La Révolution

Започнах La Révolution с абсолютно погрешните очаквания. Мернах го една вечер в Netflix и без да гледам трейлъри или чета рецензии, прехвърлих набързо описанието му в платформата. Останах с впечатлението, че ще е някакъв исторически сериал като Last Kingdom или Barbarians. A се оказа историческо фентъзи. В началото се обърках, но в крайна сметка изненадата се оказа приятна. Фантастичните елементи, поне в първите серии, бяха поднесени доста пестеливо и внимателно. С всеки изминал епизод те ставаха все по-директни и важни за историята, като към края вече се превърнаха в основната сила, движеща сюжета напред.

Сериалът се занимава с периода малко преди Френската революция (да, онази от 1789), нагазвайки във фантастичните води по много приятен начин. Ако се загледате в промоционалните екрани в Netflix (не този тук, на който симпатичната мома хвърля коктейл Молотов), ще видите, че те са оформени основно като кървави сцени, в които кръвта е… синя. Не, това не е метафора. Кръвта на някои от персонажите в сериала наистина е синя. Оттам започва да се гради една алтернативна история, която, въпреки че е доста клиширана и може би малко обезценява самата Революция като историческо събитие, поне се заиграва по свеж начин с тропа за синята кръв на благородниците. Въпреки че сериалът е фантастичен и действието се развива в ненаименован град във Франция, все пак не забелязах да има каквито и да е впечатляващи отклонения или проблеми. Това беше поредната приятна изненада.

Но най-силната страна в La Révolution определено е саундтракът – електронна музика, на места съчетана със симфоничен оркестър. Французинът Saycet е свършил брилянтна работа – напасването между музика и сцени е феноменално. Още в първите кадри се вижда колко умело композиторът контролира емоциите на зрителите. Сцената започва с електронна музика, на чийто фон постепенно зазвучават класически инструменти. С нарастването на напрежението драматичната музика забавя темпото си и изглежда сякаш действието се забавя. А всъщност конят не е променил хода си и всичко на екран се случва с абсолютно същата скорост, както и допреди секунда. Всички тракове от саундтрака са невероятно добри и композиторът е знаел точно кога и къде да ги включи, за да направи от една иначе добра сцена изключителна. Saycet, който всъщност се казва Пиер Лефер, казва, че е имал възможността да създава музиката, след като е видял финалния монтаж на сцените и според него именно това е помогнало резултатът да е толкова добър. Без да съм експерт по музикалните въпроси, ми се струва, че ако някъде има библиотека за саундтраци, La Révolution заслужава почетно място до Междузвездни войни и Карибски пирати.

Друго нещо, с което този сериал блести силно, са сценографията и режисурата. Отново ще дам за пример първата сцена. Забележете колко силен е образът на синята кръв, която се разлива при поредното убийство върху белия сняг, току до друг, обагрен в алено труп. Синьо-бяло-червено. Напомня ли ви на нещо? На френското знаме може би? Нека за момент се върнем и на промоционалния постер, който споменах горе, където виждаме маскирана жена с драматично разпиляна коса, която очевидно участва в някакви безредици. Вижте пушека отзад – да, той ни внушава идеята за хаос и революция, но най-силно впечатление прави цветът му. В размазани пастелни цветове го виждаме – отляво син, отдясно – червен. Отново същата цветова комбинация.

Ако са ви свършили нещата за гледане, хвърлете един поглед на La Révolution. Определено си заслужава, макар че най-голям брой точки получава за това, че просто не е обичайната за последните години продукция на Netflix (за разлика от бозички като Warrior Nun или Cursed например). Явно това, че зад нея стои френски екип, има значение. Сериалът не е особено претенциозен, всички актьори (с едно малко изключение) се справят доста добре и пасват идеално на героите, историята забавлява почти до последния момент. Моето единствено разочарование е, че нещата не се оказаха една идея по-дълбоки. Е, има го и момента, че тук-таме притичва по някоя историческа фигура, която е малко като своя комиксова адаптация, така че ако търсите достоверен исторически сериал – La Révolution определено не е такъв*. Но ако искате историческо фентъзи с перфектна музика, което да не ви отегчи нито с прекалено много, нито с прекалено дълги епизоди – тук сте добре дошли.