Автор: Робърт Джаксън Бенет

Издателство: Бард

Цена: 17.99 лв.

cityofstairs1Златните кули небостъргачи на столицата Буликов се извисявали високо в небето, красотата й била неописуема, богатствата безмерни. От приказния град, където се събирали владенията на шестте управляващи божества, непобедимата империя управлявала Континента и колониите си. Привидно, континенталната златна ера сякаш щяла да продължи вечно. Докато колонията Сайпур не се разбунтувала и не екзекутирала боговете на Континента. Днес Буликов е в руини, величествените творения на божествата са изчезнали в мига на смърт на създателите им, сякаш едно мигване на окото по-рано изобщо не ги е имало, а народите на Континента тънат в бедност. Управлява ги същата бивша колония Сайпур – днес индустриална сила на прогреса и световен хегемон.

Покрай Град на стълби на Робърт Джаксън Бенет доста се шумя, романът беше номиниран за няколко награди, спечели част от тях, беше препоръчан горещо от важни автори, и като цяло остави отчетлива диря сред фентъзи романите за 2014 година. Този му успех е напълно оправдан, тъй като книгата е: А) изключително увлекателна; Б) необичайно оригинална за жанра; В) доста добре написана.

Успехът по отношение на точка „А“ е разбира се до голяма степен резултат от наличието на точки „Б“ и „В“. Последните обаче не винаги са достатъчни условия за увлекателността на една история. Робърт Джаксън Бенет добре е балансирал съставките в книгата си, за да забърка от тях повествование, което от начало до край държи в напрежение, не спира да внася разнообразие и да сграбчва вниманието на правилните места. Романът съчетава в себе си шпионски трилър, детективски сюжет, политическа драма и свръхестествено приключение в стила на Supernatural, като успява да ги примеси достатъчно органично. Подаването на информация за света, героите и самата история също е подчинено на добре премерено темпо, така че страниците напредват неусетно, почти без моменти, чието присъствие служи единствено като мост между по-интересните сцени около тях самите.

И за разлика от други романи, които се четат светкавично, но в ретроспекция подрънкват на кухо, Град на стълби е пълен почти догоре с оригинални концепции, които на всичкото отгоре влизат в диалог с жанровото ДНК по множество начини. Най-централната тема тук определено е колониализмът и културните интерфейси, през които победители и победени взаимно си влияят от неравностойните си позиции. За разлика от безчет други жанрови представители, където въпросната тема присъства номинално, в Град на стълби тези въпроси всъщност са проблематизирани, доколкото жанрът изобщо разполага с инструментите да мисли за тях. Разликите между окупаторите и окупираните, били те физически, културни, икономически, биват постоянно извеждани във фокуса на главните герои, и по-важното – интерпретирани малко или много критически, с едно, две или три неща наум, по отношение на контекста, историята и наличните модели на интерпретация. Самите разлики, освен това, са онагледени през конкретни ситуации и реакциите на героите в тях. Тоест, тук няма да откриете любимата жанрова техника на сливане на география и социология, която произвежда брилянтни светостроителни постижения на кръгообразната мисъл, като например „северняците ни са много мощни воини, защото са много мощни, а южняците ни са опасно коварни шпиони, защото са опасно коварни“.

Това, за щастие, далеч не е единственият свеж полъх в жанровото позициониране на романа. Текстът постоянно слага под лупа и други характерни тропи, което го прави може би малко объркващ за читателя с неправилни очаквания, но, далеч по-важно, прави го много интересен за читателя с богати читателски умения. Социологически по-заинтересованите вероятно ще харесат опита за коментар върху религията и религиозния фундаментализъм, разглеждането на миналото като нещо конструирано и дефинирано до голяма степен от премълчаванията на историята. На изкушените по-скоро от литературно-философския аспект на жанра пък може би ще им допаднат мета-коментарите, които романът загатва.

cityofstairs3По-горе споменах, че светът в Град на стълби върви към все по-голяма индустриализация. В него присъстват коли, задвижвани от двигатели с вътрешно горене, влакове, пушки, телеграфни машини, глобализиращ се пазар. Интересното в случая е, че този нов, прогресивен, ориентиран към науката и технологията свят идва в рязък контраст с миналото. По времето на боговете чудесата са били ежедневие, божествени създания са кръстосвали света, осеян с хиляди магически предмети, а самите физически закони са се подчинявали на божествата и волята им. Новият свят е материалистичен, измерим, в него средствата за комуникация и транспорт са теоретично универсално достъпни, докато в този на миналото реалността се е огъвала около божествено помазаните.

Това напрежение между, грубо казано, „научнофантастичния“ и „фентъзи“ подходите е източник на някои от най-забавните страни на книгата. Например, деловото отношение на главните герои по отношение на чудесата, с които се сблъскват. Реликвите от времената на боговете са от шантави по-шантави (два примера: ботуши, които придвижват носещите ги със стъпки от по няколко стотин километра, и гигантско чудовище, излязло като от разказ на Лъвкрафт, в чийто стомах се съдържа мини-чистилище), което не пречи на протагонистите да ги третират като уравнения, поддаващи се на рационално разбиране. Това отношение от своя страна е обосновано от културно-историческите особености на света и го прави още по-плътен.

Като стана дума за божествените предмети, създания и чудеса в книгата, трябва да отбележа колко оригинални идеи са събрани в Град на стълби. На моменти фентъзи концепциите ми напомняха с чудатостта си на страхотния мини-сериал The Lost Room, a вплитането им в метафизичната рамка на света успява хем да е смислено, хем да не убие цялото удоволствие от съществуването им. Въпросната метафизика оставя доста въпросителни; в главата ми в един момент дори се зароди налудничавата идея, че светът на Бенет е всъщност виртуална фентъзи реалност, която се е изплъзнала от контрола на създателите си; ако книгата е машина за мислене, такава книга, която успява да впрегне по подобен начин въображението на читателя, със сигурност е много мощна машина.

Всичко гореописано просто нямаше да сработва, ако Робърт Джаксън Бенет не беше доста кадърен писател. Тези му умения си личат по много начини в текста: от вниманието към отделни фрази и изречения („Secretaries sprinting into offices, staking papers onto spikes with the viciousness of shrikes.“) до цялостния замисъл и постройка на романа. Прави впечатление колко уместни избори и калибрации е направил по отношение на гледните точки и структурирането на текста. Главната героиня, Шара Тивани, е дипломат и шпионин, а това й позволява постоянно да бъде в една възможно по-неутрална позиция на наблюдател, който просто събира информация и се опитва да я интерпретира чрез максимално обективен модел. По този начин структурата на шпионския и детективския роман задават безценни инструменти за изследване на хлъзгави теми като споменатите по-рано колониализъм, фундаментализъм, че дори и особеностите на жанра. Сегашното разказваческо време спомага тази неутралност, а сравнително нетипичното за жанра омесване на разказ с откъси от документи въвежда плаха нотка на постмодерност, каквато сме свикнали да виждаме по-скоро в по-страничните поджанрови течения.

cityofstairs2Не на последно място, героите в Град на стълби са сред добрите жанрови образци. Шара е силна героиня в жанр, доминиран от мъжки образи и празноглави патки, при това героиня с голяма доза агенция, която предизвиква множество полови клишета. Нейният „секретар“ Зигруд пък е от онзи тип жанрови герои, които с оригиналността си се набиват дотолкова надълбоко в съзнанието, че сякаш формата им винаги е била отпечатана някъде там, само е трябвало да си я попълним, прочитайки съответния текст. Представете си градски викинг със социопатични наклонности, който с еднакъв успех би могъл да бъде описан като нихилист, или като будист.

Град на стълби е прекрасен избор за любителите на жанра, които хем са верни последователи, хем са зажаднели за повей оригиналност. Новото и шокиращото тук са далеч по-смекчени от това, което се намира из рафтовете на Ню Уиърд секцията в жанровата библиотека (да речем, това и това), но пък са много по-изразени в сравнение с останалите представители на високото фентъзи (каквото Град на стълби по-скоро е). Критическата задълбоченост на романа, силните герои, качественото писане, увлекателната история и нелошият хумор заедно превръщат романа на Бенет в едно от важните заглавия напоследък (да не говорим колко полезно би било жанрът да поеме по пътищата, очертани от подобни романи). Минуси има, както може да се очаква, но са пренебрежими и донякъде разбираеми, предвид рамката, която книгата сама си слага (при все цялото богатство на повествователни форми, присадени върху фентъзи основата, шпионският роман трудно би могъл да адресира всички проблеми и недостиги на един, все пак, млад жанр).

С две думи: препоръчвам горещо. Продължението City of Blades се чака в началото на 2016 година, но първата част е чудесно затворена сама по себе си, така че няма да ви се налага да тръпнете в очакване. Ако пък смогнете да я прочете до началото на следващия месец, заповядайте да я обсъдим на живо в книжния клуб по фантастика и фентъзи в книжарница „Гринуич“ (за повече информация, вижте тук).

Оценка: 8/10