Агентите на ЩИТ

Ще започна с едно признание – не съм особен фен на филмите от Marvel Cinematic Universe (MCU). Даже преди да започна да гледам Агентите на ЩИТ, бях гледал точно 1 (един) от тях и имах нулев интерес към останалите, въпреки че те спечелиха квинтилиони долари и завладяха сърцата на малки и големи от Ванкувър до Владивосток. Покрай сериала изгледах още няколко, но честно казано само Завръщането на първия отмъстител и Отмъстителите: Краят поразклатиха мнението ми, че тези филми общо взето са с актьори и специални ефекти, струващи стотици милиони и заслужаващи си всяка стотинка, и сценарии, за които и 10 долара да са били платени, пак е било прекалено много.

Затова, ако очаквате от настоящето ревю мнение за сериала като част от MCU – няма да намерите такова, освен неизбежни леки спойлъри за връзката му с Завръщането на първия отмъстител. Съдейки по мненията в мрежата, през годините сериалът е понесъл доста критики, че не е особено свързан с филмите след първия си сезон. Положителната страна на това е, че няма да пропуснете нищо важно за събитията в него, ако сте пропуснали този или онзи филм от MCU.

За какво всъщност става дума в Агентите на ЩИТ? Знам, че много ще се изненадате – за екип агенти на ЩИТ (Щаб за Интервенция и Тактическа Защита, на английски S.H.I.E.L.D.), международна агенция, призвана да защитава Земята от всякакви извънземни напасти или враждебно настроени хора със суперсили. Екипът се ръководи от Фил Колсън, който бива убит в Отмъстителите, но типично по комиксово бива скоропостижно съживен и получава задачата да поеме малък елитен екип от агенти. В началото на сериала никой от тях не разполага със суперсили и затова им се налага да разчитат повече на мозъците си и на богатия си арсенал от оръжия и високотехнологични устройства (който, за съжаление, както ще стане дума по-нататък, често забравят да използват). Оказва се обаче, че съживяването не е било толкова безпроблемно и това е свързано с куп други мистерии. Също така Скай, най-новият член на екипа, не просто е устата хакерка, алергична към спазването на заповеди, но има и мистериозно минало. А, да не забравя – навсякъде в ЩИТ има агенти на терористичната организация „Хидра“.

Като цяло, сюжетът на сериала не предлага абсолютно нищо ново – истории за хора, борещи се с подобен род заплахи, има колкото щеш. Аз бях привлечен от това, че агентите на теория са обикновени хора без суперсили, само че това е вярно само за първия сезон, по-нататък част от екипа придобива такива сили. Хубавото е, че има разнообразие – понякога нашите хора се борят с inhumans (нещо като мутантите от X-Men, но генно модифицирани от извънземна раса), понякога пътуват из космоса, понякога има призраци и други свръхестествени опасности. След трети сезон фокусът се измества към научнофантастични концепции като андроиди, виртуална реалност, много подобна на Матрицата, и пътуване във времето.

Големият плюс на Агентите на ЩИТ са героите. Те ме накараха да гледам по няколко епизода на ден, когато имах възможност, да преглътна множеството кусури на сериала и толкова да се вживявам, че да си обяснявам голяма част от дразнещите им постъпки със „сценаристите така са решили, иначе X не би направил така“ – все едно сценаристите не решават всяко тяхно действие и в останалите случаи. Интересното е, че не мога да определя защо все пак тези персонажи ми легнаха на сърцето; на теория и те не са хич оригинални: сирачето с тайнствено минало, шефът на екипа, който почва да е изживява като бащинска фигура, мълчаливата американо-азиатка, която има невероятни умения в бойните изкуства и не обича да говори или да се усмихва, дуото нърдове в лабораторията, които дават псевдонаучни обяснения на всички мистерии и внасят необходимата доза хумор, и т.н. Но нещата някак си сработват, агентите имат интересно развитие и са готови да направят всичко, за да помогнат един на друг и на света, а междувременно ни забавляват с лафчета. Скай и Колсън издишат малко в първите два сезона (което е проблем, защото тъкмо там те са очевидно най-важните герои), но вдигат нивото по-нататък, особено Скай.

Ще прозвучи малко нелепо, но държа да отбележа, че това е първият сериал, който съм гледал, където персонажите държат нивото и след пети сезон. Обикновено това е максималната граница след която голяма част от главните герои стават неузнаваеми. Друго голямо предимство е, че макар и сценаристите да обичат да „изтезават“ героите си (понякога съвсем буквално), те почти никога не преминават границата при отношенията помежду им – да, разбира се, има кавги от време на време, но те рядко са достатъчно ожесточени, че неизбежното сдобряване след това да е ужасно неубедително. Помага и, че в екипа няма представител на така обичаните от Холивуд злодеи, на които им е простено лесно за всичките убийства и други престъпления, често благодарение на любовта на някоя от главните героини. Имаше един герой, който изглежда се беше устремил натам но, чудо на чудесата, си остана все пак лош.

Друго хубаво нещо е, че драмите на най-ключовата героиня, Скай, много рядко са свързани с любовния ѝ живот. Тя е млада и красива, но не само че без никакво колебание отблъсква гореспоменатия злодей, обсебен от нея, но през по-голямата част от сериала даже си няма и гадже. Държа да отбележа, че по принцип нямам нищо против любовни истории, но ми е дошло до гуша от клишето „Девойка със златно сърце спасява лошо момче с любовта си“, особено в научнофантастични или фентъзи сериали, където често „лошото момче“ е масов убиец.

За съжаление, с това свършват плюсовете на романтичните връзки в сериала. Имам силното подозрение, че във втори или трети сезон продуцентите са спуснали отгоре на сценаристите указания за повече такива връзки между членовете на екипа и те са се подчинили, но нарочно са вкарали тонове изсмукана от пръстите драма, от която биха се засрамили и колегите им, работещи по венецуелски сапунки. Неколкократно двама от героите заявяват съвсем сериозно, че „вселената“ пречи на връзката им заради всички нещастни „случайности“, които им пречат да се съберат. Пример – най-накрая си уреждат среща, много са щастливи, и буквално минути след това мистериозен артефакт праща един от тях на далечна необитаема планета. Подобни неща продължават да им се случват и след това – във всеки един сезон! И двамата са ми сред любимите герои, но още по средата на сериала ми се искаше да скъсат завинаги, защото тия „случайни“ препятствия бяха толкова насилени, че се затъжих за сериалите на Джос Уидън (Бъфи, Ейнджъл), където двойките поне се радват на множество щастливи моменти, преди да ги сполети трагедия.

Като стана дума за Джос Уидън, нарочно го сложих на последно място сред създателите на сериала – той и досега се води като такъв, но след като режисира първия епизод и помага със сценариите в самото начало, скоропостижно напуска, оставяйки сериала в ръцете на брат си Джед и съпругата му. Те вече са работили с него в два от предишните му проекти (Dollhouse и Dr. Horrible’s Sing-Along Blog) и неговото влияние е очевидно, но двамата имат свой индивидуален почерк, така че за щастие сериалът не е бледо копие на творбите на батко Уидън.

Една от основните причини Агентите на ЩИТ да е неособено популярен е слабото му начало. Сигурно ви е писнало да слушате оправданието „потърпете малко, по-нататък качеството се вдига“, но няма как, трябва да се спомене. В началните петнадесетина епизоди почти всичко е „случай на седмицата“, а самите проблеми за решаване не са особено интересни. По-нататък пък сериалът забива в другата крайност – почти всичко е навързано в дълги сюжетни линии, простиращи се в много епизоди и дори да се дразните на разните там недомислици в сюжета, факторът „дай да гледам още един епизод, за да видя какво става нататък“ е много силен. Самият аз някога се отказах още след втория епизод; мисля, че е било по-скоро за добро, защото сериалът е от онези, които е добре да се гледат накуп.

Дразни също, че ЩИТ е елитна организация със стриктна дисциплина само когато това е удобно на сценаристите. В останалите случаи е съвсем в реда на нещата главните герои да нарушават нагло правилниците и да не получават дори и символично наказание, или самата служба да се дъни толкова епично, че ДАНС и НАП ряпа да ядат. Съгласете се, че е доста нелепо зрителите да желаят възстановяването на ЩИТ, след като се оказва, че въпросната организация е дотолкова зле в улавянето на злодеи, че бива превзета отвътре от „Хидра“ – до такава степен, че в един самолетоносач на ЩИТ по-голямата част от екипажа се оказват нейни агенти! Често има и спорове с разни политици или военни, които се предполага да упражняват контрол върху ЩИТ – както можете и сами да се досетите, на практика винаги се оказва, че хората в ЩИТ са прави и не трябва външни лица да ги контролират по какъвто и да е начин, независимо от купищата им издънки и принципа „който плаща, той поръчва музиката“.

Друг свързан проблем е, че нерядко се налага нашите хора да спасяват целия свят и тогава винаги изниква въпросът: „Абе, Отмъстителите къде дремят, нали уж Колсън беше техен приятел?“ Понякога има някакви плахи обяснения, които са твърде неубедителни и на човек му остава мета обяснението, че няма как да стане, защото актьори като Скарлет Йохансон не биха си губили времето със сериали, а и да искаха, няма да има пари за хонорарите им. Това, разбира се, е повече от добра причина, но разбива светостроенето на пух и прах. Последствията от Отмъстителите: Война без край също въобще не са отразени в сериала и въобще „споделената“ вселена хич не се усеща като такава след първи сезон, който е много добре координиран със Завръщането на първия отмъстител.

Екшънът като цяло е приличен като за наличния бюджет, но има един голям минус – силния уклон към ръкопашния бой, дори и когато няма никаква нужда от него. ЩИТ разполага не само с огнестрелни оръжия, но и със специални пистолети, които зашеметяват противника мигновено – но агентите упорито дават шанс на противниците си. Това води до някои съвсем абсурдни ситуации – веднъж един от нашите хора изненада противника си и го повали с юмручен удар, след което даде зашеметителя си на колега, изчака лошия да се изправи, би се с него минута-две и с доста зор надделя накрая. През цялото това време колегата му пък беше насочил зашеметителя, но не искаше да стреля, за да не вземе да уцели своя човек. Вярно е, че Минг-На Уен раздава юмруци и ритници по такъв умел и зрелищен начин, че май няма много нужда от дубльори-каскадьори, но все пак това не е сериал за бойни изкуства и умишленото спъване на героите дразни.

Стигаме и до актьорите – положението там е интересно. В първите два сезона Клои Бенет (Скай) не е на висотата на колегите си, но след това значително подобрява играта си и към пети сезон вече по нищо не им отстъпва. Кларк Грег (Колсън) е добър актьор, който обаче няма необходимото лидерско обаяние, необходимо за ролята, затова понякога и речите му (които са прекалено чести и без това) са много неубедителни. Другите актьори в главните роли заслужават куп похвали: от неостаряващата Минг-На Уен (някой ден ще открият магически портрет в къщата ѝ, помнете ми думата) до Елизабет Хенстридж и Йън де Кастекър, чиято безупречна игра кара сценаристите все повече и повече да разширяват ролите на двойката интелектуалци Фиц и Симънс.

Визуално Агентите на ЩИТ не е нещо особено, освен що се отнася до набиващата се на очи любов на създателите му към самолетите. Главните герои постоянно се разкарват напред-назад със специални стелтове и маневрите с тях са заснети с много любов и старание. За сметка на това другите специални ефекти са като лотария – понякога са впечатляващи, понякога са впечатляващо зле. Голям минус е приглушеното осветление – явно се предполага да създава атмосфера, но е безумие да е толкова тъмно дори и в базата на ЩИТ. В резултат на това депресиращо често е трудно да видиш какво точно се случва. Видимо орязаният бюджет след четвърти сезон пък води до това в пети и шести постоянно да се „рециклират“ едни и същи декори – същите тъмни коридори може да се видят в космическа станция, база на ЩИТ или таен затвор на американската армия.

Музиката е дело на Беър Макриъри, композитор с богата творческа биография, в която личат сериали като Живите мъртви и Бойна звезда: Галактика. Тя е доволно надъхваща и епична в нужните моменти, в това отношение сериалът е на много високо равнище.

Трудно ми е да дам обща оценка. От една страна, сериалът има куп трески за дялане, доста от които вече съм изброил. Не работи много добре за това да запълва дупките между филмите, в първите сезони има прекалено много речи, пълни с патос и нарушаващи принципа „показвай вместо да разказваш“. Обвиненията на много фенове, че Скай е любимката на сценаристите и другите герои страдат заради това, често са основателни. От друга страна, Агентите на ЩИТ е изненадващо увлекателен, предлага разнообразни сюжети и множество обрати, дава предостатъчно шансове на всички главни герои да блеснат и макар, че те трябва здраво да се трудят за успехите си, надеждата никога не изчезва. Сериалът е достатъчно жизнеутвърждаващ, за да става за гледане и в днешните дни, в които човек го е страх да следи новините, а големият брой епизоди е плюс, защото напоследък за много хора остава повече свободно време за запълване у дома.

Ако сте като мен и гледате сериали главно заради героите им, може да го пробвате, дори и да не сте фенове на супергерои, носещи идиотски костюми. Остава да излезе още един съкратен сезон от 13 епизода – ако случайно се окаже зле като повечето седми сезони, ще е лесно човек да се преструва, че никога не е имало такъв.