Колите 3

Не познавам човек, който би започнал рецензия за някоя от частите на Колите с думите „Това е любимият ми филм“. Светът е голям и все ще се намерят хора да ме опровергаят, но това не променя факта, че Колите масово е считан за една от по-слабите анимации на прочутото студио. Втората част с лекота ще заеме последното място в някоя класация за филми на Пиксар (ако искате да си я припомните – най-добре заделете 5 минутки за един honest trailer и ще сте съвсем в час).

И ето ни на, стигнахме и до Колите 3.

Разбира се, поредицата е достатъчно популярна сред децата и е чудесна машина за пари, благодарение на най-различните стоки, които на равномерни талази заливат пазара. Това сигурно се явява основната причина, въпреки негативните реакции спрямо Колите 2, ние да сме облъчени и с трета част. Друга потенциална мотивация на създателите, която ми хрумва, може би е възможността тройката да измие срама от предния филм?

Каквито и да са конкретните причини, подтикнали Дисни/Пиксар да вземат подобно решение, поне вече са си научили урока – и тук, както и в Карибски пирати 5, прозира очевидното желание на създателите да върнат лентата назад и да използват вече изпитана техника, която работи. Неуспешните шпионски истории от Колите 2 са зад гърба ни и отново можем да се наслаждаваме на драматични състезания.

Филмът започва с един уверен МакКуин, който го играе цар на пистата. Славата му обаче скоро е засенчена от ново поколение състезатели, най-бърз и мощен сред които е Джаксън Сторм. След една неприятна катастрофа Светкавицата МакКуин получава последен шанс – за да продължи да се състезава, той трябва да спечели следващото си състезание. В противен случай го очаква пенсия, живот на стари лаври… и издръжка от мърчандайзинг (Дисни/Пиксар за пореден път си правят тънки шегички – б.а.). На помощ идва младата треньорка Крус Рамирес, която да го въведе в последните писъци на тренировъчната мода и да му помогне да победи най-големия си враг…

Сигурна съм, че си мислите, че знаете какво ще стане нататък. И аз бях така. Но в един момент Колите 3 завиха в една неочаквана (поне за мен) посока. Не, МакКуин не изучава модерните тактики, нито се научава да ползва хипер-ултра-модерния симулатор за състезания. Не, МакКуин не успява да види сметката на Джаксън Сторм благодарение на остарели тренировки на черен терен с антични треньори. Всъщност филмът се фокусира върху доста по-различни теми от тези, които бихме могли да предположим след подобна завръзка.

По-съществен от победата се оказва въпросът за приемствеността между поколенията и менторството. Неслучайно сред героите намира място и един любим стар познайник, който може би не сме очаквали да видим – бившият учител на Светкавицата, Док Хъдсън (Пол Нюман почина през 2008 г., но въпреки това героят му Док се появява и в третата част, благодарение на неизползвани записи от първата част на Колите). Филмът акцентира върху това колко е важно да работиш върху психиката си и да не се поддаваш на внушения – не само в състезанията, но и в живота по принцип.

Изключително много ми хареса и че сякаш за пръв път създателите на Колите се сещат, че има и момиченца, които ги гледат. Въпреки че образът на Крус Рамирес може да служи за пример и за двата пола – „следвай мечтите си“, „вярвай в себе си“ и прочие ала-бала – все пак става дума за женски образ, който се бори да се докаже в един предимно „мъжки“ свят.

Анимацията в Колите 3 е на очакваното от Пиксар високо ниво, особено ако зрителят не се разсейва лесно от бързите шарени колички и все пак намира време да огледа пейзажите и различните детайли (аз по-рядко намирах такова време – луд на шаренко се радва). Още от тийзъра прави впечатление как липсата на детски физиономийки, лепнати на автомобилите, може изцяло да преобрази визията на филма.

Една от най-страхотните сцени включва състезание на смъртта насред кал и огън, в което зловещи агресивни трошки са готови да пометат всеки новобранец. Като цяло хуморът в Колите 3 не е особено силно застъпен, но все пак има няколко свежи сцени – освен гореспоменатата лудешка огнена надпревара мога да посоча още промушването между комбайнерите-крави (кой го е мислил този свят? – б.а.) и МакКуин Светкавицата на симулатора (виж снимката по-долу, но за да разбереш кое му е смешното, гледай филма! – б.а.).

Колите 3 не е откровение, нито е на нивото на която и да е от по-силните анимации на Пиксар, но от тази поредица това е най-доброто, което мога да си представя.