Мисис Америка

Минисериалът Мисис Америка излезе през месец април тази година и по мое мнение остана доста незабелязан. Може би част от причината за това е конкретния момент – в разгара на първата вълна на Ковид-19 съзнанието на хората беше запълнено с други неща. Може би тематиката също е фактор – все пак сериалите за феминистки рядко се радват на много широка популярност, особено пък когато са ориентирани към показването на двете страни в даден конфликт. И все пак за мен този проект е много важен момент от 2020-та и ми се иска преди края на годината да ви разкажа повече за него.

Сюжетът на сериала е базиран на реални събития, макар интерпретацията в някои отношения да е леко свободна. Действието се развива през 70-те, обхваща близо десет години и разказва за различни женски движения в САЩ, вземащи отношения по въпроса за приемането на Equal Rights Amendment (ERA) – закон за равноправието, целящ уеднаквяването на трудовите и граждански права за мъжете и жените в САЩ. Едната страна на конфликта е представена от различни феминистки движения, настояващи за приемането на закона – техен лидер е известната журналистка и активистка Глория Стайнем (Роуз Бърн). В противниковия лагер са организации на домакини и религиозни активисти, водени от Филис Шлафли (Кейт Бланшет). Едните твърдят, че приемането на закона ще осигури защита на жените срещу половата дискриминация, особено на работното място, а другите – че законът би довел до загуба на привилегии за женените домакини като социално осигуряване и освобождаване от военна повинност.

Един от най-силните елементи на сериала е страхотното пресъздаване на епохата. Мисис Америка е обект на критика както от ляво, така и от дясно, че не е предал точно определени биографични моменти от живота на главните героини, но в крайна сметка това не е документален филм, а художествен сериал – и като такъв, той се справя чудесно. Модата, декорите, социалното вълнение – всичко в Мисис Америка е толкова поглъщащо и атмосферично, че ми се налагаше да полагам усилия на волята, когато исках да спра гледането след края на някой епизод. Социалните конфликти, различните фракции, борбите за по-добро общество – всичко това, съчетано със специфичния 70-тарски стил,  прави сериалът просто неустоим.

Другата голяма сила на Мисис Америка са страхотните актьорски изпълнения. Повечето от епизодите са центрирани около определена героиня, чието име често е и заглавието на конкретния епизод. Това позволява на създателите всеки задълбаят повече в личната история и мотивация на някой персонаж, като междувременно показват на по-заден фон и останалите образи. Излишно е да хваля Кейт Бланшет – филмографията ѝ е достатъчно доказателство за огромния талант, който притежава тази велика жена. Мога само да кажа, че и тук тя е страхотна и успява да придаде на Шлафли не само сила и безкомпромистност, но и дълбочина и емоционалност. Роуз Бърн пък е просто пленителна в ролята на Стайнем, около нея се носи аура на съвършенство и магнетичност. Сара Полсън, която играе една от консервативните домакини, споделя в интервю, че сцените, в които героинята ѝ трябва да е смаяна и изумена от присъствието на Стайнем в стаята, са били особено лесни за изиграване, защото самата Полсън се е чувствалата смаяна и изумена от присъствието на Роуз Бърн. Смятам, че в случая Полсън е доста скромна, защото нейният епизод – предпоследният от минисериала – е категорично най-добрият и това се дължи в голяма степен точно на нейната игра. Актьорския състав включва също така Елизабет Банкс, Марго Мартиндейл и Трейси Улман и всяка от тях е просто съвършена. Изобщо, ако търсите качествено заглавие със силни женски изпълнения, забравете комерсиалните бози от рода на Бандитките на Оушън и се насочете към Мисис Америка!

Трябва да призная, че не съм особено запознат с историята на борбата за равноправие на жените в САЩ и именно затова сериалът ми беше толкова любопитен. Между епизодите потърсих допълнителни интервюта на Глория Стайнем и бях шокиран от това, което прочетох, защото беше толкова различно от онова, което знам за нашата история. През 70-те в САЩ идеалът за жена е домакинята и като цяло кариерата на жената се е възприемала за нещо съвсем временно – жената може да завърши колеж и да започне работа като секретарка или машинописка, но това продължава само няколко години, докато се омъжи и роди деца – тогава си става изцяло домакиня. Странно ми е, защото е това е толкова различно разбиране от това, което е битувало в социалистическия блок, където идеалът за жена е бил жената труженичка, която работи неуморно за славата на комунистическия строй. Всички жени в семейството ми винаги са работили, баба ми, която почина тази година и за която си мислех по време на сериала, точно през 70-те е била минен геолог и е ръководела научни екипи в мините в Родопите. И в някои отношения за мен беше наистина потресаващо да разбера точно колко различни са били схващанията в САЩ. Този сериал ми показа не просто различна епоха, а напълно различна култура в тази епоха.

Смятам, че конфликтите и идеологическите послания в сериала са представени изключително интелигентно. Иронията никога не убягва на сценаристите. Филис Шлафли, която пропагандира, че жените трябва да си стоят вкъщи и да бъдат домакини, реално учи редица жени на това да организират екипи, да поддържат официална кореспонденция, да се изказват информирано по политически въпроси – тоест ги превръща точно в работещи жени. Същевременно феминистките организации, които яростно защитават правата на жените, са готови да омаловажат всяка жена, която е на различно мнение, и са разкъсани от вътрешни спорове за това доколко точно трябва да подкрепят правата на цветнокожите и хомосексуалните жени. И въпреки това в много отношения съдбата на дамите и от двата лагера е обща, защото решенията за живота им често изобщо не се вземат от тях. По брутален начин сериалът показва как организациите и от двете страни са напълно захвърлени от двете големи американски партии – демократите и републиканците – когато са изпълни ролята си на предизборна агитка. В една от най-затрогващите сцени Сара Полсън пее „This Land Is Your Land” и после спори с околните дали текстът е социалистически или патриотичен. И в този момент човек усеща колко са дребни различията между хората и как всички искаме едно и също – да живеем по-добре и по-свободно.

Ако искате сложен и интелигентен сериал, разглеждащ в дълбочина политически въпроси, то Мисис Америка е заглавието за вас. Ще получите множество прекрасни женски изпълнения и обилно количество храна за ума! А Роуз Бърн в ролята на Глория Стайнем е любимото ми актьорско изпълнение за годината. Няколко месеца след минисериала излезе напълно различен проект – филмът Glorias. Той е посветен на различните етапи от живота на Глория Стайнем, а персонажът ѝ е пресъздаден от Алисия Викандер и Джулиан Мур. И дори тези талантливи носителки на Оскар не притежават чара и обаянието на Роуз Бърн!