La La Land
Режисьор: Деймиън Шазел
Сценарий: Деймиън Шазел
В ролите: Райън Гослинг, Ема Стоун, Джон Леджънд, Дж. К. Симънс
Искам да ми намерите човек, който твърди, че при излизане от киносалона след La La Land му е било смотано. Или че мрази филма. Не „не харесва“, а „мрази“. Ако все пак попаднете на такова лице под една или друга форма, знайте, че то ви лъже най-безсрамно.
Въпреки финала си (няма да разкривам подробности, за да не ви разваля удоволствието), La La Land е един от онези филми, които ще оставят всеки зрител с летливо, приятно, захарно чувство, след като започнат да се нижат надписите. Всеки. Точка. Може да не харесвате мюзикъли по принцип, възможно е да сте достатъчно цинични, за да не ви се понрави любовната история или общият разказ във филма, възможно е да не понасяте Ема Стоун и Райън Гослинг (макар че… е ли възможно???), но няма да сте в състояние да оспорите две неща. La La Land е един от най-красивите и зареждащи филми на изминалото десетилетие, както и един от най-умело режисираните. Ако сте имали щастието да видите предния филм на режисьора Деймиън Шазел, двете ми твърдения няма да ви изненадат. Истината е, че Камшичен удар беше сред най-силните и елегантни филми в годината си, като също така притежаваше нещо, с което много малко Оскарови продукции могат да се похвалят – жива енергия. Темпото на Камшичен удар беше също толкова добро, колкото това на Mad Max. Но да се върнем на La La Land.
Ако с Камшичен удар Шазел даде заявки на какво е способен от визуална и наративна гледна точка, то La La Land го утвърждава като режисьор, който е толкова кадърен и стабилен, че е в състояние да превърне средностатистическа блудкава история в изумителна продукция, компенсирайки всякакви сценарни недостатъци (а от тях, уви, има много) и смотани клишета (от тях също има доста). Защото по своята същност Камшичен удар си беше постижение и като концептуален замисъл, а също и като вътрешна динамика в самата история. La La Land, обаче, е подчертано различен, ако и отново да става дума за музика.
Истинската му магия не е превъзходната химия между Гослинг и Стоун (която беше очевидна още в Оглупели от любов), не е сладката музичка, не е приятната, безвредна романтично-носталгична история за двама мечтатели, а е безсрамният размах и смелост на Шазел, който улавя най-добрите винтидж мюзикъли и най-лекия захарен памук, с който 90-арското кино ви е радвало в ромкомките си, и съумява да ги преработи по начин, който да звучи съвременно, естетически издържано и убедително. На този етап La La Land се явява почти революционен – той представлява извънредно старомодно нещо, претворено в най-актуалната и модерна опаковка. И, което е още по-важно, съумява да изтръгне прекрасно чувство на радост и неподправена наслада от зрителите. Колко от съвременните филми могат да се похвалят с това?
Най-безценният аспект на продукцията е точно това артистично постижение – създаването на безкрайно познат Фред-Астеров тип мюзикъл под формата на съвременен Брилянтин, който да допадне на всеки тийнейджър, ежедневно ангажиран с Инстаграм. Другият е, че Холивуд най-сетне съумя да сътвори мюзикъл, който е преди всичко филм и не ви кара да си мислите непрестанно това колко ли по-яко би изглеждало на Бродуей. През 2001 г. Баз Лурмън успя да върне мюзикъла на мода със страхотния Мулен Руж буквално за една нощ. Сега, Мулен Руж може и да не е топ филмът на годината за вас, но няма как да отречете огромното въображение на Лурмън, както и перфектния колаж, който представлява продукцията. Лошото следствие от това беше, че всякакви популярни Бродуей мюзикъли бяха претворени за големия екран, но не бих нарекла получените резултати точно филми. Добрата новина при La La Land е, че той е на първо място кино-произведение и чак след това мюзикъл. Това, надявам се, ще въведе нова мода оттук-нататък.
Тук бих могла да добавя коментар относно изпълненията, но предпочитам да ги усетите сами на големия екран, така че спестявам суперлативите. Същото важи и за музиката, която, извън филма, звучи напълно обикновено, но е перфектна, когато е поставена във визуален контекст.
La La Land категорично не е шедьовър. Да, на моменти напомня на рекламите на Кока-Кола. На чисто разказвателно ниво съдържа набор бутафорни моменти, тъповати реплики, безумни конфликти и решения. Но, имайки предвид, че цели да отдаде почит на старите класики в жанра, това е малко или много съзнателно търсен ефект. Освен това може да се желае малко повече от второстепенните герои и изпълнения – като изключим Гослинг и Стоун, на никого не е поверена кой знае каква роля.
Важното е, че всеки път, когато мозъкът ви отчита очеваден дефект, който потенциално би ви подразнил другаде, ще бъде склонен да го пропусне тук и да прости на филма в името на онези идеални, незабравими части, които са накарали сърцето да ликува като след първа целувка. La La Land е уникално сладък филм, със страхотен стил, превъзходна режисура, много ентусиазъм от страна на целия екип и достатъчно добре поднесена доза вълшебство. Дайте му шанс – не казва нищо ново, но пък ще допринесе за доброто ви настроение. А какво може да е по-важно от това, когато гледате един филм?
Оценка: 9/10
Неочаквано много ми хареса на мен. При горе-долу нулеви очаквания, но пък на мен по принцип доста рядко ми се случва да харесам кино мюзикъл или романтичен филм. От всичко най ме спечелиха Прустовите пътешествия във времето, както и начинът, по който въведоха идеята за успоредните разкази накрая. Второто ми се върза много добре с фокуса върху джаз музиката и целия мотив за импровизацията и динамиката между различните инструменти. Даже в момента не се сещам за музикален филм, който толкова добре успява да даде причина да бъде направен така (че даже и любовната история успява да бъде в услуга на цялостния замисъл, а не просто да е любовна история и нищо повече). С две думи, много доволен. Трябва най-сетне да изгледам Whiplash.
Според мен Whiplash ще ти хареса страшно и съм съгласна, че моментът с джаз импровизацията и заиграването с възможностите/ алтернативите в края беше супер удачно попадение. Реално, ако краят беше направен по друг начин, вероятно бих дала на филма 8/10, но това беше перфектен подход и много умно вмъкнато. А и толкова красиво! Никога не съм си падала по бозаво бонбонено романтични филми, но тук си е чиста проба естетическа кино магия и Шазел е върхоооооовен режисьор! Честит му Оскар 🙂
Съгласен съм с всичко, което казвате, но определено не беше моят филм 🙂 Песните ми бяха бледи, началото – крайно мудно, историята безплътна, „модерната опаковка“ не достатъчно смела… Ако не беше този наистина брилянтен финал, щях да съм съвсем разочарован, но поне той успя да ме спечели!
А Прустовите time-travel bits не те ли изкефиха? (Адам Робъртс разправяше на Еврокона в Барселона, че според него романите на Пруст наистина били time travel science fiction :D)? На мен историята ми направи много хубаво slice-of-life впечатление, което изключително силно ми липсва в повечето романтични филми. Тук бяха подходили много земно и човешки. Освен това доста (само)ирония имаше, към Холивуд включително (то като се почне от самото заглавие). Иначе съм съгласен, че може би първата третина е доста мудна, и за мен беше определено whatever, но в средната част почна да ме печели с поредица от дребни и яки решения. А краят върза всичко, обедини централните символи, направи ги да резонират един с други, и изобщо като за филм в този жанр и за този пазар, се е получил страхотен.
Може нещо да съм пропуснал – за кои тайм-травълс говориш? Аз само края бих окачествил така и то не като тайм-травъл, а като „песен за историята, каквато можеше да бъде“. Останалите си бяха стандартните „х години по-късно“? Иначе аз именно slice-of-life усещането не харесвам много и точно то ми е свръх в романтичните филми май 😀 явно сме на двата края на спектъра по тях. За края съм много съгласен с твоето определение за навързването на символите (и песните).
Time travel oбразно казано го използвам, разбира се. Всичките моменти, когато някой от героите чуваше или виждаше нещо, което го връщаше в минал момент и го подсещаше да действа по определен начин (в съзвучие с основната мелодия, един вид). Като миризмата при Пруст. В този смисъл мен много ме радва да интерпретирам сюжета не толкова като „случи се X, а можеше да се случи и Y“, a като „това е мелодия, всяка нота може да те отпрати в различна импровизация между инструментите, но в почти всички можеш да напипаш основната мелодия; този път ще я изсвирим по този начин, обаче може и инак“. Което пък ми се връзка със земността на филма и това, че не се взима много на сериозно. Някакви напълно нормални животи описва, пък и макар и холивудски, нямаше драми и глупости, с каквито обикновено пълнят повечето романтични заглавия.
Мислиш ли, че запознатост с класическите (и не чак толкова класическите) мюзикъли е ключово за това да оцениш размаха на продукцията? (или нещо друго ми липсва, за да го харесам)
Права си, че е трудно да го мразиш, но това ли е най-високото, към което можем да се стремим – не-омразни ленти? 🙁
Това ли е най-добрият филм на 2016 г. за теб?
Ами, всъщност, конкретно в този случай не смятам, че е нужно да познаваш класическите мюзикъли, за да те изкефи. Да, ако регистрираш всички препратки на някакво ниво ще извлечеш повече удоволствие, но според мен La La работи прилично като не-мюзикъл и това е и една от причините, поради които ми допада. Може би в случая просто не работи за теб на емоционално ниво?
Честно казано – невъзможността да намразиш лента е доста рядко качество. Или поне в днешно време не мога да се сетя за много такива примери, а което е по-важно тук говорим за силно хвалена продукция, окичена с доста награди вече, което почти винаги е предпоставка, ако нещо не работи във филма за теб, да започнеш да му набираш нездраво.
Рано ми е да кажа за най-добър филм за 2016, просто защото има още няколко заглавия, които държа да видя преди да се изкажа. Със сигурност ще влезе в личния ми топ 10, а и за мен винаги е съществувала драстична разлика между „най-добър“ филм и „любим за годината“. Както съм и отбелязала – La La е далеч от идеален, но на чисто субективно ниво ми хареса достатъчно.
Обичам да чета адекватни ревюта за филми, лишени от хейтърски напъни. За мен Ла ла ленд е събитието на годината. Не гледам един и същи филм два пъти, този изгледах три пъти за една седмица. Сигурно ще го гледам поне още толкова. С риск да наруша може би правила на сайта, ще си позволя да поканя авторката в малка група за кино, направена с много любов. https://www.facebook.com/groups/1158578727487622/ Всеки, който носи тази любов в сърцето си може да заповяда 🙂