Babylon’s Ashes

Преди има-няма пет години нашият славен лидер Ян написа ревю за Левиатан се пробужда, първия том на The Expanse. Оттогава писателското дуо, използващо псевдонима Джеймс С. А. Кори, успя да напише още пет тома, Бард да издадат още три, но ние не можахме да напишем и едно ревю. Срамота, нали? Поредицата си заслужава, а и вече има и сериал по нея, което я прави още по-актуална. Затова, ето и ревюто на шести том, в което все пак ще има и няколко думи и за предишните четири, защото знам, че много от вас чакат още от 2012-a година насам да кажем дали си заслужава да се чете тази поредица и след първа книга. Но ще има и спойлъри, така че ако сте от тези (митични) фенове, чакащи нашата присъда за втори том и не обичате спойлъри – спирайте дотук и хващайте веднага Войната на Калибан, защото поне за мен тя e най-добрата част от поредицата.

Както си му е редът, нещата доста са се променили от Левиатан се пробужда насам – открити са над хиляда врати към други обитаеми планети и човечеството се втурва да ги колонизира. Това обаче никак не се нрави на поясните (жителите на Астероидния пояс), които не могат да живеят при постоянно висока гравитация. Терористичната групировка Свободен флот  пробва да реши проблема радикално с бомбардиране на Земята с астероиди, което води до милиарди жертви и бедствено положение за всички оцелели. Разбира се, това ни най-малко не спира политическите интриги, предателства, съюзи и т.н. Екипажът на „Росинант“, воден от Джеймс Холдън, който все някак успява да запази идеализма си, трябва за пореден път да избира на чия страна да е и как да оцелее.

Лично за мен, трета и четвърта книга са известно отстъпление от качеството на първите две, но за щастие това се оказа временно явление. Това може би е защото ми допадат повече политическите боричкания и развитието на героите, отколкото чисто научнофантастичните елементи, свързани с протомолекулата и нейните създатели. Тези елементи в никакъв случай не са лоши, не ме разбирайте погрешно, но не мисля, че в тях се крие истинската сила на The Expanse.

Може би вече е време да кажа нещо и за самата книга. Babylon’s Ashes показва ответния удар срещу Свободния флот. Марс, Земята и фракциите от Съюза на външните планети, които не одобряват тероризъм (поне не в такива мащаби), трябва да работят срещу общия си враг, но поради натрупаното с годините недоверие, това не е никак лесно. Старите ни познайници Авасарала и Боби се завръщат и играят ключова роля за обединяване на коалицията. Холдън, както винаги, се набутва между шамарите и се мъчи да се застъпва за поясните, дори и пред собственото си семейство, което с триста зора е било евакуирано от опустошената Земя. Наоми, от своя страна, трябва отново да се изправи срещу бившето си гадже Марко, понастоящем водач на Свободния флот, и сина си Филип, който полека-лека губи вярата в каузата, която баща му води.

За разлика от първите четири тома, които са до голяма степен самостоятелни истории, Babylon’s Ashes е на практика втората половина от петия, Nemesis Games. Това позволява по-голямо разгръщане на фабулата, повече гледни точки и т.н., но също така и по-бавно темпо, създаващо на моменти усещането за липса на фокус.

Плюсове:

+ Героите. Това определено е най-силната черта на The Expanse. Babylon’s Ashes има най-голямо разнообразие от гледни точки в поредицата досега и с чиста съвест мога да кажа, че въпреки това няма нито една, която да ми се видя претупана или излишна. Дори и Филип, който беше голям досадник в предишния том, сега взе да пораства и да поумнява. Разбира се, всеки има своите фаворити, аз самият винаги искам да чета още и още от гледните точки на Боби и Авасарала, но нека не сме максималисти.

Макар че се появяват за пръв път още във Войната на Калибан, искам да използвам тази възможност да се опитам да обясня къде е силата на тези персонажи и защо много ми се иска повече автори да разбиват клишетата в това отношение. Крисжен Авасарала е индийка, политик до мозъка на костите си, псува като каруцар и се държи ужасно с подчинените си (поне на пръв поглед). В този том на нейните плещи е стоварена отговорността да се грижи за спасяването на цялата Земя в качеството си на лидер на ООН. Контрастът между пропитата с цинизъм фасада, която показва пред света, и истинските ѝ мисли и чувства, е наистина завладяващ  – нямам предвид, че всъщност Авасарала е оптимистична мечтателка, просто е много автентична и нищо човешко не ѝ е чуждо.

Боби Дрейпър е бивш член на марсианската морска пехота. След като загубва всички свои колеги в изненадваща атака, тя впоследствие попада в орбитата на Авасарала и помага на екипажа на „Росинант“. Висока над два метра и здрава като бик, липсата на преструвки и искреното ѝ желание да намери с кого да влезе в битка, вместо все да се тюхка защо животът я подминава или кой не я обичал, я отличават от писаните по шаблон толкова модерни „силни женски персонажи“, които често се оказват костелив орех за авторите. Ако не друго, то поне е доста по-лесно човек да повярва, че Боби може да натупа някой якичък злодей, отколкото средностатистическата такава героиня, която има фигура на манекенка и ходи на високи токчета.

+ Светът. Обикновено представителите на поджанра космическа опера ни предлагат действие, развиващо се на множество планетни системи, понякога и цели галактики. В Babylon’s Ashes цялото действие е в рамките на Слънчевата система, но въпреки това имаме интригуващо разнообразие от политически фракции, места, в които се развива действието, общества и т.н.

+ Увлекателен стил.

+ Интересни битки из космоса.

+ При все цинизма на доста от героите, безкрайните кръвопролития и интриги, в целия The Expanse има една непрекъсната нишка на себеутвърждаващ оптимизъм, една убеденост, че все пак хората са способни да работят заедно за доброто на цялото човечество. Това присъства най-вече в образа на идеалиста Холдън, но не е само там и е поднесено по един начин, който е доволно убедителен дори и за хора като мен, които по принцип са скептично настроени към тези идеи.

Минуси:

– Като знаем какви реакции има в наши дни след някой терористичен акт, при който са убити десетки хора, мисля, че реакцията на земните жители и политици към поясните е твърде нереалистично мека. Все пак става дума за милиарди жертви, след такова нещо е цяло чудо, че просто не почнаха да взривяват всеки попаднал им астероид с ядрени ракети или да колят всички наред след превземането на астероидите.

– Развръзката на последната битка доста понамирисва на deus ex machina

– Знам, че ще кажете, че съм дребнав, но не мога да не спомена, че ме дразни начинът, по който е показан езикът на поясните. Съвсем разбираемо е, че те имат собствен език, проблемът е, че в текста той се използва дори и когато двама от тях си хортуват (а не само когато общуват с хора от Земята или Марс), което е озадачаващо и бие на претенциозност – ако бяха японци, примерно, нямаше диалозите помежду им да са на японски.

– Амос е пълен фигурант в този том. Знам, че това е, защото беше ключов в пета книга и сега е време други да блеснат, но все пак да се оплача…

+/- Главният злодей се оказа доволно глупав. Но като се замисля за човешката история, не е необходимо да си гений, за да успееш да убедиш цели народи, че избиването на милиони е прекрасна идея, така че не може да се каже, че този елемент е особено нереалистичен.

В заключение, The Expanse е много качествена поредица и шестият ѝ том едва ли ще ви разочарова, ако сте ѝ фенове. Каквито и кусури да търся, а обективно погледнато такива има немалко, остава фактът, че обичам тези персонажи и искам да продължавам да чета за приключенията им. Доколкото ми е известно, Бард не са се отказали да издават поредицата, така че нека си пожелаем това да стане по-скоро.