Конг: Островът на черепа

Трябва да знаете, че наистина не харесвам маймуните – ни големи, ни малки. Това просто не е моето животно. Маймуните ме дразнят открай време, никога не са ми били симпатични и въпреки продължителната любовна връзка на киното с тях, всички филми, в които те фигурират, не носят почти никакъв емоционален заряд за мен.

Погледнат от този аспект, Кинг Конг не е моята митична история в нито една от версиите си. Признавам, частично се възхищавах от филма на Джаксън поради мащаба му, желанието на режисьора да вкара толкова много патос и драма в средностатистически блокбастър, както поради факта, че изтръгна и доста качествено изпълнение от Наоми Уотс. Може би именно заради глобалната амбиция на проекта, той донейде имаше емоционално въздействие върху мен. Но имаше и доста кусури (освен редовният Питър-Джаксънов недостатък „защо филмът да е два часа като може да е три и половина?“) и още тогава се надявах да минат поне 20 години преди пак да пипнат прословутата история.

Е, минаха по-малко, разбира се. Което всъщност се оказа… поносима идея?

Добрата новина е, че новият Конг е силно гледаем и доста забавляващ, без да е забавен – сценарият не може да се похвали с остроумия, които да ви разсмеят истински и, уви, ще установите, че целият идеален актьорски състав е пропилян. Но пък няма да скучаете!

Ако ви гонят неприятни спомени от последната рециклирана Годзила – Конг е дължини напред като качество. За този резултат спомага преди всичко решението на създателите да интерпретират сюжета като 70-тарски военен филм, който изобилства от (леко кичозни) препратки към Апокалипсис сега, войната във Виетнам. И най-вече страхотният (ама наистина стра-хо-тен!) саундтрак.

Както и превъзходната визия, създадена от сценографите и възхитителната операторска работа на Лари Фонг, чийто Батман срещу Супермен беше блудкаво скучен и мрачен. Докато Конг е изпълнен с подтонове, нюанси и дълбоки светлосенки, които трябва да бъдат видени на голям екран за максимално въздействие. Конг: островът на черепа е красиво заснет филм, с много добро темпо в първата си половина (поносимо такова във втората), чудесни твари, участващи в съвсем приятни сблъсъци с хората, които… са централният разочароващ фактор във филма.

Не мога да разбера как е възможно да събереш така приятен актьорски състав, само за да го снабдиш с някои от най-смотаните и скучни реплики, вясвали се във филм за чудовище. Също, за мен остава непонятно и как наемаш актьор с прилична харизма, но в крайна сметка употребяваш точно нула от нея във филма. Не, не говоря за начина, по който Крис Прат в последния Джурасик Парк беше една пропусната възможност, но да – ситуацията с Том Хидълстън тук е съвсем сходна. Ако има звено, което издиша нечовешки, то е „човешкият“ фактор. Не че и маймунският е много стока – нито един труп на екрана няма да развълнува никого, което е жалко. Ако литературният материал можеше да се похвали с една идея повече дълбочина у героите си, Конг щеше да е пуканков филм за чудо и приказ.

Въпреки спънката си в направление човешки образи и ниво на актьорски изпълнения, бих препоръчала Конг на всеки, който търси да се разтовари и очаква лесносмилаемо забавление – дори да не остави желание за повторно гледане, със сигурност ще бъде спомен за добре прекарано време.