Fate: The Winx Saga

Добре, признавам си, подведох се. В моя защита ще кажа, че първите две серии бяха прилични. По нищо не личеше, че историята ще се приземи по лице върху масата. Уви.

Някъде в неуточненото начало на сегашното хилядолетие излязоха две истории за момичета със свръхестествени сили и бонус – крила: W.I.T.C.H. и Winx Club. И двете започват като комикс. И двете са впоследствие анимирани. И двете са от италиански автори. И двете групи се борят с някаква инкарнация на злото. Непредубеден страничен наблюдател надали би забелязал кой знае каква разлика между двете поредици, но „готините“ си знаехме – W.I.T.C.H. завинаги. Сега, ако ме попитате защо никога не съм чела или гледала Winx, няма да мога да дам съдържателен отговор. Смътно си спомням, че кориците бяха твърде розови…

И така, с някаква смесица от носталгия и любопитство по това какво съм изпуснала, има няма двайсетина години по-късно, реших да видя за какво става въпрос в Winx. Много любезно Netflix предлага тази услуга в шест серии. Винаги ми е било любопитно какво ли би било да гледаш игрална адаптация, без да си покварен от очаквания и надежди, свързани с оригиналния източник. Да бъдеш в обувките на тези, които разговорливо заявяваха „Не съм чел Властелина, но…“ Няма да лъжа, усещането е предимно злорадо. Аз лично нямах никакви очаквания, но доколкото разбирам има доста разлики с оригинала. Някои герои са отпаднали, други са се появили. Какво да ви кажа… бизнес.

За тези, които са като мен и са новодошли в клуба (и въпреки това поради някаква причина четат това ревю?!), Fate: the Winx Saga е история за феи първокурснички, които борят любовния си живот и злото с безразсъдна увереност и променлив успех. Злото няма как да бъде сбъркано – така наречените Обгорени, целите черни, с червени очи и акомпанирани от заплашителна музика, са натоварени с тази първостепенна роля. Какво целят, кой ги праща и въобще какъв им е случаят, не е въпрос, който създателите си правят труда да адресират. Аз много великодушно също ще го подмина. Ако на главните герои не им пука, защо пък да ме занимава мен?! Има и щедри намеци за някаква конспирация, но тя не се оформя до края на сезона.

Водещата роля в този сериал е на червенокосата фея Блуум. Като типична Мери Сю, тя завзема всеки аспект на историята и превръща всички около себе си в декор с реплики. Червенокоса, синеока, красива, изключително надарена със силата да призовава огъня, Ме.. ъхъъм Блуум е обичана от всички. Много чете, няма приятели и Разпределителната шапка я праща в Рейвънклоу. Или понякога в Слидерин. Главният мъжки персонаж Скай само дето не си чупи краката да се появява на всякакви невероятни места, където е тя. Всичките ѝ съквартирантки са в нейна услуга да я изслушват за драмите ѝ или да тичат след нея да я спасяват. Учителите ѝ са винаги на разположение, за да може тя да им повиши тон или да им направи сцена. Въобще всичките седем свята от историята се въртят около нея. Тя е любимка на всички, освен на зрителите. Наистина не мога да си обясня как създателите са попаднали в тази класическа клопка.

Другият съществен проблем на историята е, че не ни дава никакви ясни маркери за това какво се счита за добро или лошо в този свят. Твърди се, че Блуум е добра, но обективно погледнато тя е в основата на всички злощастия и проблеми, които се случват. И това ми дава повод да споделя едно свое наблюдение. Днешните герои не са никакви герои. Те са някаква пародия на героизма, едни изкривени, дистопични интерпретации на отминалото величие. Повечето, както и самата Блуум, която е конкретният повод за това наблюдение, са егоцентрични, арогантни, невъзпитани и неконтролируеми лекета. Считат се за последна инстанция, нямат никакво уважение и дори усещане за авторитет и най-вече не разполагат с ценностна система. И тук опирам в сърцевината на проблема – нихилистичното ядро на това, което минава за героизъм в днешната поп култура е затормозяващо. Въздигането на собствената преценка или интуиция в критерий за добро и лошо е пагубно, защото захвърля всичко на произвола на субективния хаос на релативността. Но да не изпадам в не особено лирични отклонения.

Наред с горната забележка, в своите шест епизода историята няма никакво време да се развие и да навлезе в необходимите детайли, за да обясни случващото се. Ако някой се заинтересува достатъчно, за да вникне в сюжета, най-малкото ще остане объркан, защото сериалът не си прави никакъв труд да отдели време за светоизграждане или предистория. Зрителят се чувства сякаш е влязъл по средата на прожекцията, но го е досрамяло да си излезе.

Fate: the Winx Saga не е точно лошо. Продукцията е заснета в Ирландия, което я прави особено магическа и красива. Някои от не-Блуум персонажите всъщност дори са интересни. Например Тера – пухкава земна фея, която иска да се хареса на всички, е един особено симпатичен персонаж. Тя защитава приятелите си, изправя се срещу лошото момче – хулиган, който тормози „зайците“, излиза с достойнство от много неприятна любовна ситуация и въобще се проявява като верен тон в тази предимно фалшива мелодия. Въпросният хулиган Ривен също изглежда под контрол на клишето, което му е лепнато на челото. Дори мога да си позволя да твърдя, че изгражда комплексен образ. Най-малкото цинизмът на неговия герой придава нюансираност на иначе двуизмерните образи.

Защо бихте го гледали? С нищо не се отличава от клишетата на жанра, в които принадлежи. Но и не остава по-назад. А и освен това скуката и мързелът никога не трябва да бъдат подценявани като значителни мотиватори за определени действия или бездействия.