The City of Magpies Тъмните му материи, S02E01-E03

Втори сезон на Тъмните му материи се завърна с два епизода накуп. Оказа се, че премиерата във Великобритания е седмица преди Щатите, премиерата в България съвпадна с щатската, но по някаква причина HBO излъчиха и полагащия се на Великобритания епизод и сега караме по английската програма. Какво пък, два епизода са си два епизода. Междувременно трябваше да направим място за епичната статия за Космера и то стана вторник. Затова получавате ревю на цели три епизода накуп.

 Внимание, материалът съдържа спойлери за първи сезон.

Втори сезон започва кажи-речи веднага след края на първия. Лира се намира в новия свят, към който лорд Азриел отвори портал, убивайки най-добрия ѝ приятел. Тя е съкрушена и даже не иска да използва алетиометъра, защото счита, че неговите напътствия са довели до смъртта на Роджър. Уил е попаднал в същия свят, след като, бягайки от полицията, намира прозорец между световете. През това време Магистериумът се опитва да се справи с последствията от действията на лорд Азраел – все пак дупка в небето, през която се вижда цял друг свят, не е най-добрата реклама за доктрината, че Господ е създал един-единствен свят. Вещиците дебатират дали да тръгнат след Лира, тъй като тя ще изпълни Пророчеството, или да водят война с Магистериума, чиито попълзновения са търпяли достатъчно дълго. А, и Лий Скорсби се появява за малко, той пък има куест да намери Станислаус Груман.*

Предишният сезон ме остави със смесени чувства. Прекрасна визия и чудесни актьори, но недоразвит свят, на места нелогичен. Не беше ясно какво точно е Магистериумът, защо се занимаваме с Уил в нашия свят, защо деймоните са толкова рядко в кадър и т.н. Впоследствие препрочетох оригиналната трилогия и осъзнах, че не съм бил изцяло справедлив към сериала. И книгите си имат доста проблеми в това отношение, главно защото са измисляни в движение. Можеше ли сериалът да ги адаптира по-добре? Безспорно, но вече смятам, че се е справил задоволително. Новият сезон има обаче още по-трудната задача да адаптира втория том от поредицата, който страда от класическия синдром “среда на трилогия” – в книгага не се случва кой знае какво и служи главно като преход към финала.

На пръв поглед, сериалът се справя задоволително. Има повече деймони в кадър, Пан взима по-централна роля и обсъжда с Лира нейните решения, както подобава на съвестта, която олицетворява. Отделено е повече време на Магистериума и вътрешната му политика, като са включени детайли и от втората трилогия, както и елементи, измислени специално за сериала. Наблегнато е на религиозното им начало, като дори в една сцена, в която трябва да се избере нов водач на църквата, заключват всички кардинали, докато не направят своя избор — толкова директна препратка към Ватикана дори и Пулман не беше правил. Мариса Коултър заговорничи и се опитва да си затвърди влиянието в Магистериума, което е добре, защото в книгите нямаше никакво обяснение защо църквата би я търпяла. Вещиците са си все същите терминатори, за които човек все така чуди защо оставят Магистериума да прави каквото си иска, но поне епизодът хвърля поглед върху тяхното общество. Присъстват и сцени, които да им дадат малко повече мотивация, предвид че в книгите бяха използвани главно като деус екс макина.

Оценявам опита да се поправят проблеми, наследени от оригиналния материал, и да се сглоби малко по-консистента история, но всички сцени, в които не участват Лира и Уил, продължават да се дънят. Манипулациите на Мариса Коултър са все така смехотворни. Силата на вещиците варира според изискванията на сюжета – Магистериумът може да плени една вещица и да я изтезава, докато друга е способна да изнесе сама цял кораб войници. Човек може да се зачуди какво изобщо имат да обсъждат, като един клан целеустремени вещици биха могли да си решат проблема с Магистериума веднъж завинаги. Всички търсят Лира, последно забелязана близо до портал между световете, но никой не се сеща къде ли би могла да отиде. Особено недосетлива е госпожа Коултър, която в три отделни сцени разбира от различни хора, че Лира може би е минала през портала, някак си логично е, но не – госпожата продължава да обикаля и да изтезава затворници в опит да научи къде е дъщеря ѝ. Лий Скорсби очевидно нямат идея какво да го правят. В трети епизод двамата с Коултър имат най-безсмислената сцена в този сериал, която е от една страна поредният „Къде ли може да е Лира?“ момент, но и някакъв страннен опит да направи паралел между тези двама герои, които нямат нищо общо помежду си и в книгите дори не се срещат.

Въпреки критиките дотук, съм настроен умерено оптимистично за този сезон. Лира и Уил са далеч от политическите игри и си имат свои проблеми за решаване, в което са и най-добри. Основната сюжетна линия е добре разказана, а двамата имат страхотна химия помежду си. Уил е стоическият младеж, видял прекалено много за възрастта си, а Лира – лудото хлапе, което започва да осъзнава, че не всичко е игра, а действията ѝ имат последствия. Стремежът да се поправят пропуските в първия сезон и някои от проблемите от оригиналната трилогия си е стъпка напред спрямо сезон едно. Но уви, засега изглежда, че този  опит сякаш носи със себе си още по-големи проблеми. Ще видим накрая на сезона как са се справили финално.