На Есен с песен!
Скромно събиране на тихи нърдове
Когато на последният ShadowDance тиймбилдинг Аравала подхвърли „Ян, хайде да ходим на Есен, много е яко!“, без много да се замислям казах „Що пък не!“ и забравих за разговора. Месец по-късно едно съобщение във ФБ „Купуваме билети, идвате ли и вие?“, доведе до трескаво планиране на отпуски, заделяне на средства, лек хаос и налудничава усмивка със заветното „Правим го!“. Последвалите месец и нещо до заветната дата 25 октомври се влачиха с мравешка скорост и ми се сториха като години. Бяхме направили много строг план – да сме събрали багажа от предния уикенд, да предвидим какво точно да вземем и какво няма да ни е необходимо, разчет на финансите и всякакви други важни неща преди голямо пътуване. Естествено, всичко се смарангяса и в крайна сметка тъпкахме раниците няколко часа преди полета в 6.30 сутринта, така че да сме тотално недоспали и зомбирани на летището. Очевидно и митничарите бяха в подобно състояние, защото не се вълнуваха особено от наличието на храна в багажа и четири родни сандвича прелетяха на аванта чак до Дортмунд, преди да паднат жертва пред гладните шадоудансъри.
Полетът мина бързо, наемането на кола също, въпреки някои дребни драми, и към десет часа местно време се озовахме на паркинг 10 край Есен. Тук преживях първият си шок, предизвикан от буквално километричната опашка за автобусчетата, които караха феновете към Изложението. Германците обаче неслучайно са известни като една от най-оправните и подредени нации и седем минути след нареждането си на опашката вече бяхме стигнали до спирката. След още пет бяхме на борда на нърдекспреса и се движихме с добра скорост към Messe Essen. Приключението започна!
Да живее тълпата!
Spiel Essen e труден за описване с думи (макар че Аравала се е справила доста добре в материала си от миналата година). Изложението трябва да се види и почувства. Четири дни пълни с позитивни емоции, множество игри и хиляди фенове на настолните забавления. Като човек максималист, желаещ да види буквално всичко, си бях направил подробен списък с изложители и заглавия (74 щанда), които да посетя и за всеобщо изумление взех, та успях, макар и с цената на подбити пети и здраво търчане. Самите мащаби на изложението са толкова титанични, че наистина трябва да го видите, за да разберете какво имам предвид. Над 1500 изложители, над 190 000(!) посетители и шест огромни халета. При все тълпите обаче, придвижването ставаше сравнително бързо и хората се стараеха да са максимално учтиви едни с други, в крайна сметка всички бяхме отишли за едно и също нещо – да се забавляваме. Четирите дни преминаха някак неусетно в игри и закачки, а в неделя изпратихме към България един 30-килограмов кашон с нови придобивки (да, организаторите се бяха погрижили да има и куриерска служба в Зала 4) и един по-мъничък, за чийто транспорт искаме да благодарим на Мило и Тишо от Folded Space (яките инсърти made in BG). Впечатленията от тестваните заглавия може да прочетете по-долу, а в следващите месеци очаквайте и ревюта на част от големите (и не чак толкова големи) кутии.
За мен и Rex това беше второто посещение на изложението в Есен и тази година си бяхме въобразили, че ще успеем да видим два пъти повече неща от предната, защото вече сме стари кучета и месето в Есен ни е втори дом. Надежди, които бяха погазени още в първите няколко часа, защото тази година всичко беше дори още по-голямо и чудовищно от предишната. Все пак решихме да дадем всичко от себе си и през следващите дни лягахме и ставахме с мисълта за игри и щандове, които непременно трябва да видим. Карти на залите, изпъстрени с бележки, оградени заглавия в списанието за събитието, десетки листчета със списъци бяха наши спътници през цялото време докато се промъквахме из препълнените коридори и дебнехме да се освободи маса за тестване на желаната игра. Решихме да пренебрегнем донякъде големите издателства, за чиито хитове знаем със сигурност, че ще достигнат родните ширини, и се фокусирахме върху скромните такива из малките зали, които може би няма да се появят на нашия пазар. Няколко дни по-късно бяхме изтощени, но безкрайно щастливи с всичко преживяно и видяно, с всяка нова игра, която донесохме у дома.
Промо галерата, която имаше за цел да промотира новия експанжън на 7 Wonders: Armada
Spiel е лудост. Прекрасна, поглъщаща лудост, която трябва да изживееш и на която няма да се наситиш никога, факт за който свидетелстват хилядите доста възрастни хора, които срещнахме на изложението и които твърдят, че идват всяка година, откакто то е започнало да се провежда – преди повече от 30 години. За нас, свикнали да разглеждаме настолните игри като занимание, ограничено до тесните кръгове на нърдове, геймъри и най-вече млади хора, беше истинско удоволствие да видим как толкова много хора от всякакви възрасти не се свенят да играят някоя привидно детска игра, кискат се шумно и изобщо не са загубили удоволствието от игрите дори на сериозна възраст. Едновременно с това наоколо е пълно с деца, млади семейства и шумни младежки групи, дошли да опитат най-новата стратегия със съсредоточена решителност и геймърски хъс или просто да спасяват сладки динозаври заедно с хлапетата. Това е атмосферата на Есен – смях, щастие и хора, които знаят как да се забавляват заедно с цялото семейство.
На следващите страници, ще се опитаме да ви предадем първите си впечатления от игрите, които успяхме да тестваме.
Детската версия на супер-хит стратегията от миналата година – Scythe
Assasin´s Creed – Brotherhood of Venice
Като голям фен на поредицата видео игри, определено чаках с нетърпение теста на настолния вариант на любимия франчайз. Силно се опасявах, че той ще се окаже посредствена имитация с цел изкарване пари от феновете, но останах приятно изненадана от това, което ни представиха. Играта е издържана в духа на втория Assasin´s Creed и действието се развива във Венеция. Играчите влизат в ролята на бойна група от братството, която трябва да изпълнява задачи и да преминава успешно нива, избягвайки стражите. Изцяло кооперативна, с доста добре пресъздадени дух и усещане от оригиналната игра. Имахме някои забележки по геймплея, които колегата Rex дълго коментира със създателите, но в крайна сметка това беше все още работен вариант на играта, а мнението ни беше изслушано внимателно. На Assasin´s Creed – Brotherhood of Venice му предстои Kickstarter кампания от 13.11.2018, така че може да следите за подробности в небезизвестната платформа. Моите впечатления са по-скоро положителни и сериозно обмислям да подкрепя проекта, не само заради любовта към франчайза, а защото има шанс да излезе читава настолна игра от него.
Athens
Попаднахме на следната странна комбинация – корейска фирма, правеща игра на тема древна Елада. Играта се казва Athens и проследява… не разбрахме какво точно, защото английският на нашия демонстратор рязко се влоши, когато започна да обяснява, а книжката с правила беше доста дълга. В крайна сметка опитахме няколко хода. Всеки от тях се състои от определен брой фази и в първата взимаме карти, които ни дават достъп до ресурси, подобно на 7 Wonders. Във втората тези ресурси се използват за да посетим дадена локация – тук има лек worker placement елемент със заемането на места. В този момент използваме и втори вид ресурс – различни хора като патриции, плебеи и, може би, илоти, а всеки рунд получаваме случайно „намаление“ за някой от тях под формата на два зара с различни атински жители. Цялото това упражнение се прави с цел да се вземат кубчета от трети ресурс в различни цветове, които в крайна сметка можем да сложим в някои локации или „чудеса“ и вече получаваме точки. Звучи доста сложно, а темата практически я няма, освен рисунките с мотиви от Гърция. Може би по-внимателното прочитане на правилата ще изясни картинката, но…
Blossoms
Blossoms се оказа страшно красива push-your-luck игра за двама с цветарска тематика. Творението на Rebel.pl ни привлече с красивите илюстрации на картите и ни спечели с лековатия си геймплей. Играчите се съревновават да садят цветя в четири саксии – целта е щом изтеглиш карта от общото тесте, да има къде да я поставиш (върху друга карта от същия тип, например роза върху роза). Веднага след успешното изтегляне на цвете можеш да решиш да откъснеш букета и да го точкуваш накрая или да продължиш да теглиш и да правиш по-голям и съответно по-скъп букет. Ако обаче няма къде да поставиш новото цвете, ходът свършва и идва ред на противника. Забавно е, че всяка от четирите саксии има специално умение, което може да се ползва срещу похарчването на токън (съвсем тематично под формата на пеперудка) – например да се предпазиш от лошия късмет да изтеглиш ненужна карта или пък да погледнеш най-горните три карти от тестето и да ги пренаредиш. Играта приключва щом се изтегли и последната карта. Подобно на Cat Rescue – докато се наканим да я купим се беше разпродала.
Cat Lady
Играта, която бяхме обречени да си купим от мига щом я видяхме на щанда на AEG. Много приятно заглавие с драфтване и събиране на комплекти, в което влизате в ролята на съседката баба Гинка от втория етаж, да, същата онази баба Гинка, от чийто апартамент нон-стоп се чува мяукане. Повече за играта в подробното ни ревю.
Cat Rescue
Играта, която искахме да си купим, но вече беше разпродадена. Cat Rescue наподобява пъзел, в който влизате в ролята на собственици на приемни домове за котки и се опитвате всячески да подготвите за осиновяване питомците си. Играта е кооперативна, включва местене на цели редици или колони с котки и се оказа с доста по-предизвикателен геймплей отколкото очаквахме. Добавям прекрасните, сладурски илюстрации и не ми трябваше много да се затичам към щанда, размахвайки банкнота от 10 евро. Уви, злите есенски котколюбци ме бяха изпреварили и си останахме само с приятния спомен.
Dwar7s Winter
Страшно красива и шарена игра, в която джуджета борят чудовища. В основата стои типичен tower defence модел, в който едни злодеи се опитват да стигнат до средата на картата, а едни джуджета с брадви им пречат. Dwar7s Winter е полукооперативна и ви принуждава да работите заедно, защото всички губят ако чудовищата надделеят, но едновременно с това играете за максимален брой точки, които получавате от изпълняване на задачи и убиване на врагове, а победителят е само един. Играта е достатъчно добра като арт и механика, но не е нещо изключително и изумително. Все пак прекарахме приятни 40 минути с нея и впечатленията ми са по-скоро положителни.
Festo
Игрите с по-нестандартна тематика винаги са привличали вниманието ми и когато видях кутия, на която е изобразено пиршество с тонове храна, нямаше как да не се спра. Става дума за Festo, която е worker placement игра, в която събирате съставки за най-вкусните гозби, които да представите пред краля в опит да спечелите неговата гастрономска благосклонност.
Всеки играч изпраща шестимата си помощници на седем места, от които се събират съставки. Разполагането става на два етапа – сутрин и следобед, със затворени различни локации. Този с абсолютно мнозинство на дадено място може да избере да вземе всички съставки от нея, а след това всеки играч може да използва специалното умение на локацията или да вземе съставки, ако има останали такива. Именно уменията правят играта по-разнообразна, защото позволяват различни комбинации и надцакване между играчите. Следва фазата на готвенето, в което използвате наличните си съставки и приготвяте ястия. Това се повтаря общо четири рунда и във всеки от тях първият играч може да се смени, а във Festo има ползи както да си по-напред, така и да си по-назад в реда за хода. Компонентите са изключително шарени и радват сетивата (но не ги яжте!), а темата е приятна, макар да твърди, че може да сготвите всичко, използвайки единствено сол.
Fight! Chiken
Правописната грешка в заглавието не е случайна! Азиатска игра с пъзел елементи и поставяне на плочки. Седнахме да тестваме най-вече защото бяхме доста уморени, но Fight! Chiken се оказа доста забавна – хубав арт, лесни механики, бойни пилета! Има елементи на събиране на сетове, които се комбинират с поставянето на плочките. Точкуването донякъде напомня на това в Lanterns – който пръв събере определена комбинация, може да я смени за карта с точки, следващият направил същото комбо получава по-малко точки и така нататък. Накрая Rex и Гибли споделиха победата, а ние почти бяхме решили да си я купим, но пък 30 евро ни се видяха доста за скромната кутийка с предимно картонени компоненти.
Fish & Ships
Fish & Ships е бърза push-your-luck игра, на която попаднахме случайно във втория ден на фестивала в Есен. Бяхме доста изтощени след цял ден обикаляне, когато Гибли забеляза свободната маса за тестване, думичката Ships в заглавието и бялата мечка на кутията, а нещата се наредиха сами. Механиките са изключително простички – всеки играч има ръка от седем карти, която е някаква комбинация от четири цвята моряци. На игралното поле има корабчета в същите четири цвята. Целта е да ги придвижите върху полета с риба, защото те ще ви донесат точки равни на броя на рибите по броя на моряците от съответния кораб. Уловката е, че в зависимост от това каква плочка за движение обърнете, може да ви се наложи да преместите кораб, който бихте предпочели да стои неподвижен, а в зависимост от картите си, противниците ви също ще искат да движат различни кораби. Играта приключва, когато някой от корабите достигне края на игралното поле. Fish & Ships ни спечели с приятния си арт и бързия геймплей. Надали ще спечели награди за дизайн, но е приятен начин да убиете десетина минути.
Kung Fu Zoo
Поредната игра, която тествахме, защото се бяхме убили от ходене и търсихме къде да поседнем. Тя пък се оказа супер яка игра за сръчност със зарчета. Концепцията е безумна и много забавна – вечер, щом зоопарка затвори за посетители, животните излизат от клетките си и си организират кунг-фу турнир! Играчите разполагат с по няколко зара, които трябва да перват с пръст на квадратна арена – целта е да удряте противниковите зарове докато ги зашеметите или набутате в някоя от клетките в четирите ъгъла – забавно и лесно за обясняване (но не и за овладяване!). След като направихме две бързи игри и решихме, че ще я купуваме, Нилс, презентаторът, ни каза – „Тя по принцип е 25 евро, но идете на щанда и кажете, че Нилс ви праща и ще ви я дадат за 15“. Речено-сторено, макар че девойките се опитаха да ни убедят, че отстъпката е само пет евро. Ние обаче бяхме непреклонни – „Нилс каза 15!“ Е, щом Нилс е казал…
Orbis
Тази година едно от големите имена на изложението беше Orbis, за която се твърдеше, че е новия Сплендор. В нея избираме шестоъгълни плочки-земи в няколко цвята, които след това редим в пирамида, а накрая слагаме един от наличните богове. Изборът ни на плочки е продиктуван от това какви точки дават, а така също и цената и наличните върху тях богомолци, т.е. ресурси (които използваме за следващи „покупки“). След като сме избрали плочка, трябва да я сложим в пирамидата си върху друга от същия цвят. Самите богове пък дават точки или някакви бонуси, които ни помагат по време на играта.
След точно 15 хода всичко приключва и следва броене. Компонентите са хубави и всичко е шарено, с красиви рисунки на земите и портрети на боговете. Геймплеят обаче ми се стори малко скучен, с често ограничен избор на плочки, които можем да използваме. Петте бога, с които играхме, като че ли нямаха особено влияние върху играта. Взаимодействието между играчите също е минимално, макар да подозирам, че при по-опитни хора това може да се промени. Нелоша игра, която обаче не ме впечатли с нищо освен красотата си. Миналогодишната игра на годината, Kingdomino, има подобни механики и арт, но като че ли и по-дълбок геймплей, позволяващ повече състезателност.
Plucky Penguins
Откритието на Есен 2018, за което цялата заслуга е на Гибли, която я забеляза сбутана в един от ъглите на зала 5. Plucky Penguins е take that игра, в която се стремите да сте последния оцелял пингвин и да станете повелител на Рибения трон и водач на сите пингвини. За целта, първо трябва да оцелеете от хищните зъби на косатките и вечно гладния морж. По принцип не сме големи фенове на игрите с прецакване на другарчето, но прекрасния арт, якото чувство за хумор и тоновете поп културни препратки правят Plucky Penguins страхотно преживяване. Всеки от 11-те пингвина си има уникално специално умение, мръсните номерца валят едно след друго и подозираме, че играта с осем души ще е истинска касапница. Magic Works Games се оказаха големи симпатяги, а художничката Chiara беше страшно мила и много се израдва на желанието ни да се снимаме с нея (ми да бяхте пуснали поне снимката – бел.ред.).
Railroad Ink
Railroad Ink е малка игра, в която с помощта на гланциран шаблон и маркер създавате пътна и ЖП структура. В рамките на няколко хода се хвърлят зарове, които показват какви връзки трябва да използват играчите, напасвайки ги върху своята мрежа. Целта е да се свържат няколко места, които са по контура на полето, като те са или ЖП линии, или шосета. Връзките са прави участъци, завои, Т и Х-образни кръстовища, мостове и точки, където линията се прехвърля в другия тип. Накрая свързаните локации ни носят точки, а недостроените разклонения – наказания. Railroad Ink е напълно лишена от каквато и да е интеракция между играчите, които просто се надпреварват кой ще създаде по-добрата мрежа и е напълно възможно няколко души да строят едно и също. Доста смущаващ момент може да бъде, когато хвърлените зарове са напълно непотребни и водят до все по-голяма каша в плановете ви. Играта практически няма арт, а компонентите са зарове, табла и маркери с четка за изтриване. Не ни хареса, но може би ще е подходяща за солова игра, както и за път, предвид малките си размери и фактът, че практически можете да я играете прави.
Reykholt
Играта, която не си купихме, а трябваше! Уве Розенберг е изоставил за малко тетрисоподобния дизайн и е направил състезателна игра, в която садите зеленчуци в Исландия. Звучи супер странно, но Reykholt ни впечатли с красив дизайн, изчистен геймплей и страшно качествени компоненти. Не може да се отрече, че Renegade Games знаят как да издават премиум продукти. От един до четири играча влизат в ролята на фермери, които садят домати, гъби, марули, моркови и карфиол, и се борят да произведат най-качествената продукция. Интересни механики, игрално табло с най-разнообразни действия и дори специален story mode. Като бонус, това беше единствената игра, в която излязох краен победител. Как да не ти се прииска да хванеш първия самолет за Исландия?
Sailblazer
Последната игра, която успяхме да тестваме в Есен, прерасна в много приятна изненада и лесно взетото решение да се обзаведем с нея се оказа логичната развръзка на последните мигове трескаво пазаруване. Sailblazer е приключенска игра, в която влизаме в ролята на капитани на кораби, отправили се на опортюнистично изследване на нови земи, търговия с екзотични стоки и безмилостни сблъсъци с пирати. Елегантният и красив дизайн, доброто развитие на играта (особено за Rex, който безпощадно ни смаза в резултата) и прилепчивата тематика са само част от нещата, които ни спечелиха. Sailblazer идва и с карти „сюжет“, които не успяхме да пробваме, но изглежда добавят още повече към атмосферата на пиратско приключение. Палци горе и очаквайте пълно ревю скоро.
Streaming
Малка игра, която тествахме ей така, между другото, благодарение на огромната общителност на Rex, който започваше да разпитва за правила всеки изложител, покрай когото сме спрели за повече от 15 секунди (на практика, най-правилното поведение в Есен). В крайна сметка Streaming се оказа забавна, бърза игра от типа set collection, в която се вживявате в ролята на медиен магнат. С няколко думи – събирате комбинации от различни телевизионни програми: спорт, сериали, документални, анимации и т.н. и накрая на всеки ход инвестирате пари, за да рекламирате най-печелившите от тях. Прости правила и изненадващо увлекателен геймплей, предвид не особено вълнуващата тематика.
Stworze
Играта, която истински ме спечели на това изложение, Stworze е творение на едни адски талантливи, усмихнати и готини поляци, които са решили да покажат на света колко зловещи чудовища крие славянската митология. Играта, чието име се превежда от полски като „зъл дух“, е силно конкурентна и попада в графата на по-тежките заглавия с намесено внимателно планиране, обмисляне на ходове и трудни решения. В общи линии играчите влизат в ролята на зли духове от славянската митология и започват да се борят за надмощие помежду си. За арена на сблъсъка служат земите на хората, а простите селяни са мощно оръжие, което може да използвате за постигане на целите си. Stworze идва с невероятно красиви и оригинални рисунки, нестандартни механики и качествени компоненти. Имам големи очаквания за тази игра и се надявам, че съвсем скоро ще мога да я тествам и да ви представя подробно ревю.
The River
The River е най-новата игра на Days of Wonder, които отново не изневеряват на традицията си да правят езиково независими игри с леки механики, цветни компоненти и забавна тема. В случая става дума за worker placement игра, в която работниците ви пътуват по течението на река и изпълняват поръченията ви. На практика разполагате с няколко човечета, които последователно слагате на различни места с цел производство на ресурси, подобряване на собствената ви река или строене на сгради. Подобренията са плочки, които последователно поставяте по предназначените за това места надолу по течението на реката. Играта приключва, когато сградите станат твърде малко или някой запълни цялата си река. The River е сравнително лека и бърза игра за поджанра си, което е най-силната ѝ страна. Проблем е, че темата практически не се усеща – представена е единствено чрез една криволичеща река на борда ви и плочка във формата на кораб, където държите неизползваните си човечета. Самите компоненти обаче са качествени и шарени.
This War of Mine
This War of Mine е кооперативна настолна игра вдъхновена от едноименната компютърна игра. В нея управлявате група цивилни, които неволно са попаднали насред ужасяваща война и просто опитват да оцелеят. В играта имате няколко последователни цели, като последната винаги е поне някой да оживее. Изпращате хората си да освобождават помещения из вашето скривалище или излизате навън (нощем и денем) за да търсите храна, лекарства, дървен материал, механични компоненти, оръжия, муниции и още куп други неща като книги, цигари и кафе.
През цялото време ви дебнат опасности, най-вече по време на нощните набези, затова трябва да екипирате персонажите си добре, да ги храните, поите и лекувате (поне когато можете). В някои ситуации картите ви препращат към определени епизоди в една голяма книжка, съвсем по подобие на книгите-игри. Целият тон на играта е доста минорен и действително създава у вас усещане, че ситуацията е изключително скапана, кара ви да се чувствате гадно за човечетата си. Механиките се опитват да създадат разнообразие с многото си варианти за действия. Преживяхме само един игрови ден, а приключението е сравнително дълго, със система за запомняме докъде сте стигнали. Компонентите и артът бяха с много високо качество, This War of Mine изглежда като прекрасна кооперативна игра.
Trapwords
Новата игра на CGE беше едно от задължителните за тестване заглавия, които стояха в списъка ми за Есен. Чешката компания и този път залага на игра на думи и асоциации, но облечени в интересна тематика и ефектен арт. Отново имаме два отбора, които влизат в ролята на група приключенци, които се състезават към заветното съкровище и финален бос. Интересното е, че този път противниковият отбор решава коя дума ще обясняват опонентите му и като допълнение слага „капан“ на определени думи. Това ще рече, че когато ти дадат дума „джужде“, е доста вероятно да са ти заложили капан на думи като „брада“, „бира“, „мина“ и т.н. Постоянното чудене как хем да подскажеш на съотборника си, хем да избегнеш думите, които предполагаш, че са забранени, прави играта забавна, а обясненията – доста оригинални. Надяваме се скоро да бъде преведена и на български, защото това определено ще я направи достъпна и за родните играчи, които не владеят свободно английски.
Trollfjord
В Есен винаги е хубаво да играеш нещо, а невинаги намираш свободни маси. Затова веднага се настанихме, когато зърнахме възможност, а краката вече се бяха поуморили. Така се озовахме в царството на Trollfjord, където ние сме тролски крале, които искат да покажат, че са най-великите. За целта изпращаме своите подчинени в пещери, където да добиват кристали. Ние обаче ги наричахме кули, защото самото копаене се осъществява посредством удряне с дървен чук по конструкция, силно наподобяваща кула за зарове (dice tower). Ударите изваждат кубчета в няколко цвята, а вие се опитвате да извадите максималния брой, но все пак налице са някои ограничения, които може да ви накарат да спрете по-рано. Ако успеете да „измлатите“ достатъчно ресурси, печелите точки. Докато стигнем обаче до момента с удрянето, играта предлага и друга част, в която избираме действия в постоянно сменящ се ред, а те пък ни позволяват да разполагаме тролчетата си по картата в леко подобие на игра с контролиране на зони. Цялото преживяване е забавно по един доста глуповат начин, но наистина не спряхме да се смеем през цялото време.
Vampire The Masquerade Heritage
Вероятно най-бленуваната от мен игра, за която дори ни бях записал за плейтест. Нещата с резервацията леко се омазаха, поради различните времеви зони на програмата, но това са бели кахъри. Човекът на щанда толкова се смути от недоразумението, че привика дизайнера и му каза – това тук е Илиян, държа веднага щом се отвори възможност, да му демонстрираш играта. Както се казва, сигурен начин да си създадеш нови приятели.
В крайна сметка успяхме да се доредим и направихме една пробна игра с прототипа. Добрите неща – играта прекрасно улавя атмосферата на Маскарада и по-различната концепция (спрямо D&D) на ролевия първообраз на White Wolf; артът по картите (където беше завършен) е страхотен и те вкарва в темата; концепцията за игра на три дъски – една с борба на фракциите, една за звяра в нас и една за глобална доминация, предлага много и интересни възможности; картите с интриги добавяха флейвър и бяха различни за всеки от четирите клана; на мен ми се падна Малкавиан 
. Не толкова добрите неща – играта ще е legacy, в края на всяка сесия победителят може да повиши някой от последователите си като му сложи стикери с умения и го приеме в съответния клан, което води до перманентни промени; завършекът на играта беше малко антиклимактичен, но все пак играхме прототип и хората приеха обратната ни връзка доста сериозно; за да се потопите напълно ще ви трябва една стабилна група, с която да играете. Очакваме кампанията за набиране на средства в първата четвърт на 2019 г., а тя вероятно ще обхваща само няколко времеви отрязъка, като останалите ще се появят под формата на продължения.
Vault of Dragons
Като фенове на Dungeons & Dragons нямаше как да не се спрем на будката с голям надпис… Dungeons & Dragons! Оказа се, че презентират две нови игри, вдъхновени от света на едноименната ролева система. Пробвахме една от тях – Vault of Dragons. Тук “дракони“ всъщност се наричат златните монети и в играта търсим тайна съкровищница с богатства.
Влизаме в ролята на различни фракции от пропития с интриги град Waterdeep, които искат да се домогнат до скритите монети. За целта наемаме и изпращаме своите агенти да странстват из града и да събират информация и екипировка, която да им помогне да открият и проникнат в желаното място. Конфронтациите с другите групи за контрол над желаните локации са неминуеми. В битките всеки от трите класа персонажи (воин, разбойник и магьосник) използва различни зарове.
Vault of Dragons пресъздава атмосферата на изпълнен с опасности град и класовете напомнят за особеностите си от ролевата система. За съжаление, като че ли правилата бяха прекалено сложни и играта предвещаваше дълга серия от рундове, в които бавно и мъчително събирате мощ, а някое лошо хвърляне може да ви дръпне силно назад. Още след първия рунд и невнимателно действие един от играчите беше практически елиминиран от играта, което никога не е добър знак. В този момент единодушно решихме да прекратим и не останахме особено очаровани. Все пак, Vault of Dragons може би заслужава втори шанс.
