Критична точка

Критична точка обикаля 11 екзотични места по цял свят и не разчита на зелени екрани или други холивудски номерца за впечатляващите си каскади от света на екстремните спортове. Сцените са заснети от истински атлети в реални условия и това е постижение, достойно за уважение, освен че придава приятен слой автентичност на продукцията. Всичко във филма (освен може би Рей Уинстън в ролята на агент Папас) e стегнато, добре оформено и нашарено с татуировки, освен това обича да се разкарва полуголо наоколо, така че не мога да се оплача от липсата на хляб за очите.

С по-горният параграф се изчерпват и причините да гледате Критична точка, който е отчайващо слаб филм във всяко друго отношение и ако си пуснете няколко реклами на Монстър, Ред Бул или GoPro, ще получите горе-долу същото, но пък няма да ви се налага да търпите умопомрачителното подобие на сценарий, скапаните диалози и хипи философийки за връзки с природата, баланси, нирвани, пътища и тем подобни.

Самият филм е нещо като римейк на Point Break от 1991г., режисиран от Катрин Бигълоу (Враг номер едно), с Киану Рийвс и Патрик Суейзи в главните роли. Оригиналът се явява нишова класика, а наследникът му опитва хем да избяга от сянката на предшественика си, хем да включи обичайните намигвания към него.

Сюжетът ни запознава с Джони Юта (Люк Брейси), бивша мотокрос легенда, който, след загубата на приятел, решава да се присъедини към редиците на ФБР. Съвсем скоро Бюрото се сблъсква с поредица необичайни случаи, в които банда любители на адреналиновите преживявания ограбват богати корпорации с американско участие, след което даряват/изхвърлят откраднатото над бедни райони. Младият Юта прави предположение, че въпросната банда всъщност хич не са любители, а екстремни атлети, които се опитват да изпълнят т.нар. Осморка на Озаки (измислена за целите на филма) – поредица  от наглед невъзможни предизвикателства, с които трябва да изразят своята почит и преклонение пред Природата и нейните стихии… или нещо в тоя дух. Осморката включва неща като BASE jumping от Еверест, сърфиране върху гигантски вълни, спускане с борд по спиращи дъха трасета и подобни.

Юта за отрицателното време успява да се намърда в групата от еко-воини на Боуди (Едгар Рамирес), залюбва се с напълно излишната Самара (Тереза Палмър), очарован е от идеите им и като цяло се разкъсва между желанието си бъде част от тях и да ги закопчае в белезници, защото е ясно, че те стоят зад изпълненията в стил Робин Худ.

Филмът представлява смущаващо клатушкане от една сцена към друга, с твърде хлабави връзки помежду им и твърде постна актьорска игра вътре в тях. Не съм сигурен какво точно е искал да ни покаже режисьорът Ериксън Кор, защото текущият му продукт е просто едно голямо нищо с каскади на определени интервали. Има възможност любителите на екстремните спортове да се полюбуват на изпълненията на свои колеги в лентата и да обсъдят вещо някой друг правилно или неправилно пресъздаден технически елемент, но за редовите филмови маниаци Критична точка е упражнение по безсмисленост.