Краят на май и началото на юни са хубави дни за фантастиката в България. В рамките им се случиха или продължават да се случват поне две важни събития за почитателите на жанра, особено за онези, които като нас, както се изрази колегата Ordo Malleus в един редакционен материал, „дишат фантастика“. Двете събития са всъщност свързани – в основата им стои антропологът Ралица Константинова. Като част от нейното мащабно изследване за ролята на бъдещето в социалистическото минало на България, тя събира разнообразни архиви, свързани с космическите въжделения на нацията от миналия век, с огромната любов по фантастиката; освен това пише книга, посветена на култовата Библиотека Галактика, до която нямаме търпение да се доберем, щом се появи на бял свят.

Двете събития, за които става дума, са съответно първата конференция на тема „Научна фантастика и комунизъм“, провела се на 26-27 май в Американския университет в Благоевград, и изложбата „Космодрум“, за която основно става дума тук. ShadowDance успя да посети конференцията в Благоевград, дори взе дейно участие в нея чрез някои от космическите си агенти, но за нея очаквайте отделен текст съвсем скоро (на събитието се случиха изключително интересни и зареждащи неща, така че определено имаме какво да ви разкажем).

Сега обаче, обърнете внимание към „Космодрум“, защото изложбата е нещо чудесно за родните почитатели на фантастичното, а разглеждането ѝ ще ви отнеме не повече от половин-един час от разходката из софийския център – помещава се в ONE Gallery на ул. Иван Вазов, 14. Имате точно две седмици до края ѝ на 15-и юни, а денят на детето е един хубав повод да ви насочим към нея, ако случайно сте пропуснали събитието покрай шума в ноосферата.

„Космодрум“, макар и побрана в малко пространство, успява да съчетае множество важни елементи от космическото минало-бъдеще на България и всичките въображаеми и в някои случаи съвсем истински знаци, останали да насочват паметта ни към него. Изложбата е умно разделена, визуално и пространствено, на няколко части, включващи: информация за българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров, автентични прибори за отглеждане на храна в космоса, разработени в БАН (една от гордостите на България, както разбираме, е именно космическият марул); политически употреби на бъдещето и космоса – плакати, призиви и пропагандни материали, снимки от „летящата чиния“ на Бузлуджа; оригинални творби от гениалната Текла Алексиева и други материали, посветени на Библиотека Галактика, списанията Космос и Дъга, и като цяло на фантастиката у нас. Включена е и част с модерни погледи към специфичното ни минало-бъдеще, в която различни съвременни творци представят своята интерпретация на пътя към космоса и неговите употреби. И не забравяйте да пробвайте скафандъра – ще ви отведе през виртуалната реалност в космоса на Слънчевата система, където ехти гласът на Валя Балканска.

Ние сме убедени, че това е само началото и космосът, бъдещето и фантастиката ще се превъплътят още много пъти в културния живот на страната. Така че бъдете част от него и не забравяйте да се радвате по детски на неизвестното и далечното! Ако искате да прочетете още за изложбата, посетете страницата на събитието във Фейсбук, или пък хвърлете око на откъса от представянето ѝ, който сме приложили тук.

Позаровени в емоционалната история на отминалия режим, участието на България и отзвукът от световните космически постижения са теми, които превземат културния живот на страната по много начини. Още от 60-те години символичното присъствие на космонавти, звездолети и планове за галактическо бъдеще се промъкват в политическите речи, популярната литература и научните директиви (напр. прогностика). Световните космически програми се развиват бързо и с кацането на Луната глобалното присъствие на космическата тема дава отзвук в архитектурата, музиката, модата и изобщо популярната култура. В България през 70-те и 80-те години, колонизацията на космоса и приказките за извънземни са централна тема в детските книжки, младежки комикси и списания, а научната фантастика достига феноменална популярност – най-вече с флаг-проекта Библиотека Галактика.
Освен в популярната култура, космическият хоризонт е заложен и в пропагандния дискурс, където светлото бъдеше е неизбежно. Едва ли не – гарантирано продължение на комунистическия строй. Ръководството на тогавашния режим се понася към космоса не само на думи: България е единствената държава в програма “Интеркосмос”, която изпраща не един, а двама космонавти; като нация сме 6ти в света да изпратим човек в космоса. През 80-те години България става трета страна, след САЩ и Русия, производител на храна за космонавти. Междувременно произвеждаме техническо оборудване за руската космическа агенция, като страната е водеща в манифактурата на роботи за източния блок (около 45% от общото производство).
България е космическа нация!
А вие спомняте ли си ли кога беше това? Когато „Седморката на Блейк“ беше най-гледания сериал, а всяко дете си мечтаеше да бъде космонавт?
Изложбата КОСМОДРУМ е един опит да се разгледа културното наследство на Космическата ера в България. Аполитичен прочит на „политиките на бъдещето“ от нашето минало. Разказ за космическата ни история. Демонстрация на огромната популярност на темата космическо бъдеще в българската култура.