300: Възходът на една империя

Малко са продълженията на хитови филми, които достигат нивото на първоначалния филм и съвсем закономерно 300: Възходът на една империя бележи упадъка на една поредица.

Аз не бях фен на първия 300 по начало. Но при все, че тестостеронът и патосът в оригиналния филм ми бяха прекалени, а превъзнасянето по него беше извън каквито и да е разумни граници, още преди лентата да излезе по кината, никога не съм отричала, че в 300 има какво да се види и обективно погледнато е добър филм. Е, това не може да се каже за 300: Възходът на една империя.  Общо взето в него е запазено всичко, което ме дразнеше в първия филм и е отрязано всичко по-съдържателно.

Историята се развива успоредно с отбраната на Термопилите и проследява морските битки, водени между гръцкия флот, предвождан от Темистокъл (Съливан Степълтън) и персийския, предвождан от Артемизия  (Ева Грийн). И … това е. Да, има някакви започнати и незавършени истории, свързани с робското минало на Артемизия, обожествяването на Ксеркс и нелепото сексуално напрежение между Темистокъл и Артемизия, но те си стоят така, да има. Героите са плитки и еднопланови, което само по себе си не е голяма драма.  Дразнещото е че именно с тези недовършени истории героите дават някакви надежди за развитие, които филмът просто игнорира. Общо взето логиката на сценария е следната – ето, сега ще споменем, че ужасната Артемизия е страдала като дете и няма да й дадем и една човешка черта повече.  (И като казвам ужасна – тази жена е древногръцката Крюела Де Вил.  Ако се бяха сетили да включат малко кученце в сценария, сигурно щеше да убие и него.) Ще сложим някакви свръхестествени елементи в миналото на Ксеркс и ще ги забравим там. Ей, не сме показали достатъчно голота, я да направим сцена, в която Артемизия и Темистокъл внезапно се оказват сами  (и по някаква причина не се убиват, макар че това може да им спечели войната) и се опитват да се изнасилят злостно взаимно… А после единственото последствие от това да е, че Темистокъл ходи малко накриво на връщане… Няма значение, че няма логика и смисъл, видяхме гърдите на Ева Грийн, нали? Малко смисъл ли е това? И така нататък.

Патосът, който имаше в миналия филм, отново присъства, но просто не е толкова мотивиращ. Нещо повече: гордото „ние сме нация от воини“ от оригиналния 300 е заменено от крайно тривиалното „ние сме овчари, обаче се бием за свобода и затова  изведнъж се превърнахме в някакви древногръцки нинджи“ в продължението. Дори има леко хумористични препратки в стил „ама вижте ги тези луди спартанци“, с което дъното беше достигнато официално.

Чисто  визуално филмът е като абитуриентка, на която всички обясняват колко й е хубава роклята, понеже е толкова изчистена и семпла, но всъщност просто знаят, че момичето само това може да си позволи и не искат да го разстройват. Та и 300: Възходът на една империя е така – официалната версия е, че всички пейзажи изглеждат като декор от театрална постановка, защото е арт, но вътрешно зрителят няма как да не заподозре, че просто парите не са стигнали за повече. Дори където парите явно са стигнали, вдъхновението е изиграло лоша шега и пейзажите изглеждат нелепи с нереалистичността си. И, разбира се, когато няма какво да се покаже, сцената се омазва в кърваво червена боя до ушите и се счита за успешно завършена.

Като актьорска игра няма голямо пространство за разгръщане, но мога да кажа само хубави неща за Ева Грийн и Съливан Степълтън. Е, явно не си четат сценариите, преди да приемат роля, но всеки си има недостатъци…

Музиката е поредният неизползван потенциал на лентата. С подходящата музика някои сцени биха могли да са много надъхващи въпреки тоталната си безмозъчност, но почти навсякъде тази възможност е изпусната и музиката се слива в един общ безличен фон.

Действието е накъсано и нелогично и отново има сцени, за които единствената причина да съществуват, е някоя демонстративно готина реплика в тях.

За историческа достоверност дори няма да започваме да говорим. Повечето герои са реални исторически личности, живели по същото време, но от там нататък биографиите им са между силно допълнени и откровено измислени.