The Falcon and the Winter Soldier S01E02 The Star-Spangled Man

През втората седмица на излизането си The Falcon and the Winter Soldier продължава да бъде интересен феномен. Макар анализаторите да свидетелстват, че сериалът има добри рейтинги (дори премиерният епизод беше по-гледан от премиерата на WandaVision), лично аз не виждам в интернет такова количество реакции и коментари, каквото виждах за сериала за Уанда. Самите Марвел също са донякъде отговорни за това – докато WandaVision имаше десет трейлъра, седем различни плаката от различните десетилетия, постери на героите с дребни улики в тях и т.н., то новият сериал… няма почти никакъв маркетинг. Това определено е странно.

Може би ентусиазмът на повечето хора за седмичната доза Марвел намалява с епизодите. Струва ми се, че ако Дисни бяха сложили премиерата не седмица, а месец-два след финала на WandaVision, хората щяха да са по-гладни за съдържание и да коментират по-настървено. Но пък аз лично не се оплаквам – моят хайп е брониран здраво в гърдите и бронебойни патрони за него няма открити! Няма открити!

Тези седмица се запознаваме по-детайлно с Джон Уокър – човекът, на когото правителството е поверило щита и костюма на Капитан Америка. В ролята виждаме Уайът Ръсел, който се справя перфектно. Уокър се опитва да бъде това, което беше Стив Роджърс – символ на героизма и морала, персонификация на американския идеал. Той се опитва да имитира походката, позата, жестовете, стойката на Стив, но… по неясни причини се проваля чудовищно. Облечен в костюма, Уокър стои не просто изкуствено и фалшиво, а направо смехотворно. Зрителят трудно би могъл да посочи какво точно не е наред, защото Уокър уж прави всичко, което трябва да прави, но реално резултатът е плачевен и Капитан Америка изглежда дразнещ и нелеп. Уайът Ръсел успява да улови нюансите и създава точно чувството, което персонажът му трябва да създаде. Актьорът наскоро сподели, че преди десет години е кандидатствал за ролята на Стив Роджърс, която в последствие отиде при Крис Евънс. Макар да съм много доволен от изпълнението му като Уокър, несъмнено се радвам, че Марвел са избегнали фиаското да го кастнат за Стив!

След като вижда новия Капитан по телевизията, Бъки решава, че е време да излезе от изолацията си и да потърси отговорност на Сам за това, че се е отказал от щита и го е предал на властите. Драмата на Бъки е показана по много убедитилен начин, скръбта и гнева му са уловени отлично. Тъжно е как Бъки не иска да поеме костюма и щита – това дори не му минава през главата – а иска последното желание на приятеля му да бъде уважено и ролята на Капитан Америка да отиде при човека, който го заслужава най-много.

Вторият епизод въвежда някои ключови герои и раздвижва сюжета, но отново остави в мен усещенето, че действието се развива малко бавно. Та те имат само шест епизода, до края на втори трябваше да сме навлезли много по-сериозно във фабулата! Ако сезонът беше 12 серии, всичко щеше да е окей и темпото щеше да е идеално, но те разполагат само с шест епизода, би било редно да ги използват по-пълноценно. И къде е Шарън Картър, защо още не сме я видели, а???

Върховата точка на епизода за мен беше появата на Карл Лъмбли (Диксън от Наричана още) в ролята на Исая Брадли – чернокож супервойник, когото властите преди десетилетия са инжектирали със серума и после са използвали както преценят, без да му дадат свобода или право на избор. Сцената е силна по един тих и деликатен начин, драмата е не в това, за което се говори, а в това, което не може да бъде изказано.

На заден план в къщата на Исая виждаме и внука му – Илай Брадли. Комиксовите фенове веднага ще разпознаят супергероя с псевдоним Патриот от Young Avengers. Това е вече четвъртият член на този отбор, когото виждаме, след Каси Ланг във филмите за Ant-man и близнаците Били и Томи в WandaVision. Марвел бавно но сигурно вървят към Young Avengers екранизация и това само подсилва гореспоменатия брониран в гърдите хайп!

Оценявам това, че сериалът внася нова гледна точка във вселената на Марвел и дори в по-дребните сцени прави интересни коментари. В този епизод имаше един момент, в който Бъки и Сам се посдърпват на улицата в квартал с предимно чернокожо население. Полицията се появява веднага и се обръща към Сам по доста груб и надменен начин, докато питат Бъки дали се чувства добре и дали всичко е наред. Този кратък, но ценен коментар, определено е необходим на сериала – така виждаме репрезентация на расовото напрежение в САЩ, което досега беше в голяма степен игнорирано в супергеройските филми. Но освен това сцената е нужна за да могат международните зрители да разберат по-добре логиката на тази вселена – все пак в Черната пантера главният злодей Килмонгър беше изпълнен с ненавист към света, защото чичо му беше извършил непростимия грях да остави чернокожото дете в Америка, вместо да го вземе в Уаканда. Когато Марвел показва какво точно представлява животът на средния чернокож човек в Америка, това подпомага разбирането на цялата вселена по-добре.

Финалът на епизода отново обещава интересно развитие и върща един персонаж, когото чаках с нетърпение (но уви не Шарън Картър, която чакам с още по-голямо нетърпение). А ние от ShadowDance ще очакваме вас и другата седмица с ревю на следващата доза Марвел!