Историята е толкова добра не заради супер оплетения сюжет, невероятните обрати и т.н., а чисто и просто заради чудовищно яката идея, която стои в основата на сериала. Питсбъргският детектив Джо Милър (Питър Краузе) попада на най-необичайния ключ на планетата. Ключ, който превръща всяка врата на света в портал към мотелска стая, намираща се насред американската пустош. Стая, от която човек може само с мисъл да се прехвърли през всяка врата на планетата на всяко едно място. Стая, в която някога се е случило нещо ужасно и тъканта на самата вселена е претърпяла дълбока промяна. Изрядното ченге, което освен това се бори за родителските права върху малката си дъщеричка Ана (Ел Фанинг), изведнъж се сблъсква със свят, в който познатите закони не важат. Безскрупулни играчи се опитват всячески да победят противниците си и да се доберат до така наречените "предмети" – обекти като ключа, свързани с този странен свят и притежаващи също толкова странни способности. Намесват се воюващи фракции, жадуващи собствени цели противници, които отчаяно опитват да се доберат до ключа. В последвалата бъркотия Ана бива затворена в стаята и изпратена в недостъпно измерение. Оттук насетне единствената надежда на Джо Милър е да разгадае лабиринта от загадки около загадъчното място и някак да върне дъщеря си.
Качествената фантастична идея си личи от самото начало. Изчанчените способности на предметите предоставят на практика неограничени възможности за развитие на историята. Ключът например е универсален телепортатор, с неговото използване са свързани някои от най-напрегнатите сцени в сериите. Окото може да убие или да излекува, гребенът дарява краткотрайна невидимост на този, който се среши с него, ръчният часовник вари яйца… На всичкото отгоре п
редметите имат допълнителните свойства да се привличат едни други и да развиват нови способности, когато са събрани накуп. Всичко това безотказно отвинтва въображението и дори без кой знае какви ефекти и твърде впечатляващо финансиране, сериалът успява да изгради страхотна атмосфера и усещане за мащабност. Още в първите минути на първия епизод (и трите серии са с продължителност от час и половина) събитията те засмукват в някакъв странен непознат свят, който сякаш винаги е чакал на няколко милиметра от нашия, стаил безброй торби с чудеса. Бих определил усещането най-близко до някоя от историите на Геймън – Neverwhere или Американски богове например. Което само по себе си е невероятен комплимент, както всеки запознат с автора знае. Сериалът е адски идеен и изпъстрен с какви ли не чудатости и интересни хрумвания, плътна атмосфера и много въпроси, които неизменно държат зрителя в напрежение. Жалкото в случая е, че трите серии далеч не успяват да затворят всички сюжетни линии и да разплетат всички загадки. Краят е доста отворен, но очевидно планове за продължение няма и няма да има, а най-сериозните въпросителни в историята остават да човъркат безмилостно любопитството ви. Не зная дали самите сценаристи изобщо имат отговори за въпросите, тъй като централните мистерии са наистина смазващи.
Друг сериозен плюс е актьорският състав. Питър Краузе, който изпълнява главната роля, доста нашумя напоследък след поредицата си успешни роли в Sports Night, Six Feet Under, Dirty Sexy Money. Вярно, че може да играе само една роля – на готиния пич, който се опитва да оправи всички проблеми – но пък я е усвоил идеално. Ел Фанинг е изключително сладка, доста по-симпатична от голямата си сестра по мое мнение. Освен това налице са доказани актьори като Джулиана Маргулис, Питър Джейкъбсън, Кевин Полак. Не че играта им е някакво покъртително изпълнение, но в случая просто няма нужда от такова. Гениалната идея и добрата й реализация на сюжетно ниво изнасят сериала от начало до край. Една такава комиксова епичност и поетичност струи от тях, че на човек му се приисква само да фантазира и да фантазира…Накратко, изключително приятен и крайно оригинален мини-сериал. Можеше да е още по-изпипан, лъскав и високобюджетен, но надали това щеше да го вдигне кой знае колко като ниво. Има си всичко, нужно за една добра рецепта – много въображение, хумор, малко трагизъм, напрежение, добра игра. Прекрасно прекарани 4-5 часа.