Шести патрул

Обожавам как романите на Сергей Лукяненко от поредицата за Патрулите винаги се появяват напълно изненадващо на родния пазар. С другите ми любими автори съвсем не е така – всеки знае дали в близките месеци ще излезе нова книга от Песен за огън и лед, на всеки е ясно докъде е стигнал Сандерсън със следващия том от Летописите на Светлината на Бурята. А Патрулите просто се появяват без никакво предизвестие! Живея си аз своя нормален човешки живот, чета си своите обикновени човешки книги… някой ден решавам да мина през панаира на книгата и хоп – нов роман за Патрулите! И знам, че каквото и да чета в момента, трябва бързо да го оставя, за да се насладя на неочаквания дар от Сумрака!

Шести патрул отново ни връща към приключенията на светлия маг Антон Городецки. Сюжетът се вписва в най-добрите традиции на книгите за Патрулите – служителите на московския Нощен патрул наблюдават озадачаваща поредица от странни инциденти, започват да разследват случващото се и скоро разбират, че положението е всъщност адски сериозно и изисква незабавни мерки. Постепенно Городецки и колегите му се оказват в центъра на сложна схема, включваща вампири, върколаци, вещици и пророци. Съдбата на Различните отново е на карта и Нощния патрул ще трябва да обедини силите си с тези на Дневния, защото всеобщият апокалипсис все пак не е в ничий интерес.

Шести патрул прекрасно илюстрира силните страни на поредицата, като в голямата си част успява да избегне слабостите на някои от предишните томове. Сюжетът е грабващ, увлекателен и динамичен, което прави книгата изключително четивна. Прозата на Лукяненко върви леко и приятно, текстът е изпълнен с характерните за автора афоризми и типично руски остроумия. Има ги и така познатите моменти, в които Лукяненко се отплесва и започва да описва в подробности някои елементи от света на Различните – тези пасажи не са пряко свързани със сюжета, но просто са толкова готино разказани, разсъжденията в тях са толкова любопитни и толкова симпатично поднесени, че не само не дразнят, а дори носят огромно удоволствие.  Героите са плътни и пълнокръвни – те не са просто абстрактни концепции и идеи, а изключително конкретни образи, които с лекота мога да си представя в ежедневието. Истината е, че Сергей Лукяненко е толкова добър разказвач, че дори когато описва обикновения живот на обикновена сервитьорка, обслужваща столовата в сградата на Нощния патрул, пак го прави по безумно увлекателен начин. Предполагам, че ако прочета накуп четири или пет негови книги, стилът му ще ми втръсне, но пък с удоволствие посягам към романите му по веднъж-дваж на година.

Като изключим мистериите, пророчествата, вампирите и вещиците, Шести патрул е книга за навлизането в средна възраст, за сбогуването с младостта и приемането на промяната. Антон Городецки не е свободолюбивият бунтар от първите книги, нито дори младият татко от  по-късните томове. Антон вече е баща на тиийнейджърка, който все повече осъзнава как неговият свят постепенно си отива. Времената се променят – навлиза нов морал и нови ценности, Горедецки няма друг избор, освен да се съобрази с това. Той може все още да си пуска от време на време руски рок групи от рода на Пикник, но четиринайсетгодишната му дъщеря се вълнува от съвсем други неща, като например датата на излизане на новия албум на Уан Дайрекшън. И Антон трябва да се примири с факта, че вече не е млад, че трябва постепенно да отстъпи от сцената и даде път на следващата смяна. А освен това трябва да приеме и непреодолимия факт, че светът не се върти около него, че другите хора живеят собствения си живот свободно и независимо. Тази линия е вкарана в романа по много фин и много красив начин и тя прекрасно илюстрира развитието не просто на Патрулите като поредица, но и на Лукяненко като човек.

Вярвам, че Шести патрул може да бъде страхотен завършек на поредицата за Различните. Това не означава, че е напълно изключено Лукяненко да реши да напише още продължения. Все пак четвъртата книга – Последен патрул – също беше качествен завършек… след който дойде приятният, но не особено необходим Нов патрул. Ала докато Нов патрул стоеше като кръпка към иначе хубаво завършената четирилогия, то Шести патрул действително създава усещането за епичен и качествен финал и използва натрупаното от всичките пет романа преди него. Редица стари лица се появяват отново тук, всъщност самата завръзка на историята препраща към първата част на Нощен патрул. Тъй като съм читател, който е с поредицата от доста години, за мен беше невероятно удовлетворително да видя всички завръщащи се персонажи и да си припомня всички минали приключения. И след като завърших романа, изпитах желанието да се върна към началото на сагата и да прочета цялата поредица отново.

Разбира се, книгата си има и недостатъци, не толкова нехарактерни за Лукяненко. Тук-там се забелязват белите конци, с които са съшити определени моменти от сюжета, някои събития се развиват по изключително лесен и удобен за главните герои начин, някои от очакваните епични сблъсъци са разрешени с говорене и хитри трикове. Но въпреки тези неща, романът успява да бъде невероятно интересен и удовлетворяващ. Ако сте успели да преглътнете несъвършенствата от подобно естество в предишните романи, то добрата новина е, че тук подобни минуси са сведени до минимум и наистина не разрушават цялостното удоволствие, което доставя книгата.

И няколко думи за конкретното издание. Благодаря на ИнфоДАР, че са се постарали да запазят цената същата, като на предишните томове – това прави романът достъпен за повече хора. Когато Нощен патрул излезе с твърди корици през 2008 г., изданието струваше 17 лева – ясно е, че няма как след осем години инфлация Шести патрул да излезе с твърди корици на същата цена. Затова от ИнфоДАР са решили да пуснат книга с меки корици. Не съм против това, но все пак би ми се искало романът да излезе и с твърди корици, дори и да струва пет-десет лева отгоре. Съзнавам, че издаването на романи с твърди корици си е сериозен риск за ограничения ни пазар, но все пак е малко кофти, че романите са излизали по толкова различни начини. Първите четири книги бяха издадени с меки корици, после преиздадени и с твърди. Петата книга е излизала само с твърди. Шестата – само с меки. А аз си имах специално рафтче на библиотеката, на което седяха луксозните издания на Патрулите. Не можех да сложа Шести патрул до тях, защото стоеше като грозна кръпка. Наложи се да премахна специалното си рафтче, да внеса много промени, да освободя празно място на рафта с Училищен надзор и книгите от библиотека „Светове“, та в крайна сметка достигнах до сравнително задоволителен резултат, получи се известна подреденост. Но ако след време книгата се появи с твърди корици, задължително ще си я купя и ще върна Патрулите на полагащото им се централно място!