Almost Human, Season 1: Episode 1-2 – Pilot/Skin

Almost Human е сериал, който се очакваше с доста нетърпение и доста завишени очаквания заради екипа, работещ върху него. С имена зад камера като J. H. Wyman (Fringe), J.J. Abrams (Alias, Star Trek, Lost) и Карл Ърбън (Star Trek, RED) пред камерата, както и сюжет, който звучи доста обещаващо, не е изненадващо, че въпреки забавянето на пилотния епизод с две седмици, очакванията не намаляха ни най-малко.

И ето, сериалът вече започна със старт от 2 епизода в поредни дни. Доколко сериалът е добър или не толкова, е, разбира се, изцяло лично мнение, но тук е моментът да кажа няколко думи за моето.

Сюжетът е доста стандартен. 35 години напред в бъдещето технологиите са напреднали и с тях, както може да се очаква, напредва и изобретателността на престъпниците. За да се бори с това предизвикателство, полицията въвежда правилото, че всеки полицай трябва да има за партньор андроид. Нашият главен герой – Джон Кенекс  (в ролята Карл Ърбън) се връща на работа след двугодишно отсъствие, повечето от което прекарва в кома, след като е ранен по време на служба. Когато разбира, че трябва да си партнира с парче синтетика, бурната му радост направо изпълни душата ми. Или пък не. Първият му партньор скоропостижно бива самоубит чрез скок от кола в движение и ентусиазирано се изтъркулва под едно-две превозни средства за повече драматизъм. След което на сцената идва андроид № 2, който има емоционален чип (Дейта, по твоя славен път ще преминат още много смели андроиди и още повече жадни за пари и екранно време създатели на сериали и филми) и съответно е много по-достоен партньор за Джон. Дориан, наречен така дали заради асоциацията с вечно младия герой на Уайлд, или по случайност, е класи над предното парче електроника, което досажда на Джон, но също толкова нежелан. Или поне в началото. И после започва сюжетът и мистерията, която ще е свързващата нишка между сериите от сезона, ако има такъв…

Та впечатленията… Първите 15-20 мин на пилотния епизод са доста досадни и далеч не заковават вниманието на зрителя към ставащото на екрана. Всичко изглежда някак хаотично, несвързано и сякаш актьорите се стараят прекалено много, ама нещо като че ли не им се получава. Слава на ТВ светците, след това се появява Дориан и нещата се проясняват. Всъщност изпълнението на Майкъл Ийли е едно от най-добрите неща в първите 2 серии. Карл Ърбън си върши работата, но не може да ме впечатли с поредната си роля на грубоват, леко брадясал сърдитко, който все от нещо е недоволен. Това го гледах и в Стар Трек, и в БСП, дори започвам да си мисля че този образ му е като залепен и не може да изгбяга от него, което определено не ме радва и не ми показва обхвата на актьорския му талант. Между героите на Ърбън и Ийли има екранна хармония. Някак ми е трудно да го нарека химия, което винаги навява асоциации за по-романтичен тип отношения между героите, но ако така ви харесва повече, може да го четете и така. Партньорството между двамата е леко и естествено. Малко дразнещо е доста прибързаното прескачане от фазата „мразя андроидите, те са само синтетика, махнете това нещо от мен“ до момента „ти си ми партньор и ти имам доверие, дори ще ти кажа нещо дълбоко лично“, но предполагам, че  това е сюжетно препятствие, което сценаристите са искали да прескочат, за да продължат нататък, въпреки че ми навяваше спомени за трайносттта на романтичните трепети на класическия български морски гларус. Другият доста забавен герой, който ми грабна вниманието е Руди (Макензи Круук, Игра на тронове), който е специалист по андроиди и доста добре замислен комедиен елемент за забавление на публиката. Мога само да се надявам, че ще направят с този герой нещо повече от ежеепизодната минутка за смях.

Градският пейзаж, който разкриват от 2048 година, е доста приятен. Слава Богу, не е прекалено сив и бетонен, нито прекалено хай-тек, та да изглежда сякаш са минали 3.5 века а не 3.5 десетилетия. Дори отликите между по-долнопробните квартали и общите архитектурни пейзажи създават ясно усещане, че нито всичко е мрачно и депресарско, нито всичко е захаросано и лъскаво. В това отношение са намерили много добър баланс и бих се радвала да науча повече за града.

Вторият епизод (който е пети по продуктов код, така че не се изненадвайте ако след 2-3 серии внезапно Джон пак спомене забравената си във втора серия изчезнала бивша приятелка) набързо ни забърква в един от най-доходоносните бизнеси – секса. Определено нещата доста са се подобрили от дните на надуваемите кукли, но не знам да се радвам ли или да плача, че след 35 години дизайнът на сутиените не е мръднал ни на йота, а за последните 20 напредна толкова… Мисля, че все пак ще плача по този повод. Кримката е като цяло доста праволинейна и предсказуема, но човек не може да очаква много от поредица, която по своята същност е просто криминален сериал в бъдещето.

Ако някой мисли да подхваща сериала с идеята, че ще гледа нещо футуристично и сай-фай, да не се заблуждава. Сериалът се очертава (а и доколкото разбирам е планиран) да е нещо като Касъл среща От местопрестъплението в бъдещето (макар да признавам, че не очаквам романтична връзка между Джон и Дориан, извън главите на фенфик авторките). И докато сме на вълна секс, мога да спомена, че освен тъжното заключение за застоя в модното развитие на бельото, научаваме и че героят на Карл Ърбън е едновременно загорял и не мастурбира достатъчно, ако заключенията за състоянието на гонадите му, направени от почти човечния му партньор могат да се приемат за верни. Тъжно… но споменатите по-нагоре авторки ще се погрижат за нуждите му.

Като цяло мога да кажа, че сериалът се очертава да е приятен за гледане. Бих го препоръчала на всеки, който харесва криминални истории, както и на хора с интерес към сай-фай сериалите. Технологиите, които се показват в първите две серии са едновременно достатъчно футуристични, за да са интересни и не са прекалено изсмукани от пръстите, за да изглеждат твърде нереално (но пък са далеч от научната реалност, както е обичайно за повечето холивудски сериали). Липсва патологичната нужда да ни заливат с един тон супер изобретения, колите не подлитат наляво и надясно и все още се трепят с куршуми, а не с лазерни пистолети или светлинни мечове. Като цяло, по отношение на технологичния напредък е постигнат добър баланс. Надявам се да направят същото и със засега доста досадната идея да ни казват неща, които всеки с поне 3 мозъчни клетки може да си изведе като заключение. Показването е доста по-желателно от казването. Не е нужно да смятат зрителите за идиоти. Поне на мен не ми е гот.

Лично аз ще гледам и следващите епизоди преди да взема окончателно решение относно бъдещото присъствие на сериала в списъка на гледаните от мен.

P.S. Зехтинът има своите безценни приложения и в бъдещето, както за изцяло практични нужди, така и като жест на добра воля тип „протегната ръка за приятелство“… Само да си знаете.