Тъмните му материи Втори сезон

Втори сезон на Тъмните му материи мина и замина. Първият не отговори съвсем на очакванията – красив и с добри актьори, но му липсваше светостроене и ангажираща история. Във втория създателите са си взели поука и са се опитали да адресират голяма част от критиките.

В ревюто си за първите три епизода споменах, че втората книга е най-слаба от цялата трилогия и се притеснявах как ще бъде адаптирана. Е, оказа се, доста по-добре, отколкото очаквах. Похвалното решение близо четвърт от книгата, историята на Уил в нашия свят, да бъде разказана в първи сезон, спестява доста пълнеж. Останалото е пътешествие от точка А до точка Б, но в случая действа благотворно, като позволява на сериала да разкаже една фокусирана история и да се посвети на връзката между Уил и Лира, които имат страхотна химия помежду си. Сериалът е в стихията си, когато проследява събитията около двете попаднали на опасно място деца, които се опитват да оцелеят благодарение на своята находчивост, напътствани от мистериозна сила.

Личи си, че това е сериал, чиито създатели много обичат трилогията и са се постарали да я адаптират максимално близо. Обаче Тъмните му материи в крайна сметка е детска поредица, написана от автор на детски книги и подходът към този тип истории изисква определена нагласа. Никой не се пита защо Пипи дългото чорапче може да вдигне кон, въпреки че очевидно няма мускулите, както и какъв механизъм движи перката на Карлсон. А дори и да се пита, това не пречи на историята. Тъмните му материи е малко по-специална. Повечето детски книги имат за цел да забавляват, да предадат някаква поука и са наситени с меланхолия по отиващото си детство. Пулман от своя страна вплита в този наратив темата за свободната воля, Господ и тежестта на съзряването. Резултатът е уникална детска книга, но и проблематична от гледна точка на светостроене. Пулман със сигурност е знаел каква история иска да разкаже, но се е и възползвал от прийомите на детската литература, за да го направи. Книгите очевидно са мислени в движение, светът и страничните персонажи постоянно се променят според нуждите на сюжета. Основната теза, че Бог, който забранява на хората да опитат плода на познанието, е Бог, който заслужава да се разбунтуват срещу него, е докарана до крайност, наподобяваща крайността, до която Оруел довежда сталинизма в 1984.Тъмните му материи като сериал има нелеката задача да адаптира тази трилогия. Създателите на сериала са се постарали да адресират критиките от първия сезон. Църквата вече прилича на някаква по-смислена организация, деймоните са по-видими и имат активно участие. Но Магистериумът все така си остава сборище от смехотворни есесовци, а историята изобилства от персонажи, които обясняват един на друг очевидни неща. Пророчеството, свързано с Лайра, е удобно извинение за всяка група в тази вселена да проявява интерес към нея, когато сюжетът го налага. Още по-удобно е, че тя не трябва да разбира за пророчеството, защото иначе няма да се сбъдне. Всичко това идва от оригиналната книга, но самият Пулман осъзнава тези недостатъци, когато пише продължението, и се опитва да помири света, който е създал, с една история за Лира вече като млада жена. Сериалът имаше предимството не само да адаптира завършена трилогия, но разполагаше и с още две допълнителни книги, които се опитват да оправят част от недостатъците на оригиналната история. Знам, в адаптациите винаги има крехък баланс между прекалено свободно тълкуване и прекалено догматично следване на оригиналния материал, но сериалът клони на една йота към втория вариант, от което и идват повечето му проблеми.

В крайна сметка Тъмните му материи е чудесно заснет детски сериал. В интервюта създателите споменават, че искат да направят продукция за цялото семейство. Убеден съм, че детското внимание ще бъде приковано от приказността, симпатичните говорещи животинки и завладяващата история. За циничните възрастни не съм толкова сигурен. Определено усетих скок напред спрямо предишния сезон, макар и основните проблеми да останаха. Остана един последен сезон, което леко ме притеснява, защото в последната книга има много материал за покриване, но ще видим като стигнем дотам.