The Falcon and the Winter Soldier S01E03 Power Broker

Третият епизод на The Falcon and the Winter Soldier е тук и (горе-долу) раздвижва (може би) основния сюжет. Завръщането на (най-сетне „Барон“) Зимо (Даниел Брюл) обещава интрига, която до момента липсваше в сериала. Въпреки агресивната ненавист, която и Сам, и Бъки изпитват към човека, отговорен за Войната на героите, той изглежда е единственият им шанс да разкрият произхода на серума, превърнал групата на Карли (Ерин Келиман) в супер-войници. С негова помощ те отиват в Мадрипур, където се натъкват на Шарън Картър (Емили ВанКемп), която си е издълбала малка криминална ниша в престъпните среди на града.

Поредната доза шпионски… ъъъ… понякога екшън продължава да ме кара да си задавам дълбоки въпроси. „Защо?“ и „докога?“ са сред тях, а също и „Оф, колко време остана до края на епизода?“. Не съм сигурен дали The Falcon and the Winter Soldier е съвсем наясно какво се опитва да бъде и каква история иска да разкаже, но аз определено не съм наясно. Първите два епизода бяха пълна развлаченица, която може би щеше да е доста стабилна като началните 25 минути на двучасов филм или в изцяло готов и bingeable сезон от десетина серии. Но като 1/3 от цялото времетраене на сериал, който трябва да чакаме веднъж седмично, това темпо просто не работи за мен.

Проблемът ми е троен.

От една страна, личните драми на героите са ми безинтересни. Сам е страничен персонаж без особено сериозно времетраене в MCU до момента, и при все опита на първия епизод да ни даде малко дълбочина за личния му живот, за мен той си остава добре изигран пълнеж, за който не ми пука. Бъки е на практика Ейнджъл, но без чара на въпросния. Себастиан Стан продължава да е по-добър в екшъна, отколкото в характеризацията. Само дето без наличието на качествено задълбочаване в двата образа The Falcon and the Winter Soldier просто не може да ме спечели с героите си.

След това идва тонът. В по-голямата си част това е много сериозен сериал. Сам има личностна криза, Бъки има личностна криза, светът има личностна криза, Карли има личностна криза, Джон определено има личностна криза, май само Зимо няма личностна криза. Най-сетне имаме малко по-реалистичен поглед върху расизма в САЩ, който видимо засяга главните герои. Но насред всички тези личностни кризи и социални проблеми MCU продължава да се опитва да ми дава хумористични диалози. И аз не знам да се травмирам ли от кошмарния расизъм срещу черния супер-войник или да се хиля когато Бъки и Сам се дракат като стара гей двойка.

И като казвам „не знам“, имам предвид, че този дисонанс единствено ме дразни.

Но всичко това би било простимо, ако ми беше ясно каква история гледам. Сериозно – какъв е сюжетът? Каква е финалната цел тук? WandaVision също не си разкриваше картите отрано, но WandaVision беше изначално пъзел. Мистерията беше основната цел на сериала. Тук мистерия няма. Сам и Бъки търсят произхода на серума – ок. Но зрителят знае още от втори епизод, че мистериозният „Power Broker“ е отговорен за разработването му. В този епизод „научаваме“, че групата на Карли го е откраднала и сега той ги преследва. Ок? И това го знаехме от предната серия. Къде точно е интригата при това положение? Самата Карли и дружките ѝ са ужасно недоизградени и поне на мен все още не ми е ясно да им симпатизирам ли се очаква, или да ги ненавиждам. Защото определено не изглеждат като злодеи.

И разбира се, това ни оставя с драмата на наследството на Капитан Америка. Втори епизод положи някои добри основи в това направление, но трети почти не се занимава с бавния срив на иконата, която Джон се опитва да бъде. На всички ни е ясно, че към края на сериала той ще е ако не основният злодей, то определено негативен персонаж. Но това ли е цялата идея на The Falcon and the Winter Soldier? 270-минутна медитация на тема „какъв е светът след завръщането на хората, кой ще е новият Капитан Америка и има ли нужда този свят от нов Капитан Америка?“ Защото ако е това, аз можех да мина с 20-минутни епизоди или още по-добре – първите 30 минути в друга, по-интересна история.

Като цяло, Power Broker беше поредна доза пълнеж в сериал, от която вече мина половината. Научихме неща, които вече знаехме, запознахме се наново с един от по-качествените злодеи на MCU и го видяхме в действие (бонус точки за това поне), не разбрахме нищо повече за групата, която уж всички преследват, изгубихме фокус върху теоретично интересната тема за новия Капитан, и като цяло продължаваме да циклим повече или по-малко на едно място.

Знам, че графикът на Марвел се обърка зловещо с пандемията и честно казано не съм сигурен, че имаше вариант, в който този сериал би ми бил по-интересен. Но идвайки веднага след феноменалния WandaVision, сравнението наистина не е в негова полза. Искрено се надявам следващите три епизода да донесат нещо по-вълнуващо, защото на този етап гледам The Falcon and the Winter Soldier единствено по навик…