Daredevil на Марк Уейд

Забележка: Марк Уейд пише две последователни поредици за Daredevil. Първата излиза в периода 2011-2014-та година и съдържа общо 36 броя, а втората – в периода 2014-2015-та и съдържа 18 броя. Те са преиздавани в 11 томчета с меки корици и в пет големи тома с твърди корици. Настоящото ревю обхваща и двете поредици.

Едва ли има почитател на супергеройските комикси, който да не е чувал за Марк Уейд. Биографията на писателя включва култовата минипоредица на DC Kingdom Come, дългогодишна работа по заглавия като The Flash, Captain America и Fantastic Four, както и други популярни арки като Superman: Birthright, JLA: Year One и X-men: Age of Apocalypse (в съавторство със Скот Уобдел и Фабиан Нисиеза). Дори Брандън Сандерсън ми каза, че Марк Уейд е от любимите му комиксови автори, когато го попитах. И не е изненадващо, че когато писател от такава величина пое Daredevil, феновете бяха изключително любопитни да видят какво ще сътвори.

Още с излизането на първия брой, Daredevil предизвика истински фурор. Поредицата беше посрещната с възторжени отзиви както от критиката, така и от феновете. Писателят Марк Уейд и художникът Крис Самни получиха най-престижната комиксова награда – Ейснър – за работата си по заглавието, освен това Daredevil получи Ейснър за най-добра продължаваща поредица и за най-добър самостоятелен брой (за брой 7 от 2012-а). Големият комерсиален успех сред читателите доведе до това поредицата да бъде преиздадена в пет луксозни това с уголемен размер и твърди корици, а само преди месец първата половина от броевете на Уейд беше преиздадена и в луксозен омнибус.

Това, което превърна Daredevil в толкова успешно заглавие, е уникалният новаторски дух, който Марк Уейд предаде на поредицата. Този Daredevil има коренно различна атмосфера от всичко, което беше правено с персонажа в последните двайсет години.

Днешните читатели (и зрители на сериалите на Netflix) свързват Мат Мърдок – Дръзкия дявол – с изключително мрачна и потискаща атмосфера. Но това всъщност не е тонът на оригиналните истории на Стан Лий от 60-те, в които Мат е не по-нещастен и изтерзан от средностатистическия супергерой. Мрачният тон всъщност е внесен от Франк Милър, който поема авторството на поредицата в началото на 80-те. Франк Милър преработва из основи Деърдевил и измисля някои от най-популярните елементи от историята на героя – именно той превръща Мат в специалист по източни бойни изкуства, създава образите на Стик и Електра и въвежда в сюжета злата организация Ръката. Освен това Франк Милър решава, че Деърдевил има нужда да е винаги нещастен и смазан от живота, за да работи като персонаж. Авторите, които поемат щафетата след него, в една или друга степен се стремят да наподобят стила му. В последните десетилетия най-известните истории за Деърдевил са дело на Браян Майкъл Бендис и Ед Брубейкър, които стоварват върху Мат толкова гадости и гнусотии, че героят съвсем буквално изпада в клинична депресия.

Марк Уейд решава да промени цялостния тон на заглавието. Да въведе свежест, малко хумор, да позволи на Мат да се усмихва от време на време. Да направи Деърдевил готин и радващ, да подчертае най-силните му качества – неговото безстрашие, всеотдайност и жертвоготовност, – без да го лишава от чар и харизматичност. Едновременно с това Уейд демонстрира изключително дълбоко познание за това кой и какъв е Деърдевил и защо този образ продължава десетилетия наред да вълнува публиката. Уейд не отнема от героя това, което го прави популярен, а напротив – показва го, като просто използва нови похвати, вдъхващи усещането за свежест. Уейд е автор, който съзнава, че една история може да бъде зряла и сериозна, без да е мрачна и депресираща. И именно това го превръща, поне по мое мнение, в най-интелигентния писател, работил някога върху Деърдевил.

Но Daredevil на Марк Уейд не е комедиен и лековат комикс. Дори напротив – заглавието поставя много сериозни проблеми и ги разглежда по сериозен начин. Най-добрият приятел на Мат – Фоги – се лекува от рак и в продължение на няколко арки лежи в болница и ходи на химиотерапия. Самият Мат в един момент отново се сблъсква с депресията. Марк Уейд подхожда към тези изключително сериозни въпроси по адекватен начин, но едновременно с това не забравя, че животът е пъстър и разнообразен. В неговия Daredevil има всичко – смях и сълзи, радост и мъка, победи и загуби и, най-важното, изключително много живот. Смятам, че тази поредица е най-жизнеутвържадаващата интерпретация на Деърдевил, създавана някога. Марк Уейд показва живота – и най-хубавото, и най-лошото от него, но освен това успява да демонстрира защо този живот си струва да се живее.

Артът прекрасно съответства по дух на историите на Уейд. Началните няколко арки са нарисувани от Паоло Ривера и Маркос Мартин, а след това щафетата е поета от Крис Самни, който остава с поредицата до самият ѝ край. Но в стиловете няма съществена разлика – всички броеве несъмнено изглеждат като част от една и съща поредица. Рисунките са цветни, ярки, като стил дори напомнят на детски анимации. И едновременно с това са винаги невероятно пленителни и красиви. Художниците на Daredevil свободно използват пъстри и контрастни цветове, защото осъзнават това, което и филмът Лудия Макс: Пътят на яростта показа през 2015-та на кинозрителите – че една визуална история няма нужда да е буквално мрачна и черна, за да бъде зряла и сериозна. Понякога публиката наистина обича да вижда какво се случва на екрана, а не да се взира безплодно в тъмна мазаница. Именно това познание позволява на Ривера, Мартин и Самни да сътворят шарени и пъстроцветни, но все пак истински затрогващи истории.

Всъщност артът в Daredevil е толкова добър, че той се превръща в неделима част от историята, вместо само да я илюстрира. Може би затова в последните няколко тома Крис Самни става и сценарист, наравно с Марк Уейд. Самни има изключително усещане за екшън и успява да вдъхне динамика и движение в статичните комиксови панели. Освен това начинът, по който художниците на поредицата визуализират слепотата на Мат и свръхестествените му умения да „вижда” околната среда като човешки радар, е просто прекрасен.

Daredevil успява да се възползва максимално от факта, че се развива в обединената Марвел вселена, без да се сблъсква с недостатъците на това обстоятелство. Редица от най-популярните марвелски персонажи правят изключително ефектни гостувания, като най-силно впечатление оставят появите на Ант мен, Спайдър-мен и Доктор Дуум. Едновременно с това броевете на Уейд не са засегнати от големите „ивенти” на издателството и затова историята е стегната и самостоятелна, без излишни примеси и ненужни броеве.

И, разбира се, няма как да не отбележа страхотната женска героиня, която Марк Уейд създава специално за този комикс. Нейното име е Кирстен МакДъфи и тя е невероятна! Считам, че комиксите за Деърдевил от поне 20 години насам се нуждаят от интелигентна и чаровна героиня като нея. Всички предишни жени в живота на Мат са обгърнати от трагичност – Карън Пейдж, Електра, Мила… И изведнъж се появява Кирстен, която е различна от всички тях, възприема Мат по коренно различен начин, има различна динамика с него и цялостно заема напълно различно място в историята. Прекрасна е!

Ако изпитвате дори слабо влечение към Деърдевил като персонаж или към супергеройските комикси изобщо, най-откровено ви съветвам да потърсите този комикс. Считам, че няма да останете разочаровани.

П.С. След като завършиха Daredevil, Марк Уейд и Крис Самни се прехвърлиха на Black Widow и сътвориха страхотна история от 12 броя. Очаквайте ревю скоро!