Мрежа: HBO

Създател: Джонатан Нолан и Лиса Джой

Сезони: 3

Формат: 8 епизода по 50 минути

В ролите: Eван Рейчъл Уд, Аарън Пол, Ед Харис, Венсан Касел, Джефри Райт, Танди Нютън, Люк Хемсуърт и др.

Приключи и третото издание на едно от най-големите научнофантастични заглавия на ТВ-екрана в последно време. Както и миналата година, проследихме с вас развитието на сезона седмица по седмица в детайли, но идва време и за финалната оценка, за която се събрахме бодра агитка от екипа. И така, успя ли Западен свят да излезе от дупката на сценарното остроумие, която беляза голяма част от предишната итерация, и зададе ли свежа посока на героите и темите си? Първи мисли за това, което видяхме в последния епизод и кулминацията на сезона:

 Надолу, разбира се, следват спойлери!

Dr. Horrible: Макар да смятам сезона за малко по-силен от предходния, аз лично възнамерявам да спра със сериала дотук. Докато преди поне имах надежда, че спадът в качеството е само временен, то новите епизоди затвърдиха усещането ми, че сценаристите са се изчерпали и вече няма какво да ми разкажат. Целият сезон ми се стори като някаква странна смес между Фондацията на Азимов и Боен клуб, като е видимо по-слаб и от двете. Идеята, че пътят на човечеството може да бъде предначертан и контролиран само ако се отстранят “неудобните” хора – различните, особените, специалните – е красива и би стояла добре в разказ или филми, но не мисля, че с нея може да бъде запълнен цял сезон. Та това са осем часа и половина екранно време, искам да видя нещо по-сложно и многопластово от “някои хора не се водят по общата тенденция”!

Drake: На мен идеята не ми е толкова голям проблем. Беше ми ясно още от гръмките декларации на Долорес, че боговете идват и са ядосани, че сезонът няма да е много деликатен в развиването на историята. Имам проблем с края. Във втори епизод от този сезон видяхме Бениоф и Уайс да разчленяват Дрогон. Подминах го като леко безвкусен майтап – не знаех, че докато са били там, са ударили едно рамо и на сценаристите на Западен свят… Шегата настрана, нямах кой знае какви очаквания към трети сезон на сериала. Беше интересно какъв е планът на Долорес; до последно не беше ясно дали иска да поробва хората, или да ги освобождава; беше интересно дали Мейв ще се освободи от Серак; Кейлъб беше жертва на идеята за перфектен свят на Серак, а Бернард и Уилям имаха потенциал да станат интересни по някое време.  В крайна сметка не се разбра какъв е планът на Долорес — хем програмата на Соломон щеше да затрие човешката цивилизация, хем в крайна сметка не го ъплоуднаха, пък Долорес прехвърли контрола върху Кейлъб. Мейв започна неубедително и завърши неубедително, а разкритието, че всички хостове са копия на Долорес не направи впечатление на никого. Бернард спокойно можеше да си изкара целия сезон в кравефермата и накрая да му донесат макгъфина, защото е явно, че в следващия сезон ще има какво да прави (дали?). За Уилям да не отварям дума. Въпреки че беше център на страхотни сцени, от присъствието му нямаше смисъл за историята. 

 

Moridin: Да си призная, аз пък очаквах доста повече от Уилям. Имаше много потенциал в това да се поправят щетите върху образа му от предния сезон, но тук за съжаление ми остана от най-разочароващите елементи. Може би защото първите му няколко появи в сезона – сблъсъкът с Хейл-лорес, после терапията с Делос-старши и осъзнаването на миналото му вдигнаха доста залога. Но някак още резолюцията на същия този епизод, в който Уилям внезапно реши “да бъде добър”, като “унищожи хостовете”, дойде изцяло отникъде. И нататък нещата поеха надолу. Що се отнася до финала, в моята книга той остави прекалено много неразрешени или незадоволени заявки, а допълнително се отличи с една от най-хаотичните режисури в целия сезон (сцените с бунтовниците ми бяха като показно как не се предава революция). Арката на Мейв, която цял сезон оставяше горчивия вкус на “е, не може да е толкова зле тази мотивация”, си завърши точно толкова зле, с на практика най-изсмукания обрат в историята. Кейлъб остана минимум два пласта по-малко дълбок персонаж, отколкото беше редно, а сцената, оправдаваща “избора” му от Долорес, буквално будеше смях. А да не отварям дума за Серак, който без капка съмнение беше най-зле доставилият персонаж в сезона. Нещата и при него почнаха да залязват още когато тръгна да си развява месианския комплекс, но в оставащите до края няколко епизода буквално се срина до карикатура, от която наистина нямахме нужда. Изобщо, слаб финал на всъщност никак нелош сезон. Но за сезона след малко.

 

Dr. Horrible: Напълно те подкрепям за Мейв. Ужасно некадърно беше написана мотивацията ѝ този сезон. Нямаше да е лошо да има поне един спомен от времето, когато е била с дъщеря си. Защото така наистина увисва, няма емоционална тежест, щом ние като зрители изобщо не си спомняме тази безценна нейна дъщеря. Ето, Хейл-лорес дори с малко сцени с детето си успя да събуди емоционална реакция. Когато Мейв се появи в предпоследния епизод с костюм на нинджа и катана, визията ми изглеждаше много… незаслужена. Обучението ѝ във втори сезон беше съвсем отгоре-отгоре, не върви да се появява като такъв нинджа-мастър на фона на епична музика. А Кейлъб ми беше много посредствен. Още първия път, когато някой попита: “Как умря приятелят ти?”, вече знаех какъв ще е “шокиращият” отговор. И когато сериалът най-после ни го поднесе, то беше направено така, сякаш това е светопроменящо неземно разкритие, сравнимо с онова за Уилям и Човека в черно от първи сезон. Тъпичко беше.

Claymore: Ами аз ще си призная че като цяло… май горе-долу ми хареса финалът. Да, всичките споменати минуси и недомислици, и много неспоменати ги регистрирах… но може би просто вече не са ми и толкова високи очакванията за сериала. Откровено съм доволен, че макар по изключителен заобиколен и трудоемък начин, Мейв и Долорес разрешиха различията си. Но целият резервен план на Долорес да ѝ изтрият спомените и така да изключи Серак от Ровоам, което май се оказва че е бил главният ѝ план, е колкото похвално-саможертвено, толкова и сценарно тъпо, предвид че Долорес и за момент не даваше признаци, че се бие ненасериозно с Мейв и наемниците на Енгеронд. Въпреки това се радвам, че Мейв най-накрая е на правилната страна, ако и да отне изкуствено проточено време това да се случи. А последната сцена на Долорес с Мейв в спомена ѝ, заедно с убедеността на речта ѝ и натъртването на “I choose to see the beauty”, напук на всичкото страдание, което е преживяла и нанесла, за мен май е емоционалният гвоздей на епизода, може би и на сезона. Не, че последното е особено трудно в доста хладната и стилизирана киберпънк екшън атмосфера на въпросния, но щеше да е наистина разочароващо, ако на изхода на първата Долорес (и Еван Рейчъл Ууд) от сериала не беше отделено нужното пространство и емоция.

Относно казаното от Drake, аз не мисля че тя променя мнението си за хората заради Кейлъб или се очаква ние да мислим така. Предполагам, че е било или постепенен процес след втори сезон… или може да се е случило и в библиотеката на системата от Ковачницата, където би могла потенциално да научи за семейство Демпси, Инсайт и Ровоам и да разбере че външният свят е също толкова заробен, колкото нейния. Екшън сцените бяха възмножко, въпреки че в тази на моста между Долорес и случайните наемници имаше хубава операторска работа – особено като следяхме как русият терминатор скача от жертва на жертва и стреля от упор. Намесата на Хейл-лорес обаче, както и самият факт, че въпросната е изобщо жива, силно ме издразни. Когато колата с мъжа и детето на Шарлът експлодира, реших че е ход от страна на Долорес, замаскиран като такъв на Серак, та Шарлът копието да освирепее и да премахне емоционалната ѝ слабост… но не, явно наистина беше дело на Серак и никой агент не остана да провери дали РОБОТ случайно не е оцелял след експлозията на колата. Сценарни недомислици за начинаещи.

Уилям, Бернард и Стъбс не споменавам, защото всичките бяха “на изчакване” в този сезон, макар сцената между Бернард и съпругата на Арнолд, Лорън, да беше другата половина от емоционалното ядро на епизода. Но за разлика от Moridin аз нямах илюзии за Уилям и виждам, че съм бил напълно прав. И той (или по-точно копието му), и Бернард ще са важни по-нататък в метасюжета на сериала, но писателите явно са нямали идея какво да ги правят в този сезон, освен да ги ползват като сюжетни устройства и да се мандахерцат насам-натам. И все пак, въпреки всичко това, с последната сцена – очевидна препратка (ако не имитация) на Боен клуб и реконтекстуализираната реплика на Мейв от първи сезон: “This is the New World and in this world you can be whoever the fuck you want”, мисля че този сезон завърши все пак една идея по-задоволително отколкото предния. Макар и летвата да не е висока в това отношение. 

Moridin: Като казваш сезона, да поговорим и за него. За мен, както сме писали и по материалите по-рано, всъщност началото беше доста свежо и постави Западен свят на съвсем нови релси, от което той имаше болезнена нужда. Киберпънк атмосферата и сравнително плавното привнасяне на японските мотиви от предния сезон ми дойдоха в отлично съотношение и единственото, което маргинално ме дразнеше, беше тоталната обикновеност на човешкия свят, която демистифицира напълно внимателно прикривания му в продължение на 20 епизода образ. Докато всичко все още можеше да се интерпретира като симулация, а няколко епизода-фокуси върху конкретни персонажи развиваха нелоши арки, нещата вървяха дефинитивно нагоре спрямо хаотичния втори сезон.

В момента, в който стана ясно, че Нолан и Джой ще изпълнят обещанието си да го карат максимално линейно, изгубих удоволствие от сезона. Дори свежите решения откъм подход, включително дрогата на Кейлъб, някак се плъзгаха по повърхността на един умерен куулнес, зад който ми беше трудно да провидя какво трябва да ме вълнува. И в интерес на истината темите на сериала не са кой знае колко оригинални, но за сметка на това продължават да са доста актуални и първите няколко епизода ги завъртяха повече от добре. Това ми и хареса в частите с Уилям – постоянното колебание има ли, няма ли свободна воля; има ли, няма ли “искра” в човека. Въпрос, който доста сериали напоследък поставят и който всъщност може в наши дни да се развива доста над класическата философска плоскост, в контекста на изкуствения интелект и предвиждането чрез статистика, които бележат съвремието ни и които споменатият по-горе Азимов едва ли е можел да интернализира както нас. Западен свят доста смело и адекватно влезе в тази тема, след което вдигна ръце и я предаде нататък, с едно кратко извинение за финал. Ясно, че това е забавление и тв-сериал. Но също така е произведение с натрупан капитал, кредит на доверие и доста сериозен екип от актьори и сценаристи. Та действително това го усещам като най-пропуснатия потенциал. И оттам нататък вече ми идват бяганията по тъча с арките на героите, за които сте писали по-горе. Впрочем, като си говорим за безсмислие, ЗАЩО БЕШЕ СТЪБС??? 

Drake: Стъбс беше забавен, хайде сега 🙂 Абсолютно безсмислен, да, но явно ролята му беше да доставя one liners, с което се справи чудесно. Самият сезон беше ОК. В ревюто си за първия епизод споменах, че малко се бях уморил от постоянните опити за сензационни разкрития и постоянното баламосване на зрителя. Праволинейността ми дойде като глътка свеж въздух, а и както каза – нямах кой знае какви очаквания. Предишните сезони показаха, че разкритията няма да са кой знае какво и приветствах факта, че сценаристите този път взеха това, което бяха установили и развиваха историята по него, без излишни главоблъсканици. Дори и голямото разкритие, че Долорес е измъкнала от парка свои копия, не беше наистина изненадващо, по-скоро просто развиха и без това най-вероятния вариант. (Друг е въпросът, че едно копие беше достатъчно, за да покажат, че битието определя съзнанието.) Съгласен съм с Moridin, че философските въпроси можеха да спечелят, ако беше подходено малко по-деликатно към тях и голямото разочарование идва главно от факта, че точно тези чудения – за воля, човечност – бяха разкрити по възможно най-неоригиналния начин. Със занижени очаквания, без прекалено задълбаване във философската тематика, това си беше един „приятен за гледане“ сезон. Може би най-приятно впечатление ми направи това, че всеки от тях дотук беше в определен стил: първи като уестърн, втори – трилър тип Мементо, трети – откровен киберпънк, а четвърти най-вероятно ще бъде постапокалипсис. Както се видя и в епизода Genre, ако не друго, Нолан разбира от жанрове.

Claymore: Впрочем идеята за биологичния детерминизъм е развита по-песимистично и по-убедително в Слепоглед и Echopraxia на Питър Уотс. Всички настоящи опити в сериали и филми, може би с изключение на Dark, определено отстъпват. Май е напълно възможно Нолан и Джой просто да са си изгърмели патроните с по-нюансираните трактовки на идеите в първи сезон. Откъм фантастичност, комбинирана с драма, моментът, в който Долорес осъзнава, че различните гласове в главата ѝ са нейният собствен, определено остава недостигнат дотук. Вече се отбеляза колко злободневни са избраните теми за gig икономиката и алгоритмичното ни бъдеще, което също приветствах и хвалих и в своите ревюта, но те действително не бяха задълбочени извън обичайното:  “планират всичко за всеки според прогнози и премахват непригодните от обществото”. За мен това е нещо като санитарният минимум при обрисуване на дистопия. 

И като казах дистопия, Венсан Касел игра напълно адекватно според предполагам подаденото му, но като цяло остана с чудовищно неупотребен от сериала потенциал. Решението да бъде превърнат в чучело, повтарящо сценария на Ровоам, може и да е някакъв вид метакоментар, ако погледнем насмешливо на нещата, но в сравнение с играта на Антъни Хопкинс и очевидното специално внимание, което създателите му отделяха, тук този топ актьор биде явно пренебрегнат. Всеки, гледал Касел в повече от един филм, е наясно с това това, а ако никога не го е гледал другаде, може да започне с La Haine

Dr. Horrible: Аз, уви, не споделям ентусиазма на Drake за жанровото разнообразие в сериала. За мен само първи сезон истински имаше дух и жанр, нататък са просто примесени и блудкави истории. Както сам каза, човешкият свят беше толкова обикновен, че за мен изобщо не можем да говорим за киберпънк. Можем да говорим най-много за отделни елементи, напомнящи за киберпънк. А специално играта с жанровете в петия епизод за мен беше най-слабият момент в сезона – този похват би стоял добре в студентски филм с бюджет 20 долара, но за такъв мащабен и скъп проект като Западен свят ми дойде направо бутафорно. 

И за финал – кажете, моля Ви, как оценявате смъртта на Долорес? Ако Евън Рейчъл Ууд не участва в четвърти сезон, шансът да го гледам от минимален става напълно нулев.

Moridin: Това е докторът, такъв какъвто го познавам! С тези приказки, че това ти бил последният сезон, леко ме стресна. Долорес за мен беше най-читавото нещо в третото издание – макар да признавам, че може и да беше малко ефект на махалото, защото ужасно ме дразнеше в предното. Което пък е защото толкова ми беше вдигнала очакванията след първия сезон! Така или инак, когато се появи в черните кожени панталони и омота богаташа в началото, бях изключително доволен. Интеракцията ѝ с Шарлът в хотела също ми допадна много, както и като цяло мистичните ѝ размишления и усещането, че знае къде отива. За съжаление краят ми се стори безобразно ръшнат. Планът ѝ не беше добре поднесен, повечето ѝ способности идваха незнайно откъде, прехвърлянето ѝ в машината беше изключително зле обяснено, а промяната в мотивацията ѝ не беше кой знае какво разкритие. Все пак сцените с нея бяха доста емоционални, допадна ми доста как се опитваше да се разбере с Мейв през повечето време (сравни отново с втори сезон) и смятам, че това беше един достоен край. Дали ще я има в четвърти? Хайде стига, кога някой умира в този сериал? То и Форд го нямаше сигурно само за да не плащат хонорара на Антъни Хопкинс, и него не бих се учудил да го викнат за някое камео в следващия сезон. И всъщност тукашното камео на Джина Торес като гореспоменатата жена на Арнолд беше буквално най-силното нещо в епизода!

Dr. Horrible: Е, хареса ми, че всички хостове са произлезли от Долорес. И ми хареса, че Хейл обича детето си, само ако всъщност не е Хейл, а Долорес. Това бяха хубави неща. 

Drake: Долорес беше едно от хубавите неща в този сезон, както и копията ѝ, които започнаха да придобиват индивидуалност. Впрочем, това не би трябвало да е изненада за нея, след като знае, че и всички останали хостове са базирани на нейния код. Да, в края беше насилено, доста наивно (“хайде да закачим Долорес за супер компютъра ми” рече Серак и на всички ни беше ясно какво ще последва), но изгради доста по-комплексен образ, отколкото роботът, решен да унищожи цялото човечество, с който завърши втори сезон. Сигурно ще се върне под някаква форма, Долорес винаги е била двигател на философията на сериала. А и се очертава в следващия сезон отново да се заиграем с различни времеви линии. Може би Бернард в бъдещето, а Кейлъб, революционера, в настоящето. Защо не и Долорес под някаква форма? 

 

Claymore: Аз съм в лагера, който смята, че едно поредно връщане на оригиналната Долорес, освен за споменато камео от миналото, би било пропиляване на страхотната игра на Еван Рейчъл Ууд в последните ѝ сцени тук. Щом сериалът решава да продължи без нея, трябва да го направи с пълна пара, вместо с поглед назад. Не, че изключвам напълно създателите на сериала да стъпят накриво и наистина да я върнат. Сега, дали бих изгледал цял сезон без закотвящото ѝ присъствие и игра в сериала, само с Бернард, Уилям-бота, Кейлъб и Мейв, ако не отделят повече внимание на развитието на персонажите им, не знам. Иначе, към Moridin: може разкритието за мотивацията ѝ да не е било монументално разкритие за теб, но за мен все пак беше сравнително силно, особено след като цял сезон от сценаристите активно се култивираше една неяснота дали въпреки моралната ѝ правота сме готови да гледаме как избива милиони хора (в моя случай отговорът май беше “да”). 

За жанровата заигравка в пети епизод съм по-скоро съгласен с Dr. Horrible. Да, Нолан разбира от жанрове, но едва ли ни го демонстрира точно в този епизод. Ако жанровите смени не бяха оповестени единствено от музика и цветови филтри, а целият епизод беше заснет от перспективата на Кейлъб, след като му инжектират наркотика, с всички следващи качествени промени в случващото се, щеше да е една идея по-интересно. В случая беше просто приятна лека добавка върху екшъна на епизода. А като казах Кейлъб, ех… наистина очаквах повече от Аарън Пол откъм игра, но явно наистина по-нюансираните моменти от изпълнението му на Джеси Пинкман са се държали на щателна обратна връзка и насоки от страна на Браян Кренстън и Винс Гилиган, защото тук си остана дърво до края. Малко като стереотипния протагонист бял войник с къса прическа и дрезгав глас на случайна военна видео игра от последните 10 години. Не, че сценария му помагаше. 

За Стъбс съм съгласен с Drake, принудителната природа на buddy cop динамиката му с Бернард беше забавна за гледане, а Люк Хемсуърт е всъщност доста добър “straight man” за комедийни ситуации. Сега, че е най-вероятно безсмислен в по-широк план, дори да не се е разложил в бъдещето (защото явно киберкожата на новите модели хостове се разлага?!), сигурно е така. Наистина не виждам на каква по-сериозна цел би служил в сериала, извън “бодигард на Бернард”. За философията съм съгласен с всичко казано, но признавам и че след умишлено нефункционално хаотичната сюжетна каша, която представляваше предният сезон (и особено финалът: “хората се събират в няколкостотин реда двоичен код, измамно прости са”), приветствах с отворени обятия праволинейността и ми харесваше как се движи сезонът.

Въпреки пробойните в логиката, които поне са консистентни * и всички други кахъри, май съм сравнително доволен от трети сезон. Усеща се направо като краят на една история. Мисля, че последният кадър с Мейв и Кейлъб върши идеална работа като отворен край. Но явно тепърва ще се лутаме с Бернард из прашасалото бъдеще и сигурно с Кейлъб и Мейв из настоящето, докато се борят срещу армията от дронове на Шарлът. Не знам дали ще се присъединя към тях обаче, предвид тази сравнителна завършеност дотук и липсата на Еван Рейчъл Ууд. Не знам дали рейтингите и интересът на публиката ще оправдаят и следващи два сезона след вече подновения четвърти. И все пак, дори и никога да не надмине тоналната и тематична кохерентност на първи сезон, ако продължи в настоящия дух, Западен свят поне ще остане една прилично зрелищна научна фантастика с високо качество на продукцията. А това не е никак малко в настоящия пейзаж, където след края на Игра на тронове всичко живо се е юрнало да налива големите пари във фентъзи продукции, колела на времето и нуменори. А за тези от нас, търсещи по-философска фантастика на малкия екран, ще си останат по-дребните продукции.