Фантастични сериали

Roland

Уилоу и Тара
(„Бъфи, убийцата на вампири“)

Уилоу Розенбърг (Алисън Ханиган) преживя драматична реконструкция в четвъртия сезон на Бъфи. За много хора разпадът на връзката ѝ с Оз (Сет Грийн) беше непростим грях от страна на Джос Уидън, а последвалото ѝ осъзнаване, че всъщност е лесбийка, тотално разнебити по-консервативно настроените фенове. Разбира се, в цялостния контекст на сериала тази промяна е напълно логична не само от сюжетна, но и тематична и стилистична гледна точка, обвързвайки героинята с мистицизма на вещиците, магията на земята и прочее ексклузивно феминистичен символизъм.

Но трансформацията на Уилоу не би била толкова силна без появата на Тара (Амбър Бенсън) в сериала. Докато на този етап Уилоу едва започва да разкрива мистичните си сили, Тара е родена и израснала с магия. В сериал, където всичко носи символичен заряд, трудно мога да си представя по-директна метафора за самоосъзнаването на куиър индивид. Внезапното разкритие, че досегашният ти живот е бил бледа имитация на истинската ти същност, е прелестно пресъздадено в Бъфи, и Тара е водачът на Уилоу в това пътешествие.

Също както при Били и Теди от Young Avengers (другият ми материал в тази статия), и тук фокусът не пада върху „Ууууу, две жени!!! Глей, глей, две жени!“, а напротив – Джос Уидън се старае всячески да демонстрира, че любовта между Уилоу и Тара е нормална, силна и напълно естествена в света, в който те живеят. Друго сходство с двамата герои на Marvel e и първата им целувка в кадър. Когато въпросната най-сетне се случва в пети сезон, Уидън признава в интервю, че не е искал да фокусира върху нещо, което героините очевидно са правили стотици и хиляди пъти преди въпросната сцена. Затова и целувката се случва в трагичен момент и цели интимност и упование, а не романтика.

Връзката между двете стана жертва на Уидъновия синдром, както на практика всяка връзка, появявала се някога в негово произведение – когато всичко изглеждаше цветя и рози, дойде време за трагедия и апокалипсис. Но в двата и половина сезона, в които Уилоу и Тара бяха двойка, те демонстрираха нагледно силата на две жени, които се нуждаят единствено една от друга, и които често бяха по-силни заедно дори от Бъфи в сериала, носещ нейното име.

Dr. Horrible

Джак и Йанто
(„Торчууд“)

Общо правило е, че героите от Доктор Кой като цяло са готини, колоритни и забавни. Но дори сред тях малцина са толкова харизматични и чаровни, колкото прекрасния пансексуален капитан Джак Харкнес, изигран от изключителния Джон Бароуман. Представен още в първи сезон на новия Доктор Кой сериал като спътник на Деветия Доктор, героят на Джак става толкова популярен, че впоследствие продуцентите решават да му посветят отделен спин-оф сериал – Торчууд. Джак е не просто забавен телевизионен герой – той се превръща в икона на бисексуалните и гей младежи в Обединеното кралство.

Йанто (Гарет Дейвид-Лойд), от своя страна, се появява чак в Торчууд, при това в строго поддържаща роля. Връзката между двамата не започва веднага, а напротив – развива се бавно и постепенно, скрита е не просто от останалите герои в сериала, а и от зрителите. По време на първия сезон се случва двамата да си разменят по някой многозначителен поглед или да направят някой  и друг таен жест, но нещата са винаги скрити и по-скоро загатнати, отколкото показани. И все пак химията между двамата е толкова силна, че дори тези леки подсказки са достатъчни, за да се изгради у зрителя усещането за стабилна и трайна привързаност. И когато романтичнияt характер на отношенията им е разкрит на екран чрез красив акт на нежност пред лицето на голяма опасност в края на първия сезон, зрителят по никакъв начин не остава с усещането, че това идва от нищото, дори напротив – осъзнава, че това е история, която през цялото време се е развивала, просто до момента е била скрита от погледа.

Ролята на Йанто е доста по-важна във втори сезон, именно благодарение на връзката му с Джак. Йанто се превръща от слаборазвит второстепенен персонаж в любовен партньор на главния герой, което му дава доста по-голяма възможност да се развие като герой. Краят на историята е, уви, трагичен, подобно на доста от историите, разказани в тази статия. И все пак това не е студена и назидателна трагедия, а едно изключително силно емоционално изживяване, болезнено, травмиращо и все пак велико. И най-голямата трагедия се корени в това, че връзката на Джак и Йанто, която има огромен потенциал, така и не успява да се развие напълно. Драматичното в тази любов е именно това, че тя е посечена преди да успее да разцъфне истински.

Комикси

Roland

Били и Теди
(„Young Avengers“, Марвел комикс)

Тези двама тийн-супергерои са уникални в мейнстрийм комиксите. Към днешна дата Marvel и DC могат да се похвалят със солидно количество куиър персонажи, и дори през 2005 г., когато извънземният шейпшифтър Hulkling (Теди Олтман) и магьосникът Wiccan (Били Каплан) за първи път се появиха на страниците на Young Avengers #1, вече имахме добро количество представители на сексуалните малцинства.

Тази двойка обаче е различна от всички ЛГБТ герои дотогава. На първо място, за разлика от стандарта по онова време – драматично разкритие на алтернативна сексуалност, епични страсти между двама герои и т.н. – Теди и Били бяха изначално въведени в Marvel вселената като двойка. Ориентацията им в нито един момент от комиксовия им стаж не е била централна за сюжета, нито е била поставяна под въпрос.

Вместо драматични героични катарзиси, толкова често напълно нереалистични за млади читатели, сблъскващи се в реалния си живот с враждебна среда в лицето на връстници и дори собствените им семейства, Young Avengers предложи малко надежда, демонстрирайки нагледно безапелационната нормалност на две момчета, чиято връзка е напълно естествена и неподлежаща на критика или нечия чужда благословия. Дори първата им целувка „в кадър“ се случва пет години след YA#1, в епилога на минисерията Avengers: The Children’s Crusade, и е проява не на Велика Супергероична Любов, а на кротка интимност в момент на тъга. Фокусът отново е елегантно насочен към установяването на персонажите като двойка, без да внася капчица драматизъм.

От създаването им преди дванадесет години, Били и Теди са участвали във впечатляващо количество поредици и минисерии, но във вселена, пълна с животопроменящи катаклизми и неспирна двама, връзката между двамата тийнейджъри е все така силна и все така нагледен пример за това, че куиър персонажи могат да бъдат любимци на читателите и без да са сами и да страдат. Надявам се Young Avengers скоро да получи трети volume, защото в ръцете на талантлив автор, това е една от най-силните поредици в историята на Marvel.

1 2 3 4