Червения рицар

Червения рицар е писана от лют почитател на историческите възстановки, който в свободното си време обикаля горите в броня, стреля с лък, бие се с дълъг меч, а понякога се качва на кон и троши копия като истински средновековен рицар. Това трябва да ви подскаже, че героите в този роман имат слабост именно към тези занимания и ако детайлите за ризници, сабатони, нагръдници, шлемове и т.н. ви отегчават, то на автора хич не му пука. Почти всяко лице в книгата се готви за битка, участва в нея или си почива след такава.

Майлз Камерън има и солидни знания за начините на водене на война в Средновековието, така че ако се надявате да се разминете с вглеждане във въоръжението, грешите. Основното действие се развива във и около обсаден манастир-крепост, така че ще опресните знанията си за обсадите, вилазките, сапьорските дейности, военните маневри, засадите, разузнаването и други. Много други.

Материалните проявления на рицарството добре, ами неговият код, етикет, дух? Не се безпокойте, сред личностите, вдъхновявали писателя, са Жофроа дьо Шарни, който като си е духал носа, по кърпичката вероятно е залепвало рицарство, както и Фиоре Фурлано дьо… бая-дълго-име, италиански майстор фехтовач с афинитет към двубоите за защита на честта. Рицарските маниери са вкоренени в немалко от представените персонажи, като не се ограничават само до бойното поле, но и в дворцовото кикотене, гръмките заявления, свалките с придворните дами и романтичните целувки в кьошетата с някоя девойка в беда (или пък не).

Любовта на Камерън към артурианските легенди и природата по естествен начин се сливат в това произведение, а попитан за конкретния момент на раждане на идеята, той споделя наблюдението си върху икона на Архангел Михаил, който пробожда Змея. Случаят е разгледан не толкова в контекста на теологическия сблъсък между добро и зло, ангел и демон, колкото в по-практическите измерения на рисунъка – как един добре трениран и въоръжен боец би се изправил срещу люспестото създание.

Вече споменах, че действието в Червения рицар се фокусира основно върху обсадата на манастир. Разбира се, въпросният манастир не е случайно място на картата, а средоточие на определена сила. Малко преди ежегодния панаир, провеждан в неговите предели, обитателите на Дивото започват да навлизат все по-дръзко в околностите, а игуменката губи някои от своите послушници при загадъчни обстоятелства. На помощ се явява Червения рицар и неговата храбра дружина наемници, които очакват проста охранителна дейност и щедро заплащане, но се оказват въвлечени  в нещо, което все повече заприличва на война.

Тук идва един от по-интересните избори за противопоставяне, защото Дивото е друга думичка за Природа. Създанията в неговите граници са разумни и имат своя индивидуалност, а макар законите им да са по-сурови, под повърхността плува въпросът дали пък не са лишени от обичайното човешко лицемерие. Независимо от мнението ми по въпроса, давам червена точка за вкарването на мислещи мечки и змейове във фентъзи, което силно набляга на военен реализъм. Странна комбинация, която така описана звучи смешно, но е поднесена по учудващо приемлив начин.

Макар основните вдъхновения на автора да са свързани с романтичната представа за рицарството, той не спестява карантиите и кръвта в книгата си. Не стига нивото на Джо Абъркромби например, но в никакъв случай насилието не е изнесено „извън екран“.

Сюжетът не е причина за задавени възклицания, но ще се въздържите да го набучите на кол, а краят поставя основите на събития, които явно са с по-грандиозен замисъл. Имайте предвид, че подобно на други фентъзи поредици, гледните точки в Червения рицар често се сменят, понякога няколко пъти в рамките на една глава. Ако сте в лагера на по-невнимателните читатели, това може да доведе до объркване. Смятам това за решение, към което Майлз Камерън е могъл да подходи с повече елегантност.

Отличителна черта на Червения рицар е магията, силно обвързана с ученията на херметистите и друидите, което е по-скоро оригинално, но пък често недообяснено и в резултат – изкривено, за да пасне на целите на повествованието. Когато добавим мощните християнски влияния върху произведението, резултатът рязко предизвикваше сърбежи у мен.

Предвид дебютния характер на романа, бях изненадан, че гласът на Камерън е силен и подчертано негов. На места мернах обичайните сравнения, които го поставят някъде на несъществуващата права Абъркромби – Мартин, но личните ми впечатления бяха за нещо по-различно. Не по-качествено, в Червения рицар липсата на опит проличава, но по-различно със сигурност.

Крайните ми впечатления са по-скоро положителни, но с много уговорки и ясното знание, че Червения рицар е нишово произведение дори в рамките на фентъзито. Романът е част от цикъл (The Traitor Son Cycle), а писателят не се помайва и англоезичните ни събратя вече имат в ръцете си четвъртата част от него.