Senlin Ascends

В последните няколко години навлизането на електронните книги доведе до сериозни промени на литературния пазар в англоезичните страни. Най-основната сред тези промени е все по-значимото присъствие на самопубликуваните (self-published) книги. Причините за това са две – първо, сега е много е по-лесно да се издаде такава книга, и второ, понеже пределните разходи за всяко ново електронно копие са нулеви, а от Амазон (компанията, доминираща на пазара на електронни книги) дават 70% от продажната цена на автора (за разлика от 10-15%, които дават повечето издатели), цените на самопубликуваните книги са обикновено доста по-ниски от тези, издавани по традиционния начин, но въпреки това приходите за автора от всеки екземпляр са значително по-големи. Минусът е, че авторите трябва сами да се погрижат за неща като редакция, корица, оформление и т.н., но вече лесно могат да се наемат специалисти срещу приемливи суми.

Основният проблем на почти всеки самопубликуващ автор е как да открои своята творба от масата други книги. Поради това, както и факта, че повечето от ревюиращите медии, сайтове и блогъри избягват самопубликуваните романи, не е никак рядко някои от най-качествените сред тях да останат незабелязани дълго време. Това се случва и със Senlin Ascends от Джозая Банкрофт. Издаден през 2013 г., романът цели три години остава почти невидим, дори и след излизането на продължението Arm of the Sphinx през 2015 г. През 2016 г. обаче Senlin Ascends е включен в The Self-Published Fantasy Blog-Off, организиран от популярния фентъзи автор Марк Лорънс. Неговото възторжено ревю в Goodreads е забелязано както от многобройните му фенове, така и от други популярни фентъзи блогъри, което води до още хвалебствени ревюта, обсъждане по форуми и социални медии и многократно повишаване на продажбите. И колкото и да ми се иска да се похваля, че аз съм бил един от просветените, забелязали романа още през 2013 г., трябва да призная, че всъщност го прочетох миналия месец заради целия шум около него и понеже ми се четеше нещо самопубликувано за разнообразие. Това се оказа отлично решение – Senlin Ascends е впечатляващ роман и много обещаващо начало на планираната тетралогия „The Books of Babel“, от която досега са излезли 2 тома, а третият се очаква тази година.

Романът може да се класифицира като стиймпънк – има ги неизбежните за жанра дирижабли, технологичното ниво съответства грубо на края на 19-и и началото на 20-и век, има електрически машини, но не се използват масово. Най-голямата забележителност на света, в който се развива действието, е Вавилонската кула – огромна структура, чиито най-горни нива се губят в облаците, а основата ѝ заема много квадратни километри. Въпросът дали това е алтернативна история на нашия свят, или напълно измислен secondary world, в този том поне остава отворен.

Главният герой е Томас Сенлин, директор на училище в рибарско село, който през целия си живот е бил запален читател на книги за Вавилонската кула и затова решава да я посети по време на медения си месец. За негов ужас обаче той и жена му са разделени от тълпите туристи и търговци в подножието на Кулата. Уви, в този свят все още не са изобретени GSM-ите, и след няколко дни напразно търсене Сенлин решава, че единственият начин да открие жена си е да стигне до третото ниво на Кулата, където двамата са планирали да прекарат няколко седмици в почивка и разглеждане на забележителности.

Положението в Кулата обаче се оказва съвсем различно от представите на Сенлин, изградени от пътеводители и романи, и то най-вече в негативен аспект. Всяко от нивата е отделен „рингдъм“ (т.е. минидържава) със свои закони, управници и обичаи, които се оказват доста по-брутални, отколкото Сенлин е очаквал. След немалко премеждия той успява да стигне до третото ниво, но вместо да се събере с жена си, той научава, че тя се намира в много тежка ситуация и за да ѝ помогне, ще трябва да си пробие път до по-горните нива на Кулата.

Първото, което прави впечатление в Senlin Ascends още от началните страници, е прозата – наистина забележителна за дебютен роман. Описанията са разкошни – стегнати, но изпълнени с образност и отлично подбрани сравнения. Ето един пример:

It was a four-day journey by train from the coast to the desert where the Tower of Babel rose like a tusk from the jaw of the Earth. First, they had crossed pastureland, spotted with fattening cattle and charmless hamlets, and then their train had climbed through a range of snow-veined mountains where condors roosted in nests large as haystacks. Already, they were further from home than they had ever been. They descended through shale foothills, which he said reminded him of a field of shattered blackboards, through cypress trees, which she said looked like open parasols, and finally they came upon the arid basin. The ground was the color of rusted chains, and the dust of it clung to everything.

С оглед на това не бях изненадан да разбера, че Джозая Банкрофт е поет с множество публикувани стихотворения в престижни списания. Той определено знае как да борави с думите и има изграден свой уникален почерк.

Друга силна страна на романа е развитието на главния герой Томас Сенлин. В началото той е съвсем типичен директор на селско училище от възрожденски тип (един учител на всички ученици). Сенлин е плах интелектуалец с леко педантични наклонности, който предпочита да прекарва времето си вкъщи с книга в ръка. Силно вярва в написаното в книгите, без самият той да се е сблъсквал с кой знае какви трудности в сравнително скучния си живот. Но изпитанията, през които преминава, постепенно променят вижданията и характера му и го правят доста по-циничен и решителен. Развитието на отношенията му с Мария и как се е стигнало до неочаквания брак по любов между педантичния учител и красивата му асистентка се представят в поредица от прекрасно написани флашбеци, които успяват да убедят читателя в силата на чувствата между двамата и предизвикват още по-голямо съчувствие към главния герой. Останалите персонажи получават по-малко екранно време, но Банкрофт и тях съумява да обрисува качествено.

Сюжетът не е нещо особено като концепция, но е добре изпълнен и в него има достатъчно обрати, за да поддържа интереса на читателя. Въпреки красивата проза това определено не е мудна високолитературна творба със сюжет от типа да не е без хич – темпото е доста бързо и има немалко екшън и изненади за читателя. Всяко от нивата на Кулата, през които преминава Сенлин, е много различно от другите като порядки и обстановка, и това разнообразие също допринася за увлекателността на романа. Като цяло атмосферата е доста мрачна и дори на моменти трагична, на места обаче разведрявана от добър хумор, като например цитатите от пътеводителя за Кулата, които са сложени в началото на главите и са в тотален контраст с реалността. На моменти има и наченки на абсурдизъм, особено на второто ниво The Parlor, където всички посетители са принудени да се занимават с безкрайни театрални постановки

Senlin Ascends е увлекателно пътешествие в оригинален свят и нагледна демонстрация, че е време да забравим предразсъдъците към самопубликуваните книги, понеже някои от тях имат какво да предложат и на най-взискателните читатели. Препоръчвам горещо, особено ако търсите нещо по-оригинално.