Андор, сезон 1 Fight the Empire!

Честно казано, изобщо не очаквах Андор, дори не бях сигурен, че ще го гледам. Поредният Star Wars сериал по Дисни+, който освен това е спин-офф на спин-офф – предистория на филма Rogue One. Същият пък на свой ред: (1) сам по себе си беше предистория на Епизод 4: Нова надежда; и (2) не ми остави трайни спомени, освен страхотното камео на Дарт Вейдър и ефектите на Звездата на смъртта. Освен това сериалът излезе няколко месеца след Оби-Уан, който беше доста приличен и напълно излишен. С две думи – имах нулеви очаквания. Дванайсет епизода по-късно мога уверено да заявя, че Андор е любимият ми сериал за 2022-ра!

Не сте подготвени за Андор.
Нищо от това, което са правили Дисни с поредицата в последните години, не би могло да ви подготви за Андор.

Андор е сериозен, зрял и поглъщащ сериал. Историята е многопластова, драмата е въздействаща, персонажите са реалистични и интригуващи, актьорските изпълнения са безупречни. Декорите са отлични, костюмите са детайлни. Андор е истинско изкуство. Това е сериал, направен от хора, които обичат изкуството. Във всяка сцена е вложена мисъл, зад всеки кадър стои някаква идея.

Интересното е, че цялото това величие не е просто на повърхностно ниво. Докато гледах сериала, определено бях доволен, дори си казах „Това е като Blade Runner в Star Wars вселената!“ Но въпреки това не бях чак толкова възторгнат. Но колкото повече време минава, толкова по-често се улавям, че мисля за Андор, за някой момент от него, за някое сценарно решение, за някой идеен декор. И колкото повече осъзнавам какво точно направи този сериал, толкова повече го обичам. В ера, в която почти цялото масово изкуство е създадено с идеята да бъде еднодневно – в която стрийминг сериалите се подновяват на база изгледаните минути през първата седмица след пускането си, в която филмите се оценяват по приходите през първия уикенд, в която книгите се обсъждат само в първите месеци след отпечатването, а след това всичко е заменено от нещо ново в безкрайния поток от нови и нови продукти, които искат нашето внимание, Андор си позволява да бъде сериал, който ангажира по-дълбоките когнитивни процеси, сериал, чиято преработка отнема повече време. И аз изключително уважавам този му аспект!

За да оцените Андор, не е нужно да сте гледали всичко в Star Wars вселената – достатъчно е да имате някаква най-обща представа какво става в оригиналната трилогия. Действието на сериала се развива няколко години преди първия филм за Междузвездни войни, наречен в последствие Епизод IV. Общо взето, това е вселена, която е под властта на зла империя. Но никога досега не сме виждали тази империя толкова заплашителна и толкова истинска, колкото в Андор. Отделната личност няма права, всичко е регулирано от стабилен йерархичен ред, всяко опълчване на системата се наказва жестоко.

Сериалът има две основни сюжетни линии – на контрабандиста Касиан Андор, който се оказва замесен с бунтовническа групировка, и на сенатор Мон Мотма – членка на имперския сенат, която публично отправя леки, безвредни и напълно допустими критики към управлението в Империята, докато зад кулисите организира канали, чрез които да финансира бунтовниците. Контрастът между тези два свята – мизерията и оскъдицата в света на Андор и студеният разкош в света на Мон Мотма, е поднесен по много елегантен начин. Но всъщност тези протовиположни светове и тези така различни персонажи са двете страни на една и съща монета.

В ролята на Андор виждаме Диего Луна. Той не е традиционният главен герой – бих казал, че е доста по-малко експресивен от средното, по-тих, по-интроспективен, не толкова пламенен. Играта на Диего Луна е плътна и много убедителна. Поддържащите актьори включват големи имена като Стелан Скасгард и Фиона Шоу, както и по-нисшови актьори като Фей Марси и Кайл Солър. Всички те играят разкошно и напълно се потапят в ролите си.

Любимото ми изпълнение в сериала е на великолепната Женевив О’Райли в ролята на Мон Мотма. Цяло чудо е, че О’Райли още изпълнява тази роля! Първата ѝ поява като Мон Мотва е още през далечната 2005-а в Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите, но всъщност повечето ѝ сцени са отрязани от финалната версия и тя се появява само в далечен план в общи кадри. Въпреки това О’Райли запазва добри отношения с продуцентите и през годините на няколко пъти се връща да озвучава Мон Мотма в анимационни сериали от Star Wars вселената, а през 2016-а има кратка поява като същата героиня в Rogue One. Тоест О’Райли работи с героинята от 17 години, но всичките ѝ появи досега са кратки и дребни и по никакъв начин не демонстрират нито таланта на актрисата, нито дълбочината на образа на Мон Мотма. За щастие Андор най-после поправя тази несправедливост и дава на О’Райли възможност да заблести по-ярко от звездите в нощното небе!

При всички суперлативи, които изказах по адрес на сериала, все пак е редно да добавя, че Андор не е абсолютно съвършен и си има някои дребни кусури тук и там. Единственият му по-сериозен недостатък обаче е темпото на развитие на сюжета – на места то е ужасяващо бавно. Дванайсетте епизода са разделени на четири арки от по три епизода. Всеки първи епизод е интересен и любопитен, всеки втори епизод е протяжен и разтеглен, всеки трети е надъхващ и изпълнен с действие. Тоест дванайсетте епизода спокойно можеха да бъдат съкратени с няколко, за да се получи още по-стегнат и интригуващ сериал. Но това е дребен кусур, предвид всичко останало, което сериалът успява да направи правилно.

Макар да не се превърна в тоталния рейтингов хит, който заслужава да бъде, Андор все пак се радва на приличен интерес и вече е подновен за втори сезон, който да запълни дупката между края на първи и началото на филма Rogue One.

В заключение мога да кажа, че говорим не просто за много добър сериал. Той е откровение. Той е от тези изключителни произведения, които просто могат да събудят интереса ви към цялата Star Wars вселена, които могат да накарат зрителя да си каже „Щом в този художествен свят съществува нещо толкова добро, значи трябва да има и други яки неща там, трябва да ги намеря!“. След Андор си купих дванайсет Star Wars книги и пет огромни комиксови омнибуса. И имам чувството, че това е само началото!