Страшни сънища за продан #1

Една от причините за неугасващата ми любов към произведенията на Стивън Кинг е отношението му към късата форма. Самият автор многократно е споменавал в предговорите към сборниците или в нефантастичните си книги, че днешната литературна реалност не долюбва особено разказите и макар множество писатели да са тръгнали именно с кратки включвания в списания, сборници и антологии, те се продават по-мъчно и носят значително по-малко приходи на създателите си.

За щастие, Кинг има едновременно желанието и творческата свобода да пише разкази, много от които са, меко казано, впечатляващи.

Текущата компилация е съставена, подобно на повечето предишни негови сборници, както от публикувани, така и от неиздавани досега произведения. Някои датират от вече далечната 2009-а година, други са съвсем пресни. Стилово и жанрово ще станете свидетели на тотален миш-маш, Кинг споделя за вдъхновенията си от други писатели и признава, че се е опитал да наподоби техния подход в конкретната творба. Има типични ужаси, има мистерии, има фантастика, има и семейни драми. Има къси разкази, има новели, има дори и поеми. Уви, има ги и Плеяда, които за пореден път решават да издават Краля неадекватно и да разделят сборника на две части, макар оригиналът да се събира в по-малко от 500 страници, а представата им за коректор очевидно се ограничава с „онова бялото“, тъй като текстът е бъкан с грешки и грешчици.

Време е да кажа нещо за съдържанието на това томче и въпреки болката в сърцето, няма как да се преструвам на особено въодушевен от него. Уводните думи често са по-интересни от последвалата история, това говори достатъчно. Сборникът започва с Миля 81, където за пореден път е изследван феноменът на автомобила-убиец, сякаш Кристин и Буик 8 не ни стигат. Превъзходна Хармония и Морал затъват в отношенията в една семейна двойка и макар първият да не е лошо написан, нито един двата не оставя трайна следа в съзнанието. Църквата от кости и Томи са упражнения в различна форма и макар мързеливо да пропуснах проверката с оригиналите на английски, никак не бях възхитен от резултатите в превод. Дюната е неприлично предвидим и скучен разказ, същото се отнася за двата разказа със Смърт в името. Лошото момченце е нещото, което се доближава най-много до типична история на Кинг, но зловещото хлапе, инкарнация на злото, отдавна не предизвиква тръпки в гръбнака.

Ако трябва да избера разкази, които ми доставиха поне мимолетно удоволствие, това ще бъдат Херман Уок е още жив и Батман и Робин влизат в свада. Защо? Защото в тях са ни представени трагедии, каквито често попадат в новинарските емисии и черната хроника на вестниците, но по един тих начин, с мирис на дълбока стаена скръб.

Разочарован съм от първи том на Страшни сънища за продан, а тъй като голяма част от разказите в следващата книга са ми попадали на английски, това мнение едва ли ще промени особено с времето. Със сигурност ще попълня библиотеката, но е жалко, че колекционерската им стойност ще бъде по-голяма от съдържателната.