Страшни сънища за продан #2

Втори том на Страшни сънища за продан предлага осем нови разказа за любителите на ужаса и неговия пророк Стивън Кинг. Първата част кратки истории не ме зарадваха и очаквах горе-долу същото от продължението. Оказах се наполовина прав и макар да няма забележителен скок в качеството, сред новите триста страници имаше добри попадения.

Сборникът открива с Ур и Били Блокадата, две произведения, издадени години по-рано в електронен вариант. Смятам именно тях и за едни от най-силните му представители. Няма любител на литературата, който да не пощурее от възбуда само от идеята в Ур – наличието на специално Киндъл устройство, което може да преравя милиони алтернативни реалности и да сваля произведения от тях. В някои от тези реалности любимият ви автор може въобще да не е писал, но в други – вместо седем, да е създал десет романа! И когато необикновеният Киндъл попада в ръцете на колежански преподавател по английски, ще… видите какво се случва в самия сборник.

Били Блокадата е свързан с една от големите страсти на Кинг, бейзбола, както и с любопитната история на измислен млад кетчър, който крие кървава тайна. В разказа силно личи любовта на автора към играта и нейните тънкости, но дори да не сте запознати с тях, какъвто предполагам е случаят с повечето българи, това няма да ви развали удоволствието от четенето. Хареса ми как е поднесена историята – пенсиониран треньор, очевидец на събитията, уж я разказва на самия Кинг. Типичен спомен, от онези, които биха били на място в мрачна нощ, край камината, когато няколко питиета са развързали езиците.

Господин Съблазън също е своего рода спомен, засягащ гей-обществото в Америка от 80-те, развихрящата се по онова време епидемия от СПИН, както и аватара на смъртта, който се оказва твърде личен и твърде скъп за всеки отделен човек.

Малкият зелен бог на жестоката болка/агонията може би вече е познат на българския читател от едноименната хорър антология, издадена у нас от Бард, и заедно с Онзи автобус са по мое мнение най-слабите произведения в сборника. Единият ни занимава с богаташ, който иска да изцери нетърпимите си болки с помощта на свещеник, а другият е елементарно разсъждение върху пластовете на съвестта.

Некролози ще допадне на всички онези, които са си мечтали да могат да убиват с писане – или пък на феновете на феноменалната манга/аниме Death Note, –  а Пияни фойерверки всъщност не е никакъв хорър, а ни показва забавна надпревара „във въоръжаването“ между две семейства, които всеки 4-ти юли се съревновават кой ще създаде най-много шум, дим и светлина. Ние го виждаме всяка Нова година, но хуморът в разказа си го бива.

Как да завърши подобен сборник, ако не с история за края на света? Е, Летен гръм е именно това. Още веднъж ще се изправим пред свършека на човечеството, след което ще затворим Страшни сънища за продан и ще продължим с любимото си занимание – очакването на новата книга на Краля.