Големи малки лъжи

Още когато прочетох първите новини за предстоящото излизане на минисериала на HBO Големи малки лъжи, се почувствах изключително. Драматична комедия, разказваща за живота и опасните тайни на няколко домакини от малко американско градче? Та това звучи точно като Отчаяни съпруги – един от най-любимите ми сериали в историята на телевизията! Беше ми много интересно да разбера какво ще направи HBO с тази концепция и по какъв начин ще реализира проекта.

В крайна сметка, резултатът се оказа впечатляващ. Големи малки лъжи е страхотна история в седем части за сложните проблеми, с които се сблъскват съвременните домакини и майки. Често подобни филми и сериали получават етикета „женски”, което по някакъв начин трябва да означава, че са направени за много малка, ясно дефинирана група зрители и не се отличават с особено висока художествена стойност.

Ако си позволите да възприемете този модел на мислене, то само ще лишите себе си от възможността да опознаете един страхотен сериал. Огромният професионализъм, с който е реализиран Големи малки лъжи, доста убедително оспорва адекватността на подобен род етикети. Сценарий, написан от носител на няколко награди „Еми”, режисьор с номинация за „Оскар”, екип от известни и признати актьори, включващ някои от най-големите имена в шоубизнеса, елитна, да не кажа снобарска, телевизия като HBO – всичко това показва, че са необходими доста компромиси с логиката, за да бъде наречен сериалът „женски” в смисъл на „второкласен” или „долнопробен”. Едновременно с това, Големи малки лъжи не се притеснява да впрегне всички тези ресурси, за да разкаже история точно за жените и проблемите, с които се сблъскват те в съвременното общество.

Историята започва простичко – на светско събитие в едно малко американско градче се е случила трагедия. Полицията разглежда намерения труп и междувременно събира показания от всички, присъствали на събитието. Разказите на хората връщат действието няколко месеца назад и проследяват дългата поредица от случки, завършила с трагичната нощ. Тази рамка изглежда леко банална, но всъщност е достатъчно ефективна и работи добре в сериала.

Главните героини са три майки на първокласници – Маделин, Селест и Джейн. Маделин (Рийз Уидърспун) е нахакана и устата домакиня, бореща се за поставянето на противоречива куклена пиеса. Макар да е щастливо женена от няколко години за Ед (Адам Скот), тя не спира да говори за това колко се дразни на бившия си съпруг Нейнът (Джеймс Тупър) и новата му млада жена (Зоуи Кравиц).

Селест (Никол Кидман) е бивш адвокат, която за момента се е отказала от кариерата и се посветила на отглеждането на децата. Тя е обект на всеобща завист – красива и обаятелна, майка на двама енергични близнаци, щастливо омъжена за богат съпруг (Александър Скарсгард), който не само подкосява краката на всички дами, но и е няколко години по-млад от нея.

Джейн (Шейлийн Удли) е млада майка, наскоро пристигнала в града с намерението да започне начисто. Докато се бори с демоните от миналото си, Джейн челно се сблъсква с нови трудности в настоящето – още на първия учебен ден синът ѝ Зиги е обвинен в насилие над друго дете от класа – малката Амабела. Майката на Амабела е безкомпромисната бизнесдама Рената (Лора Дърн), решена на всичко, за да накаже виновника за синините на дъщеря ѝ. Скоро майките на всички първокласници се разделят на групи, а Маделин, Селест и Джейн заедно опитват да спрат влиянието на Рената. Историята постепенно става все по-напрегната, и, както разбираме още от самото начало, завършва с нечия смърт.

Сериалът е базиран на едноименния роман на Лиан Мориарти, превърнал се в бестселър в САЩ. Макар адаптираният сценарий на Дейвид Е. Кели (създател на Али Макбийл и Адвокатите от Бостън) да е силен сам по себе си, това, което придава на продукцията истинска класа, е режисурата на Жан-Марк Вале. Вале има няколко известни филма (като Клубът на купувачите от Далас и любимия ми Младата Виктория), но истинският бисер в кариерата му преди Big Little Lies за мен лично е Моето приключение в дивото (Wild), където също си партнира с Рийз Уидърспун и Лора Дърн. Този малък филм от 2014-та ми влезе толкова навътре в сърцето, че с нетърпение очаквах да видя какво ще направи Вале, когато отново се събере с актрисите от най-доброто си произведение. Оказва се, че именно Рийз Уидърспун е успяла да го убеди да се включи в минисериала на HBO. Първонaчално Вале се съгласява да заснеме само първите два епизода на Големи малки лъжи, но в последствие проектът го привлича толкова много, че режисьорът остава за всичките седем части. Стилният и премерен подход на Вале е това, което превръща силния сценарий на Дейвид Е. Кели в наистина изключително художествено произведение.

Другият огромен плюс на проекта е, разбира се, невероятният актьорски състав. Рийз Уидърспун е убедителна и естествена в ролята на Маделин и успява да превърне героиня, която по сценарий е дразнеща, досадна и неприятна, в многопластова реална личност, будеща съчувствие и симпатия. Искрено бях изненадан от Шейлийн Удли, от която не очаквах особено много, предвид факта, че най-известната ѝ роля е в бозестата дистопия Дивергенти. Тук обаче Удли доказва, че е способна на невероятно качествени изпълнения, стига да работи с добър сценарий и компетентен режисьор.

Но за мен, бисерът на сериала е великата Никол Кидман. От Часовете, през Студената планина, до Заешка дупка, Никол Кидман е една от най-обичните ми актриси и се разкъсвах от мъка, че в последните години това божество на актьорската игра се снима единствено във второкласни заглавийца като Изгубена невинност и Преди да заспя. В Големи малки лъжи Никол Кидман получава изискващата роля, която заслужава, и ни поднася великолепно изпълнение. Всъщност, всички персонажи са толкова качествено вплетени в цялостния сюжет, че изпитвам затруднение да ги разделя на главни и второстепенни. Александър Скарсгард е страхотен, а сложната роля му дава възможност да се разгърне, Лора Дърн, номинирана за „Оскар” за няколкото си секунди в Моето приключение в дивото, разполага с достатъчно екранно време, за да покаже пълния си потенциал. Робин Уайджърт, макар да има само няколко сцени, също е толкова страхотна в ролята си на семеен терапевт, че ми се прииска HBO да ѝ направи отделен сериал, нещо като спин-оф на In Treatment.

Важно е да отбележим, че сериалът успява по елегантен и фин начин да вплете в историята важни социални теми, като най-голямо впечатление прави въпросът за домашното насилие. Различните компоненти на проблема са разгледани по изключително реалистичен, интелигентен и недидактичен начин:  отношенията между насилник и жертва в контекста на домашната среда, сексуалният и властовият елемент на насилието, размиването на границата между различните видове прояви на агресия в брака, генезиса на усещането на жертвата за заслужено наказание – всичко това е представено по нетрадиционно умен начин. Дори само заради дълбокия анализ на този проблем, Големи малки лъжи си заслужава да бъде видян и обмислен.

Все още не е ясно дали минисериалът ще получи продължение. Историята е напълно завършена и не се нуждае от нищо повече, но доста от създателите и актьорите в Големи малки лъжи са толкова ентусиазирани и говорят толкова надъхващо за желанието си да се върнат отново към този проект, че не е напълно изключено след няколко години HBO да реши да направи нещо. За момента обаче ще трябва да се задоволим със седемте прекрасни части, които имаме.

В заключение, Големи малки лъжи е качествено написан, умело режисиран и първокласно изигран сериал за жените, женската сила и женската солидарност. Ако имате дори минимален интерес към тези въпроси, несъмнено ви съветвам да го опитате.