Домът на дракона С01Е02

Тази година видяхме много фантастични проекти най-сетне реализирани на екран. Някои от тях даже не бяха и лоши. Други… не бяха много добри. Краят на лятото дойде, есента наближи и конкуренцията между различните платформи само още повече се засили. След като хайпът по Stranger Things поотмина, първият рунд от битката започна НВО с Домът на дракона. И задачата му никак не бе лека – сериалът трябва да се конкурира с новия властелински проект на Амазон (то пък една конкуренция…) и с Андор на Дисни+. В тази среда задачата на Домът на дракона хем е доста трудна, хем не чак толкова.

И така, след по-скоро приятната изненада на първия епизод (макар да имам критики и към него), ето го и вторият. Бихме могли да кажем, че в него няма нищо особено неочаквано. Виждаме как конфликтът между различните Таргариенски клонове се задълбочава и се включват нови играчи. Количеството насилие и кръв в този епизод е понамаляло, но все още присъстват разни макабрени сцени, които по-чувствителни зрители може да не харесат. За сметка на това създателите на сериала изглежда са изоставили идеята, че голите сцени продават, защото тук и такива липсват.

Виждаме малко повече от вътрешния мир на основните персонажи. Но нищо изненадващо. Даже до такава степен не е изненадващо, че съвсем спокойно можем да го наречем не развитие, а затвърждаване на образите им от предната серия. Деймън Таргариен продължава да е сивият гъзар на сериала, който излъчва един много странен вайб на още по-безполезен Джейми Ланистър: за какво ги прави тия тъпотии с драконовото яйце, само той си знае. Кралят продължава да е смотаната версия на Роб Старк, ама за разлика от него поне си слуша съветниците. А Ренира радва с дръзките си постъпки, с които печели симпатията на зрителите и изглежда като подобрената версия на Денерис Таргариен. Добре е да споменем и Ото Хайтауър, който се опитва да бъде агресивната версия на Кутрето и му се получава, горе-долу, да е Средния пръст.

Епизодът завързва разни интриги и от сюжетна гледна точка придава допълнителна тежест на нещата, които се случиха в първия. Този път, обаче, нямаме кой знае какви разкрития за вселената на Песен за огън и лед. Думите на Визерис за Егон Завоевателя и неговия сън бяха може би най-приятната изненада в предния епизод и силно се надявам, да не останат само те в целия сезон. Все пак и тук се прокрадват малко интересни размишления, които евентуално може да са истина, за древна Валирия.

Сценографията. Във втори епизод виждаме една странна битка на погледи на моста пред Драконов камък, която определено започва с потенциал за драма. Но в крайна сметка се оказва, че целта ѝ не е толкова да видим екшън, а единствено да затвърди вече споменатата характеризация: Ренира е турбо яката хардкор гъзарка, докато чичо ѝ Демон в крайна сметка е сърдитото лошо момче на рода Таргариен, ама всъщност отвътре е мек и слаб и ги прави тия неща, защото изживява късно тинейджърство. И по всяка вероятност сцената беше на мъглив мост, защото на НВО са им свършили парите заради тия уайвърни*, които минават за дракони, и не са могли да я направят на някое реално приятно за очите място. В крайна сметка епизодът завършва с надвисналия меч на гражданската война, в която потенциално може да бъде загубено много (например всички дракони).

Накрая бих искал да ви споделя малко разсъждения за сериала – за съжаление не мога да споделя ентусиазма на колегата от миналата седмица. Продукцията определено изненада приятно. Мисля, обаче, че това се дължи на простия факт, че никой не очакваше нищо от него. Конкуренцията му беше страшно силна, но пък успя да му направи услуга, като неколкократно се застреля сама в крака. Всичките глупости, които натвориха създателите на Пръстените и с които успяха да отблъснат една огромна част от публиката си месеци преди премиерата, определено дадоха ниша, в която да се реализира Домът на дракона и за която той иначе трябваше да се бори доста по-сериозно. Отрочето на HBO засега успява нито да разочарова твърде много, нито да отблъсква с някакви противоречиви идеи. Което го прави един доста океен сериал за дворцови интриги. Поне към момента. На мен лично би ми се искало да видя малко повече от историята на Вестерос (а защо не и на Есос) и малко повече от първите сезони на Игра на тронове.

А, и нещо, което мисля, че е безспорно: не знам каква ще е началната анимация на Пръстените, обаче тази на Домът на дракона постави доста висока летва.