Дизайнер: Антоан Бауза, Бруно Катала

Продължителност: 25-30 мин

Брой играчи: 2-5

Механика: теглене на плочки, събиране на символи

Издател: Ludonaute

Миналата събота с Aravala и Claymore обикаляхме столицата по повод Нощта на игрите и по някое време попаднахме в клуб Абордаж. Докато разглеждах колекцията им от игри, случайно видях заглавието „Малкият принц“. Като дете не бях харесал малката книжка на Екзюпери, но когато я препрочетох преди 3 години, бях изключително впечатлен от почти всеки ред в нея. Съответно нямаше как да подмина без поне да погледна какво представлява тази игра. В главата ми веднага се появиха две мисли: че тя ще е детска и че това ще е поредният продукт, който използва известна марка, за да успее да се продаде, без да е достатъчно добър сам по себе си (още повече, че тъкмо преди това бяхме попаднали на такъв пример). Взех кутията и погледът ми се спря на дизайнерското дуо – Антоан Бауза и Бруно Катала. Ако сте играли малко повечко настолни игри, вероятно сте срещали тези две имена, известни със заглавия като 7 Wonders и нейния вариант за двама, 7 Wonders Duel, Hanabi (една от любимите ми), както и миналогодишния носител на наградата Игра на годината – Kingdomino. Надеждите ми се повъзвърнаха и веднага я пробвахме.

Първото нещо, което се набива на очи в The Little Prince: Make me a Planet, са картинките по плочките. Те са шарени и много сладки, издържани в стила на акварелните рисунки на самия Антоан дьо Сент-Екзюпери, които можем да видим в някои от многото издания на популярната му книга. Всичко е много красиво и чаровно нарисувано – човечетата, животните, растенията и дори вулканите. Играта просто е приятна за окото и предразполага към дълго любуване на построената от вас планета.

The Little Prince: Make me a Planet практически е игра за събиране на колекции. В нея избираме измежду четири вида плочки, с които сглобяваме планета, която да ни носи максимален брой точки. Планетите представляват кръг от дванадесет части (по четири вътрешности и два вида кривини), като към тях се поставят и четири ъгълчета, на които са изобразени персонажи от книгата. Трите вида плочки, които сглобяват планетата, не се различават по нищо и няма значение как точно се нареждат. Цялата им идея е по-скоро тематична, отколкото свързана с механиките на играта. На тях откриваме най-различни комбинации от елементи, присъстващи в Малкият принц – лисици, змии, слонове, три вида овце, кутии, залези, звезди, лампи, баобаби, вулкани и, разбира се, рози. Персонажите, които поставяме в ъглите на планетата, пък ни казват кои нейни елементи ни носят точки в края на играта. Така например ловецът ни дава по 3 точки за всеки от четирите вида животни, астрономът носи по 2 точки за всеки залез, кралят – 14 точки, ако имаме точно една роза, 7, ако имаме две, и 0, ако имаме повече. Бизнесмените носят точки за всяка овца от техния цвят, докато Малкият принц ни дава по 3 точки за всеки цвят овца, както и по една за всяка кутия. Останалите персонажи – фенерджия, пияница, суетен човек, турски астроном, географ, градинар – носят точки по свой си начин, като всеки е много тематично свързан с първообраза си от книгата.

Самата игра протича в рамките на 16 рунда, в които първият играч избира вид плочки и обръща толкова на брой, колкото са играчите. След това избира една плочка, която да вземе за своята планета, и играч, който да избира след него. Това се повтаря, докато и последната плочка бъде взета и поставена в планета. Тогава играчът, който я е използвал, става първи за следващия рунд и всичко се повтаря. Накрая броим точките и този с най-много печели.

В играта има още две правила. Първото е, че ако в даден момент някоя планета стане с три баобаба, то плочките с тях се обръщат с гърба си нагоре. Там имаме само голо поле и съответно върху тях вече няма символи, които да ни носят точки, затова трябва да се стремим да не събираме повече от две дървета. Второто правило е, че в края играчът, чиято планета има най-много вулкани, получава по една наказателна точка за всеки от тях. Авторите предлагат и вариант, в който плочките с персонажи се скриват с лицето надолу, когато бъдат избрани. По този начин се изисква да помним и кой какво би искал да вземе. Аз лично намирам такъв тип затруднения за излишни и не съм пробвал този вариант.

С това правилата на играта се изчерпват и сами виждате, че тя не е много сложна, което я прави подходяща за по-начинаещи играчи, деца или просто за бързо и леко разнообразяване между останалите игри за вечерта. Но The Little Prince: Make me a Planet предлага и малко по-задълбочен геймплей с възможността да посочите кой играч ще избира след вас. По този начин можете донякъде да манипулирате избора на хората и да набутате в нечии ръце нежелана плочка с трето дърво или втора/трета роза. Можем и просто да смятаме кои елементи на кого ще донесат повече точки. По-задълбочени познания за разпределението на плочките сигурно ще позволят и по-стратегическо планиране, но мисля, че за да достигнете до това, трябва да излезете силно извън лекия и приятен тон на играта. Все пак има достатъчно разнообразие с реда на излизане на персонажите – особено различни едно от друго могат да бъдат преигравания, в които първо избираме персонажи, след което се борим за плочките, които ще ни дадат максимално точки, спрямо тези, в които сглобяваме цялата или почти цялата си планета с надеждата, че накрая ще успеем да вземем правилните персонажи за нея.

Основният недостатък на играта е, че геймплеят се накъсва заради постоянната нужда да се посочва следващ избиращ. Практически почти винаги някой си взима плочка, поставя я в планетата си и започва да ѝ се любува и мисли какво му трябва нататък, а през това време всички останали го чакат да посочи кой е на ред. Това лесно може да бъде преодоляно, като просто се въртите в кръг, но по този начин част от тактическия елемент в играта ще се изгуби и тя ще стане още по-простовата.

Цялото ми впечатление от The Little Prince: Make me a Planet е много положително. Играта е лека, бърза и приятна, а артът е много красив. Механиките са прости, но има възможност и за малко по-сериозна игра. Персонажите и рисунките са изключително тематични. Смятам, че би била подходяща за деца с шарените си рисунки и малко правила. А и в крайна сметка това е Малкият принц – детската книжка, която трябва да прочетете и като възрастни, за да ви омагьоса още повече! Бях готов с положителен отговор още преди Aravala да каже „хайде да си я вземем“, така че съвсем скоро играта влезе в личната ни колекция. На родна земя може да  я намерите в Boardgames.bg.

Оценка: 8/10