика от Мъж от Стомана обаче, тук някои от частите са на наистина великолепно ниво. Визирам основно отношенията между Питър и Гуен. Първо, и Андрю Гарфийлд, и Ема Стоун са великолепни актьори с великолепна химия. Гарфийлд блести във всичките си сцени (например тези с леля Мей (Сали Фийлд)), но когато е заедно със Стоун, нещата просто… пасват. В един момент лично за мен фокусът просто тотално се измести от приключенията на паяка към връзката на Питър и Гуен, която е по-нюансирана и реалистична, отколкото която и да било връзка в супергеройски филм има право да бъде.

Уви, от обратната страна на тази монета са Електро и Хари Осборн. Там нещата стават наистина смущаващи, и то на няколко нива. ДеХаан е чудесен в ролята на разглезения млад милиардер, но Джейми Фокс просто… смърди. И не защото е лош актьор, а защото ролята е написана зле. Което е още по-вбесяващо, филмът изглежда така, сякаш създателите му умишлено са искали да саботират приключенската линия. Не е достатъчно, че мотивацията на злодеите е тънка като хартия, но дори неща като саундтрака някакси не работят добре с тях. Сцената, в която Електро и Спайди се срещат на Таймс Скуеър, е озвучена с толкова идиотска музика, че за момент изглежда почти пародийно. Така или иначе, филмът явно си работи по посока някаква кулминация в трета част, но се надявам там нещата да са по-изпипани на ниво злодеи, че тук положението е… недобро.

Като споменах саундтрак, извън няколкото неадекватни момента, където музиката просто не пасва на действието, музикалният фон всъщност е чудесен. Спайдър-мен франчайзът винаги се е ползвал с приповдигната героична музика и поне за мен тя си пасва идеално с персонажа. Специалните ефекти са стандартно нереалистични, като електричеството на Електро е особено фрапантно, но отново – този тип шарения според мен си пасва с образа на Спайди и се връзва добре с ярката цветова гама от предния филм.

И все пак, най-важното в Невероятният Спайдър-мен 2 си остава Питър и неговото израстване като човек и герой. Без да спойля (то и кого ли ще оспойля, предвид кога го пиша това ревю), Марк Уеб извежда персонажа доста по-надалеч, отколкото Сам Рейми си позволи. Образът на Питър Паркър винаги е бил трагичен, неговите геройства са зародени в страдание и шегите му не са веселие, а щит срещу болката, от която не може да избяга. Разбира се, основната причина е смъртта на чичо Бен (Мартин Шийн), която дава начало на мисията му, но в комиксите има още един важен момент, който определя личността на паяка, и докато Сам Рейми избегна тази посока, Марк Уеб я извежда в пълна сила. Признавам си без бой, че не очаквах филмът да стигне дотам, и докато виждах как събитията ни насочват в познат коловоз, си дъвчех ноктите и се надявах, че Уеб ще е решил да се отклони от комикса.

Вкратце, при все бозавата си злодейска линия, Невероятният Спайдър-мен 2 за мен е най-добрият супергеройски филм тази година и абсолютно задължителен за гледане. А аз с нетърпение ще очаквам третата част, защото много от Тайните от Миналото™ останаха недоизяснени и е явно, че ще се разкрият в някаква форма на Епичен Финал™.