Annihilation Can you describe its form?

Annihilation е роман-събитие в жанра на научната фантастика. Джеф Вандърмиър от години се радва на „световна известност в тесен кръг“, но за мой срам, аз не бях запознат с творчеството му, докато колегите не започнаха да хвалят този роман преди няколко години, което най-накрая ме накара да му обърна внимание. За книгата и трилогията The Southern Reach сме споменавали мимоходом в предишни материали, но скоро ще им обърнем по-сериозно внимание, защото те определено го заслужават. Тук искам да се фокусирам върху филма.

Още преди излизането си, Annihilation се изправи срещу сериозен проблем – разпространението. 2017-a беше година на кофти маркетингови решения и сериозни провали на утвърдените им франчайзи като Трансформърс и Мисията невъзможна, поради което Парамаунт решиха да покажат филма на фокус групи, които пък обявиха, че им бил твърде интелектуален. Студиото го затресе параноята и броени седмици преди излизането на филма по кината – месеци след началото на рекламната му кампания – те обявиха, че Annihilation ще бъде пуснат на голям екран единствено в САЩ, Канада и Китай, а в останалата част от света правата отиват при Нетфликс. Едва ли е нужно да обяснявам колко кофти ход е подобно решение, колко разклаща доверието на режисьори и сценаристи към Парамаунт, и колко грозна картина рисува за бъдещето на независими и смели проекти като този. Самият Гарланд не се свени да демонстрира разочарованието си, и с право. В този контекст, Annihilation всъщност получи повече внимание в Щатите, отколкото може би щеше да има без тази драма, а това ни води към въпроса – заслужава ли филмът това внимание? Краткият отговор е „да“. По-дългият е „Да, но…“

Annihilation е нефилмируема книга. Ако Дейвид Линч не мразеше фантастиката и имаше подходящата нагласа, може би той би могъл да направи сюрреалистичен сериал в стил Туин Пийкс (но без иронията), който да улови в някаква степен всички нюанси на параноя и несигурност в романа, но самостоятелен филм просто не може да се справи с това начинание. За съжаление, при все интензивния ми опит да не забравям този факт, лентата на Гарланд просто беше твърде различна, при това в ключови елементи. Самият той (както можете да видите в горното интервю) признава, че зародишът на филма е в негова самостоятелна идея, която в последствие е обвързал с романа на Вандърмиър, и това си личи.

Историята ни запознава с Лина (Натали Портман) – биолог с опит в армията, чийто съпруг Кейн (Оскар Айзък) е изчезнал по време на строго секретна мисия. Година по-късно той се появява от нищото, привидно без спомени за събитията от последните месеци, и почти мигновено колабира заради вътрешни кръвоизливи. Армията пресреща линейката и Лина и съпругът ѝ са отведени в тайна военна инсталация в неназована дива местност на югоизточното крайбрежие на САЩ. Лина научава, че Кейн е бил част от експедиция в територия, където някакво неопределено събитие е сътворило бариера, през която никаква информация не минава и в която всички експедиции изчезват безследно. И този купол се разширява с плашеща скорост. Осъзнавайки, че тази мистерия може би е единственият ѝ шанс да спаси умиращия си съпруг, тя решава да се присъедини към следващата експедиция, водена от директора на организацията, Доктор Вентрес (Дженифър Джейсън Лий), и групата от пет жени скоро се сблъскват с необяснима нова екосистема, характеризирана от постоянни мутации и промени. А в епицентъра на купола се намира крайбрежният фар, от който е започнало всичко.

Annihilation е великолепна екологична фантастика. Макар и филмът да игнорира дистопичните намеци за екологичен колапс от романа, той съдържа ядрото му – концепцията за природата като псевдосъзнание, способно да преодолее човешката намеса не просто като равностоен противник, а като жестоко божество. Лентата е пълна с травмиращи моменти, често на границата на ужаса, но в основата си остава научна фантастика, подчинена на интелектуални стремежи. Актьорската игра е на високо ниво, макар и в този конкретен случай това да не е от особено значение, защото не хората са най-важното тук. Визуално Annihilation е впечатляващ, и напълно подкрепям Гарланд в гнева му, защото това е нещо, което силно си заслужава да бъде видяно на голям екран. Музиката също е перфектно подбрана, като на някои моменти саундтракът прави странен завой към меланхолично кънтри, докато в други ни предлага странните нечовешки вибрации от трейлъра.

Но на фона на всичката тази прекрасност, още с първата си сцена Annihilation бие шута на основната сила на първоизточника си, като директно ни показва какъв е произходът на мистерията. В следващата сцена героинята на Портман получава име – нещо, което също противоречи с много от централните идеи на книгата, в която членовете на експедицията са умишлено оставени безименни. Самата Лина е директно противоположен образ спрямо биолога от оригинала. Емоционална, ангажирана със съдбата на хората около себе си, с чувство за дълг, това е персонаж, който пасва на много по-проста история, лишена от пластовете психологическа дълбочина, които Вандърмиър оплита около героинята си.

Не мога да изброявам конкретни разлики без да спойля, нито би имало смисъл, защото проблемът ми не е в конкретиката, а в общата концепция. Първообразът е пъзел, в който всички парчета са с един и същи цвят и нито едно не пасва с другите. История, основана на несигурност, параноя и лъжи, в която дори най-основните въпроси за идентичност, цел и линейност на сюжета не получават категоричен отговор. Алекс Гарланд ни дава филм, в който голяма част от материята, движеща сюжета, е опростена и обяснена, удобно пакетирана и с финал, който ако не елементарен, е със сигурност разбираем. Като филм, Annihilation е богата, силно разказана история и събитие в кино фантастиката, може би дори в по-голяма степен, отколкото предишната лента на режисьора – Ex Machina. Но като адаптация на шедьовъра на Вандърмиър, поне за мен сценарият просто не се справя с това да улови духа на оригинала. Подозирам, че когато книгата избледнее в паметта ми, филмът ще ми хареса повече, но за момента разочарованието ми е по-силно от уважението към постижението на Алекс Гарланд.