Halt and Catch Fire

Halt and Catch Fire е особена порода телевизионен сериал, чиито представители почти не се срещат в реалността. Първият му сезон започва много неравно, на места дори кънти на кухо, видно е, че не знае какво точно иска да бъде и защо изобщо съществува. И все пак, зрънцето потенциал да се превърне в нещо истински ценно е там. Втори сезон рязко вдига качеството, показвайки ясно, че създателите му – също като героите му – са готови да се учат от грешките си и в движение да променят изцяло правилата на играта. Като в истинския живот. Трети сезон продължава възходящата траектория на развитие и отново пренарежда тотално терена – този път съвсем буквално. Последният четвърти сезон пък успява да сплете всички наченати нишки – включително някои от най-недодяланите от отварящите епизоди – в един проточен в рамките на няколко часа финал, който спокойно може да се класира сред най-силните завършеци в историята на съвременната ТВ драма.

Началото ни хвърля в ранните 80 години на миналия век и в „Силиконовата прерия“ – Далас, Тексас. Джо Макмилан (Лий Пейс) е млад, напорист костюмар, обаятелен и хлъзгав по дондрейпърски, излязъл от корпоративните недра на “IBM”. Благодарение на почти задушаващата си харизма, Джо си урежда висока позиция в местния производител на електроника “Кардиф Електрик”, а много скоро след това – буквално принуждава компанията да се набута в смъртоносна война срещу “IBM”, по това време монополист в сферата на компютърното производство. Започва луда надпревара с времето. “Кардиф” трябва да произведат собствен модел персонален компютър, който е по-добър, по-лек и по-евтин от продуктите на “IBM”. За целта Джо привлича в екипа си Камерън (Макензи Дейвис) – млада гениална програмистка с пънк клонения и проблемен характер, и Гордън (Скуут Макнеъри) – инженер на средна възраст, чиито неуспехи в областта на технологичните иновации са го принудили да се примири със скучна службица в “Кардиф”. Първият сезон се занимава изцяло с това начинание. Важни роли играят още Дона (Кери Биш) – съпругата на Гордън, също инженер и някогашен негов бизнес партньор, и Боз (Тоби Хъс) – изпълнителният директор на “Кардиф”.

Историята е увлекателна, техническите подробности са сведени до минимум, но с малки изключения създават впечатление за достоверност, актьорите са очевидно талантливи. Въпреки това отварящият сезон така и не сработва на пълни обороти. Усеща се като малко пренавита и по-оскъдна версия на Маd Men, a най-интересният герой, Дона, е сред най-ощетените откъм поява пред камерата. И тогава Halt and Catch Fire хвърля всичко във въздуха и ни дава да разберем, че разказва историята на информационната революция не от гледната точка на Стив Джобс и Бил Гейтс, а от тази на “почти-спечелилите”, на пристрастените винаги да търсят новото и следващото. Втори сезон сменя скоростите и премества светлината на прожектора от Джо и Гордън към Камерън и Дона, които в рамките на сериала развиват едно от най-многоизмерните женски приятелства в телевизията. Това е особено впечатляващо, предвид че се случва на фона на иновационен бум, който често е хроникиран в общественото пространство почти изцяло от мъжка гледна точка.

Изобщо, най-голямата сила на Halt and Catch Fire е, че всъщност разказва за емоционалните ни животи, за връзките между хората и за това как те се развиват. Разказът е толкова интересен, защото винаги поставя това развитие в контекста на междуличностни отношения и, в още по-общ план, в контекста на тази млада индустрия, която вечно търси иновацията, растежа, оптимизацията. “Компютрите не са самото нещо. Те са нещото, което ще ни отведе до самото нещо”, както казва Джо. Към края на сериала може би имаме една по-ясна идея към какво води този неясен път. Halt and Catch Fire определено не е история за преуспелия стартъпаджия, който превърта играта на финала. Сериалът недвусмислено демонстрира, че в този бизнес приказките за Пепеляшка си остават просто приказки и от решаващо значение много по-често се оказват късметът и големите пари. Но развитието и човещината, крехкостта и силата, които виждаме у четиримата главни герои (Джо, Камерън, Гордън и Дона), а и у второстепенните – това е нещо напълно реално, към което компютрите и Интернет може и да ни отведат, а може и да скрият завинаги.

Горните уточнения в никакъв случай не означават, че сериалът няма висока стойност като стилизирана хроника на онези времена. Компютърни архитектури от 80-те, компании динозаври като CompuServe и AOL, първите лаптопи, първият графичен интерфейс и първият Мак, началото на масовизацията на mainframe time-sharing бизнеса, MUD-овете и бумът на гейм индустрията, първите FPS игри и Super Mario, първите онлайн чат-стаи, началото на антивирусните програми, началото на Web, първият Уиндоус и първите търсачки – всичко това и още пробягва с опияняваща скорост през четирите сезона на сериала. Именно бързината, с която се развива този бизнес – и с която героите са принудени да адаптират животите си към него, е един големите козове на Halt and Catch Fire. Това вечно присъщо, туптящо под повърхността темпо придава форма на емоционалните завихряния между героите. Въпросните, макар и до един свръх талантливи и особняци, все пак са по-скоро нормални хора, в които не е трудно да се припознаеш в отделни ситуации. Сериалът подхожда през призмата на реализма и почти винаги ни ги показва отвън, на моменти дори оставя бегло усещане за силно стилизиран документален филм, проследяващ възходите и паденията на IT първопроходниците. Няма да станете свидетели на богатия вътрешен живот на поредния опит за Тони Сопрано или Дон Дрейпър; за сметка на това в рамките на четиридесет епизода ще се учите да четете героите отвън, да се поставяте от тяхната страна и в крайна сметка да откривате кое е истински важно.

Цялостното аудио-визуално оформление също помага много на историята и героите да израснат до внушителни висини към края на сериала, отново без да залага на нещо твърде впечатляващо или нестандартно (с изключение на една от най-добрите ТВ шапки). Тук-таме като че ли естетиката на годините не е нацелена идеално, но пък са налице множество моменти, в които крайъгълните камъни на епохата са поставени точно на място – най-вече когато става дума за културни препратки, като например към съвременни филми като Терминатор. Музиката също е подбрана уместно – от по-наситения с пънк първи сезон към по-спокойните и вглъбени парчета от края. За актьорската игра могат да се кажат само добри думи, но задължително трябва да спомена отново трима от актьорите, които правят страхотни роли: Тоби Хъс (добре познат от Carnivàle), Кери Биш и Скуут Макнеъри, във възходящ ред. Макнеъри, особено към края на сериала, изгражда образ, който е лесно да усетиш като добър познат, и една голяма част от това усещане със сигурност идва именно от присъствието му. Сред второстепенните герои също изобилства на интересни образи, които са изтъкани от собствени проблеми и емоционални тикове. Дори такива, които получават сериозно развитие в рамките на едва няколко епизода, като например дъщерите на Гордън и Дона в четвърти сезон.

Halt and Catch Fire e сериал за миналото, което търси бъдещето. Минало, за което както фразата от заглавието казва, липсата на движение и устрем е равносилно на смъртна присъда. Само че бъдещето се оказва винаги нещо различно. Преследването му е като наркотик, който може да натвори както лоши, така и добри неща. Най-вече може да ни открехне към неподозираните ни способности да се нараняваме взаимно и да бъдем щастливи заедно. Интернет утопията от 80-те може и да е била изядена от дотком предприемачите и от съвременните технологични гиганти, но залогът още е актуален, а борбата за него задължително минава през откриването на себе си – най-вече чрез другите.