Ние, останалите, просто живеем тук
Автор: Патрик Нес
Издателство: Артлайн
Цена: 20.00 лв.
Тези, останалите, просто си живеят там и заслужават да получат книга за своето ежедневие. Твърде дълго „готините“ деца са сияели под светлините на прожекторите. Това е разбираемо, именно Избраните се борят с духове, зомбита и друга свръхествена сган, общуват с вампири, богове и като цяло интересни същества, докато обикновените им връстници носят гимназиалния си кръст, треперят за завършването и бала си, изгарят в младежките си любови, очакват бъдещето със смесица от нетърпение и ужас и се справят криво ляво със злободневните проблеми в семействата си.
Патрик Нес е подходил нестандартно и докато светът в новата му книга се крепи на действията на Избраните, всичко случващо се с тях е избутано в ъгълчето, под формата на съвсем кратки пасажи, предговори към отделните глави. Главни действащи лица са тихите, обикновени лица от задните редици, масовката, хлапетата, в чиито живот сякаш не се случва нищо, заслужаващо споменаване. Майки е нашият разказвач, а компания правят сестрите му Мел и Мередит, най-добрият му приятел Джаред и най-добрата му приятелка Хена, в която той, изненада, е тайно влюбен. Или пък не чак толкова тайно, кой знае.
Раздвоен съм в мнението си относно този роман, на който уж всичко си му е наред, но пък се занимава с обичайните тийнейджърски тегоби, които и сам съм преживял и към които мога да се върна като разлистя училищния албум, спомен за девствените мустаци на съученици от двата пола, ужасяващите прически, антифиешън дрешките и Катето, от която измъкнах една целувка, платена в последствие с бая повече шамари на майката-дракон.
Така де, смятам, че едно добро литературно произведение не може да се размине само с добра идея и техничен стил. В него трябва да има и грахово зрънце, което не ти позволява да го оставиш, да те човърка като заспиш и да се намества в главата ти скоро след като отвориш очи сутрин. Не открих такова в Ние, останалите, просто живеем тук и това е втората поред книга на американеца, която бяга от магичното за сметка на съмнително удачен реализъм и още по-съмнително морализаторстване. Да, юношеска литература и така нататък, но ми се струва, че Патрик Нес използваше повече финес в предишни свои произведения.
Иронично, само седмици след запознанството си с обикновените гимназисти, от премеждията и тръшканията им остана само смътен спомен. Предполагам са продължили живота си, оттърсили са от някои младежки заблуди и преследват тривиалните мечти, характерни за „възрастните“.
В случай, че сте здраво стъпили на земята и желаете за известно време да бъде върнати към ученическите си години (обаче в по-смекчен, поамериканчен вариант, тук поне откъм щуротии ги водим няколко обиколки), то Ние, останалите, просто живеем тук е прилична възможност да го направите. Ако обаче смятате, че ако ви се четяха тийнейджърски сапунки щяхте да си водите дневник по онова време, без угризения можете да пропуснете.
Оценка: 5/10
Сякаш сме чели различни книги… 🙂
На мен „Ние, останалите…“ много ми хареса, точно защото е пародия и не съвсем на стандартната и ужасно досадна „юношеска“ литература и бих й дала 8/10, ако трябваше да я оценявам (или 5/5 в Гудрийдс). Книгата, която „съзираме“ в кратките абзаци за Избраните, е абсолютното клише на YA, което моментално и незабавно би станало хит на пазара: за пример – количествата YA, които индустрията бълва; от раз мога да цитирам две, които не успях да дочета само тази година. И поне аз винаги съм се питала за „останалите“, които просто присъстват наоколо, било в „Белжар“, било в „Ангелско нашествие“, било в „Разбий ме“… какво се случва с тях, дето са някакви червеноризци без пред- и след-история.
На пръв поглед Патрик Нес малко преиграва, понеже (спойлър?) противопоставя също толкова клиширана юношеска „история за съзряването“+“сиклит“ на „елитът и спасяването на света“. Но с развитието на историята ставаме свидетели (е, поне аз…) на не един обрат, превръщащ клишето в интригуваща история за „истинските избрани“, обикновените уж хора, които изнасят тежестта на истинския свят на раменете си. Така че книгата далеч не е „тийнейджърска сапунка“, въпреки повърхностния си изглед на такава.
Поне за мен „Ние, останалите“ е точно това: размазваща история за приятелство, достойнство и живота на нас, останалите, които не сме Избрани за нищо (пък дори и да умрем красиво), и същевременно размазваща пародия на съвременните юношески боклуци на кило.
8/10 давам, понеже има (не един) момент, където Патрик Нес е могъл да изпипа по-елегантно детайлите; на места жертва достоверността на реакциите на различни герои в името на клишетата, които осмива… Но то идеална книга няма.
За мен беше голямо удоволствие да прочета самата книга (и я отлагах прекалено дълго, Бога ми!), а и това ревю за нея. Винаги ме радва колко различно четат хората една и съща книга – страшно надъхва, че светът още не е тръгнал под единен калъп, както човек го вижда понякога.