Създател: Джон Фосет, Греъм Мансън

Сезони: 1

Формат: 10 епизода по 43 минути

В ролите: Татяна Маслани, Джордан Гаварис, Кевин Ханчард, Мария Дойл Кенеди и др.

Материалът на: Matrim Alexis

Orphan Black 1Представете си как стоите на перона и чакате да дойде метрото. Изведнъж пред очите ви една млада жена спокойно и спретнато си сваля обувките, подрежда ги една до друга, оставя до тях палтото и чантата си и пристъпва пред идващата мотриса. И как всичко това е останало на заден план, защото няколкото секунди, в които е била обърната към вас, са били достатъчни, за да разпознаете своето лице в нейното.

Животът на Сара Манинг е достатъчно объркан и преди да срещне Бет Чайлдс, а решението ѝ да приеме самоличността на самоубийцата, уж за да се отърве от бъркотиите в живота си, я потапя в хаос, който не е сънувала и в най-ужасните си кошмари. Изведнъж жени, които могат да ѝ бъдат близначки, сякаш изпълзяват от ламперията като някакви огромни хлебарки, целящи да внесат още по-голямо объркване. Orphan Black 4И някои дори нямат добрия вкус да останат живи достатъчно дълго, за да разбере Сара какво става.

Orphan Black е нов сериал, продукция на BBC America, чийто първи сезон беше посрещнат позитивно и от публиката, и от критиците, а актрисата в главната роля – Татяна Маслани –вече се сдоби с първата си награда – Critic’s Choice Television Award. И откровено казано, това е един от онези случаи, в които наградата е напълно заслужена. Тук говорим за сериал, който поради особеността на сюжета буквално се крепи на нейните актьорски умения. Изпълнявайки ролята на клонинги, тя успява да покаже на зрителя съвсем различни личности и да им придаде индивидуалност чрез дребни жестове, походка или начин на говорене, до степен лесно да се забрави, че реално всяка една от основните женски роли се изпълнява от нея и че когато клонингите общуват помежду си, тя трябва да играе всеки един от Orphan Black 3образите и съответно да е на практика сама на сцената. Тук е мястото, където трябва да се отдаде дължимото на гримьорите и отговорниците на гардероба, които съвместно са успели да помогнат за изграждането на отличаващи се и живи образи. От дивата, независима и грубовата Сара, която обаче успява да поеме ролята на праволинейната полицайка Бет, през романтичната, занимаващата се с наука Козима, та до посветената на дома и семейството си спечена Алисън, която в същото време е готова да размахва пистолет, докато децата ѝ спят в същата къща.

Orphan Black много добре показава как хора, които са с гръб до стената, могат да се организират и дори да преодолеят вражда, недоверие или презрение, ако общата цел изисква съвместни усилия. Всяка една от клонираните жени е напълно отделна личност, с изразена индивидуалност, като именно тези особености често са причина те да не са на едно мнение за множество дреболии, и все пак да са достатъчно зрели и оформени, за да са готови да загърбят временно несъгласията и да се борят обединени срещу общия враг. При това Orphan Black 5удивителното е колко здравомислещи и логични са повечето герои в сериала. Много от тях могат да мислят за собственото си благо и въпреки това да се стараят да не прецакат съвместната дейност, осъзнавайки, че тя е не по-малко важна. Липсват сюжетни псевдообрати дължащи се на типа „аз имам да ти призная нещо, но точно сега някой трябва да прекъсне десетминутното ми въведение към темата“ или „аз се предполага да съм умен, ама днес си пих лоботомиращите хапчета и затова мисля със задника си“. Повечето герои използват главите си по предназначение и повечето грешки, дори когато в момента на правенето им са изглеждали като добра идея, биват заплатени с това, че някой от хората, от които клонингите се крият, се доближава с още една крачка до тайните им.

Една от причините сериалът да ми хареса толкова много, е това, че поддържа добро стегнато темпо и че въпреки неизбежните (най-често предвидими) обрати, успява да не дразни и да има сравнително ясна цел и посока на развитие. Дали защото е събран в само 10 епизода, или просто защото ВВС дори зад океана си остават ВВС и съответно знаят как да правят кратки и силни сериали, не съм много сигурна, но съм сигурна, че ще чакам с нетърпение следващия сезон, за да разбера как именно ще се развие животът на оцелелите клонинги.

Orphan Black 2Друга основна причина е липсата на досадно морализаторстване и обяснение кое колко е погрешно, колко важна е науката или колко противоестествено е съществуването на клонинги и как бог (на която и да било религия) ще посипе вечни мъки върху създателите им. Не казвам, че липсва засягане на тези теми. Това би било на практика отказ от много потенциани възможности. Просто за наша всеобща радост всичко това е поднесено без лекции и високопарни мелодраматични монолози.

Ако всичко това ви звучи като нещо, което е във ваш стил, мога само да кажа, че вероятността да се разочаровате е приемливо ниска и си струва да дадете шанс на сериала.

Оценка: 8,5/10

Материалът на: Matrim Alexis