Режисьор: Ди Джей Карузо

Сценарий: Ф. Скот Фрейзиър

В ролите: Вин Дизел, Дипика Падуконе, Тони Джа, Дони Йен, Нина Добрев, Самюел Джаксън, Тони Колет

Със сигурност сте усещали инстинктивна гордост от някоя човешка творба, постижение или постъпка. Дали ще изтръпнете от фантастичното соло в любимата ви песен, ще се зарадвате на малка, наглед простичка добринка, или пък гледате към звездите и почти сте припаднали от възбуда, когато някакви гениални хора през 2004 г. изпращат космически апарат да пресрещне комета през 2014 г., докато въпросното миниатюрно парче скала се движи със 135 хиляди километра в час, и приземяват върху повърхността му роботизирана сонда, която да изпраща снимки и резултати от най-различни тестове… е, това си зависи само от вас. Много по-често обаче чувството е като че ли с обратен знак – срам от действията на себеподобните, загуба на вяра в човечеството и неистов копнеж да притежавате един от онези метафорични червени бутони, с натискането на които да превърнете повърхността на тая изтерзана земя в стъкло.

Досетили сте се, че хХх: Отново в играта няма нищо общо с любимото ви соло или мисия „Розета“ и е най-долнопробният боклук, който тече по кината в момента. С колегите сме изгледали какви ли не абсурдни филми, но новите хиксове наистина събуждат дремещата във всеки от нас миска и когато видите бюджета на този бълвоч (почти деветдесет милиона), почвате да си мислите дали не може да постигнете световен мир с тия пари и да пресмятате колко гладуващи бихте изхранили с тяхна помощ.

Не ме разбирайте погрешно, напълно съм наясно що за *продукция* би следвало да ме очаква и не съм влязъл в киносалона с надежда Вин Дизел да запълва липсващите парченца в пъзела на душата ми. По принцип нямам проблем с тъпашкия екшън (сигурно затова бях командирован да го гледам) и дори понякога наистина харесвам някои негови представители, но Трите Хикса не само преминава границата на добрия вкус, той дори не я забелязва, прави обиколка около Екватора и я пресича отново.

Ако се чудите какво правят на едно място Вин „единствената-ми-свястна-роля-е-Ридик“ Дизел, нападателят на Барселона Неймар, ММА легендата Майкъл Биспинг, рапърът Ice Cube и нашенката Нина Добрев, то отговорът е прост – никой няма ни най-малка, шибана представа. Масово самоубийство на кариери?

Чудих се дали да ви занимавам с ужаса, дето минава за сюжет, но дадох заработени с пот на челото пари за това „преживяване“, а вие си го заслужавате, така че ще ви занимавам. След впечатляващо с грозотата си интро и безумна откриваща сцена със Самюел Джаксън и Неймар, се озоваваме в конферентна зала на ЦРУ, където една руса и някакви други обсъждат какво да правят с „Кутията на Пандора“ – пластмаса, която може да контролира всички сателити в орбита. Докато тече дискусията за тази изключително опасна технология, Дони Йен скача през някакъв прозорец в стаята, избива около трийсет души, взема кутията и бяга. „Помагат“ му Тони Джа, Дипика Падуконе и Биспинг. Кавичките са нужни, защото не успях да определя каква е ролята им в цялата работа, освен да се навъртат наоколо и да пускат малоумни лафове.

Ако горните трима са излишни, екипът на Дизел – или, трябва да кажа, на ЛЕГЕНДАТА Ксандър Кейдж – е съставен от една готина снайперистка, диджей и… шофьор с двеста катастрофи. Дизеловите юнаци тръгват по петите на крадливите юнаци, оказват се на Филипините, усещат, че са от една порода и тогава идват руснаците. Това е много ключов момент – див купон на плажа, диджейчето е вдигнало тълпата, всички са полуголи и красиви, отнейде идват два хеликоптера, стоварват няколко руски войничета, нашите ги избиват и след това от братушките ни вест, ни кост. Ей-така, сценаристите са решили, че трябва да има лошковци от Империята на Злото по някое време и са им отредили отделна, необвързана с нищо сцена.

Нищо от написаното досега не връзва смисъл? Е, на екран е дори по-зле. Трите Хикса е микс от Непобедимите, Бандата на Оушън и Критична точка, без нито едно от (малкото им) предимства и с всички недостатъци. Ефектите са грозни, каскадите са напълно нереалистични и неубедителни, всички актьори вътре могат да съберат таланта си в капачка от ракия, а сценарият и диалогът са потресаващо импотентни. Неведнъж се чувствах неудобно, знаейки, че възрастни хора са писали тези парчета текст и пак възрастни хора ги изговарят на голям екран.

Стойте.Много.Надалеч.От.Този.Филм. Издигнете стена между себе си и него. Опънете бодлива тел по границата. Организирайте постоянни патрули и поставете картечни гнезда на ключови позиции. Ако ви се наложи да се сблъскате с него, обадете се на близките си и им кажете, че ги обичате и поискайте прошка. Ще ми благодарите по-късно.

Оценка: 0.5/10