Aurora

Новият роман на Ким Стенли Робинсън е базиран на един от класическите сюжети в научната фантастика, а именно космическия кораб със смяна на поколенията (generation ship). Става въпрос за междузвездни експедиции, при които нe е налична технология за придвижване със свръхсветлинна скорост. При огромните разстояния между звездите, пътуванията продължават толкова дълго, че всички първоначални членове на експедицията отдавна са мъртви, когато корабът достигне целта си, и екипажът се състои от техни потомци. Сираци на вселената на Робърт Хайнлайн и Краят на мрака на Брайън Олдис са може би двата най-известни примера за фантастични романи по темата.

Aurora започва доста по-оптимистично от тях – началото й се развива няколко години преди достигането на Тау Кит от експедицията. Нещата на кораба са наред, целта на мисията не е забравена, няма разпад на цивилизацията и деградиране до нискотехнологично съществуване (често срещан сюжет в този род романи). Поддържането на биоравновесието и нужното максимално ниво на рециклиране на отпадъците в огромния кораб – състоящ се от 24 биома с различни екологични системи, всеки от които е разположен в цилиндър с дължина няколко километра – е трудно, но хората успяват да се справят, най-вече благодарение на инженер Деви, един от главните герои в книгата и майка на Фрея (главната героиня).

Корабът няма капитан и типичната командна структура за подобен род експедиции, а всичко се решава от съвети и групи, избирани от населението – дори Деви официално не е главен инженер, а просто един от тях, макар на практика да взима повечето решения по инженерните въпроси и всички на кораба да са свикнали да се обръщат към нея, когато възникне по-сериозен проблем от техническо естество. След първите 80-90 страници, посветени основно на запознаване на читателя с кораба и главните герои, експедицията достига успешно до целта си – системата на Тау Кит, намираща се на 11,9 светлинни години от Земята. Пътуването продължава общо 170 години. Планът им е да колонизират Aurora, спътникът на една от планетите от системата, който има гравитация, близка до земната, атмосфера с 16% кислород и климат, подходящ за хората. Както може и да се очаква, нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат, и експедицията се сблъсква с много сериозни проблеми при опита си да го колонизира. Тези проблеми водят и до вътрешно напрежение сред обитателите на кораба, което представлява сериозно изпитание за доста крехката управленска структура. Оттук нататък сюжетът се развива в неочаквана насока, която няма да разкривам, само ще кажа, че е съвсем различна от типичната за подобни ситуации в жанра.

Може би най-интригуващото в Aurora е, че Робинсън разглежда някои от проблемите с идеята за космически кораб със смяна на поколенията, които обикновено са пренебрегвани в жанра. Една от основните теми е доколко морално е да обречеш потомците си да прекарат целия си живот на един кораб, изолирани от останалото човечество, или в най-добрия случай да живеят в малка колония, също толкова изолирана, която и в най-добрия случай ще е доста малка и условията като климат, гравитация, атмосфера и т.н. ще са по-неблагоприятни от тези където и да е на Земята. Все пак едно е да решиш за себе си, че това не ти е проблем, друго е да принудиш децата си от рождение да станат членове на такава експедиция/колония и единствената им връзка със Земята да са радиосигнали, излъчени преди години. Другата основна идея, разгледана в романа, е за това какви са шансовете на успех на подобен род експедиции, ако няма някакъв гигантски технологичен скок, и доколко оправдано е да се хвърлят усилия и средства за тях, при положение че на Земята все още има една камара нерешени проблеми. Робинсън определено има свое виждане по въпроса, което изразява недвусмислено в романа. То е доста различно от типичното за жанра, но е аргументирано поне за мен по интересен и доста убедителен начин, макар и някои от презумциите, на които се опира, да са все още спорни за съвременната наука.

Романът определено е фокусиран повече върху научните и футуристични идеи и максималната правдоподобност на технологиите, за сметка на чисто литературните елементи като развитие на героите. В него има множество откровени инфодъмпове и пространни обсъждания на разнообразни екологични и технологически проблеми, начинът на задвижване и маневриране на кораба е описан много подробно, а от друга страна има само 2-3 героя, които са разгърнати в по-голям детайл. Единственият от тях, който претърпява по-значимо личностно развитие, е изкуственият интелект на главния компютър на кораба. А и структурата на сюжета, в който на няколко пъти периоди от 10-20 години се описват в резюме от няколко страници, не позволява кой знае колко интересно развитие по отношение на Фрея, главната героиня в романа. Добрата новина в случая е, че Робинсън е изключително добър в писането на интересни инфодъмпове и е един от малкото автори, при които те не са недостатък, а плюс. Той също така някак е успял да направи 30-ина страничното описание на маневрите на кораба, опитващ се да убие скоростта си по нестандартен начин, използвайки законите на орбиталната механика, изключително увлекателно. За читател като мен, който по принцип няма никакъв интерес към такива технически подробности, това си е сериозно постижение.

Като цяло Aurora определено си струва четенето заради оригиналните и добре развити идеи и интересния сюжет. Основната слабост, която забелязах, е, че на няколко пъти се случват много неправдоподобни събития или героите се държат напълно нелогично, за да може да се насочи сюжетът в желаната посока. Но на фона на всичко останало това е лесно да се пренебрегне и определено препоръчвам романа, ако търсите нещо по-фокусирано върху научните и футуристични идеи, разгледани от нестандартна гледна точка.