Game of Thrones, Season 3: Episode 4 – And Now His Watch Is Ended

Не мога да се въздържа от див фенски рев след края на този епизод. Първите около три часа по-скоро подготвяха сцената, припомняха, подреждаха актъорите по местата им. And Now His Watch is Ended пък е претъпкан с действие, и то какво!

Започваме с отрязана ръка в кадър, а миг по-късно камерата се съсредоточава върху празното лице на Джайм Ланистър, рицар от Кралската гвардия, може би най-добрият мечоносец в Седемте кралства и син на един от най-влиятелните лордове във Вестерос. Принуден да носи липсващата си десница като гниеща огърлица. Метаморфозата от арогантен до безобразие, макар и пленен, благородник до куха черупка, която ритат в калта, поят с конска пикня и бива съжалявана от жена (e, била тя и Бриен), е чудовищно добре представена в толкова кратко екранно време. За зрителя не остава и косъм съмнение, че Джайм наистина Е шибаната си дясна ръка и загубата й светоизместваща за личността му.

Получаваме и поредния прекрасно поднесен житейски урок от Варис, този път на тема „Търпение и отмъщение”, а Динклидж и неговото джудже партнират на подобаващо високо ниво. Страхотните диалози както във Великата септа на Балор (където светлината ме остави зяпнал), така и между Тивин и Церсей, все по-ясно демонстрират търканията на домовете Тирел и Ланистър. Джофри продължава да бъде глупаво и жестоко момченце, чиято глава заслужава да бъде размазана в стената, а Марджери с такава лекота плете паяжинките си около него, че (почти) предизвиква съжаление към русолявото чудовище.

Развитието на сюжетната линия на Теон, само бегло спомената в книгите, тук отново получава своя сцена, а душевното разсъбличане на железнородния, очевидно копнеещ просто да сподели толкова дълго таената си горчилка си с някого, е зловещо разпнато от копеленцето с налудничавия, син поглед.

Името на епизода ни води и до ключовите събития в дома на Крастър, където братята на Нощния страж се хващат за гърлата заради картофи и шунка, а лорд-командир Мормон издъхва от братско острие. И Старата мечка, и Крастър, и разбунтувалите се врани са изиграни прекрасно, а сблъсъкът в колибата е грозен и кървав, точно каквито са сблъсъците на гладуващи и измръзващи хора… предполагам.

Нататък виждаме „съда” на Хрътката и се запознаваме с Берик Дондарион (Ричард Дормър), още един поданик на Бога на Светлината, Сърцето на Огъня, Р’хлор. С това елегантно вплетено споменаване на огън достигаме и до Денерис, майката на драконите. Лека въздишка на облекчение, при „покупката” на Неотпетните наблюдаваме дори известен мащаб и повече от 20 души в кадър, били те общо взето статични. Самата сцена е достойна за еуфорията както на феновете на книжния оригинал, така и на любители на епика в епични пропорции и добрите телевизионни продукции… да, то други и не останаха. Дани показва сериозен гръбнак, а погледите на Джора и Баристан Селми по време и след изпълнението й са безценни.

Сигурен съм, че пропуснах нещо, ето, наум ми дойде иронично-до-саркастичното бижу в ръцете на Олена Тирел и Варис, където двамата се надцакват със свалени карти от самото начало и най-накрая някой в тоя сериал каза на глас колко точно опасен е Петир „Кутрето” Белиш.

Забавление от-до, доста сюжетни вододели и актъори, които добре знаят какво и как да покажат от своите персонажи. Предполагам, че личният ми кеф от толкова събитиен епизод замъглява някои негови обективни проблеми, но честно казано – не ми пука, предоволен съм.