Уейуърд Пайнс

Когато от Fox питали М. Найт Шаямалан дали би се захванал с Уейуърд Пайнс, той отговорил „Само ако никой от героите всъщност не е мъртъв!“. Това не съм го проверявал дали е истина, но ако е, индиецът е трябвало да се пази далеч от този сериал. Защото шегичката със собствения му Шесто чувство е излязла на негов гръб – макар никой тук да не е наистина труп, под боровите иглички е заровен цял легион мъртви персонажи.

Уейуърд Пайнс е базиран на едноименната литературна трилогия на Блейк Крауч. Човекът се е вдъхновявал от Twin Peaks, което е очевидно и в телевизионната адаптация. Малкото градче, специалният агент в търсене на истината и съмнителните местни са налице. За съжаление, доста други неща не са, и докато Дейвид Линч е сътворил поп-културна класика, Шаямалан и екипът му са сътворили, в името на приличието, извънредно куха мистерия.

Уейуърд Пайнс, Айдахо, е поредният забит градец из неизбродимите американски предели. Нашият главен герой и протеже на тайните служби, Итън Бърк (Мат Дилън), е изпратен там, за да разследва изчезването на двама свои колеги, едната от които едва не е разбила семейството му след буги-буги изпълнения в извънработно време. Бърк катастрофира, озовава се в подозрително пустата уейуърдпайнска болница, посреща го откачената сестра Пам (Мелиса Лео), и след няколко разговора плюс разходка из Пайнс, нещо започва много да му смърди. Навсякъде има камери и микрофони, жителите очевидно крият нещо зад усмивките си, а шериф Поуп (Терънс Хауърд) е зловещата местна ръка на закона с обсесия към две неща – стриктното спазване на „специалните правила“ в града и… всякакви видове сладолед.

Итън ще открие източника на миризмата още по средата на сезона, а ако вие сте от по-внимателните зрители, може би ще имате доста добра представа какво се случва дори по-рано. В това няма нищо лошо, стига 1. обратът да не е разочароващ и 2. сериалът да продължава в смислена посока след него. Той, разбира се, е точно толкова разочароващ, а след него Уейуърд Пайнс продължава в посока „бая тъпи“.

След падането на завесите, продукцията губи единствения си коз и просто се довлачва по корем до края. Основен проблем са човечетата в сериала, които така и не успяват да ви убедят, че трябва да ви пука за тях. Мат Дилън с квадратната си физиономия може да мине за мним агент на службите, но в никакъв случай за актьор, който да изнесе на плещите си цял сериал. Терънс Хауърд пък се опитва да бъде по-разчупен гадняр и а-ха да го постигне, но сценаристите спъват зловещо персонажа му. Шанин Сусамон (която играе Тереза, съпруга на Итън) е адекватна, но след първоначалните търкания започва все повече да се превръща в притурка на мъжа си и няма собствен глас. Виж, Чарли Тахан (играещ Бен Бърк, чавето в семейството) има собствен глас, който ви нашепва да му отвинтите главата във всяка сцена с негово участие. Ужасен младеж, който обяснява защо някои мъже не искат да се прибират у дома и почват да тичат по чужди фусти. Карла Гугино в ролята на агент Кейт Хюсън не сменя физиономията си на мъченица през всичките десет епизода, а вече спомената Мелиса Лео претърпява една от най-неадекватните трансформации, на които съм ставал свидетел в последните години. Тоби Джоунс се е захванал с д-р Дженкинс и е друг сценарно осакатен персонаж, който трябва да изглежда сякаш крие тайни, а не сякаш се мъчи да си спомни репликите.

Режисурата и заснемането не спасяват положението. Докато стерилността в облика на градчето е търсена, то трябва да изглежда като фалшив декор, стерилността във всичко останало е мързел и/или неумение. CGI елементите са впечатляващо грозни, вероятно мога да открия по-добри изпълнения дори в продукциите на SyFy, а синьо-зеленикавият филтър ми тровеше очите почти през цялото време.

Големият грях на Уейуърд Пайнс обаче се крие във вътрешната му логика и нейното абсурдно тиктакане. Изисква се не да затворите очи пред пропуските, несъответствията и белите конци… изисква се да грабнете вилица, да ги избодете, след което да залеете очните си ябълки с киселина. Ако се разтърсите из вездесъщите интернети, ще откриете многотомни поредици, в които се изброяват глупостите на продукцията, ала няколко епизода ще ви бъдат напълно достатъчни, за да запълните своя собствена тетрадка с тях.

Истината е, че много исках Уейуърд Пайнс да ми хареса. Не само защото обожавам подобна тематика, но и защото се надявах Шаямалан най-накрая да загърби поредицата си от неуспешни проекти. Може би трябва да се примиря със знанието, че докато аз догледах сериала с нежелание, той се радваше на високи рейтинги и се жужи за втори сезон. Самият Шаямалан признава, че такава възможност съществува и се радва на топлото посрещане от зрители и критици. Последният епизод завършва с полуотворен край, в който определено има вратичка за продължение, така че нищо чудно Fox да напънат прословутата крава за още малко мляко. Дотогава, ще си спомням за Уейуърд Пайнс като за градчето, където нищо не е такова каквото изглежда… по-зле е.