Спайдър-мен: Няма път към дома – SPOILER ревю

Добре дошли в СПОЙЛЕР ревюто за Спайдър-мен: Няма път към дома. Сериозно, това е последното ви предупреждение. Специално за вас имаме този пъти и второ ревю без спойлери ето ТУК. Дори и да сте гледали филма или да не ви пука за спойлери, пак препоръчвам първо да прочетете другото ми ревю, защото в този материал планирам да разглеждам само конкретни детайли и е възможно да пропусна други.

Окей?

Окей.

Първо, да започнем с очевидното – този филм обхваща и трите досегашни Спайдър-мен франчайза. Трилогията на Сам Рейми, дуалогията на Марк Уеб и (вече) трилогията на Джон Уотс. Злодеите на предишните два паяка – Ото Октавиус (Алфред Молина), Норман Осборн (Уилам Дефо) и Сандмен (Томас Хейдън Чърч) от първата поредица и Кърт Конърс (Рис Айфънс) и Електро (Джейми Фокс) от втората – са вплетени не само в историята на най-новия Спайди (Том Холанд), но и в тези на предишните франчайзи, защото всеки от тях идва от момент точно преди да изгуби битката със собствения си Паяк. И вместо просто да ги върне в собствените им времеви линии, където ги чака сигурна смърт, тази версия на Спайдър-мен решава да ги спаси – като промени онова, което ги прави злодеи, – преди да прекрати магията, която ги държи в неговия свят.

Разбира се, такова ниво на месианство трябва да носи със себе си цена. И именно тук Няма път към дома най-накрая ни дава момента на избор. Вместо несъществуващия чичо Бен, трагичната смърт е тази на Мей (Мариса Томей) в ръцете на Норман Осборн. Сега конфликтът е личен, и Питър трябва да избере дали ще отхвърли героизма в името на отмъщението, или ще носи на плещите си неистовата тежест на това да продължи да отстоява моралните устои на жената, която го е отгледала, или да отмъсти на убиеца ѝ.

За да даде лице на този вътрешен конфликт, филмът е сцена на епичното завръщане на двата предишни Паяка – Тоби Магуайър и Андрю Гарфийлд. За хората, израснали с комиксови филми, носталгията е почти непоносимо силна, но Няма път към дома не иска просто да ни кара да ръкопляскаме в киносалона. Тези две, по-зрели версии на Питър Паркър носят различни аспекти от архетипа на Спайдър-мен, в момент, в който по-младата им версия е на път да изгуби пътя си. И ако епиката на това да ги видим заедно в епична битка с иконични злодеи, не е достатъчна, лентата също така има време да даде емоционално развитие и на гостите си.

Може би най-красивото постижение на филма е вторият шанс на Андрю Гарфийлд да демонстрира колко невероятен Спайдър-мен може да бъде в опитните ръце на добър сценарист. Макар и най-успешен в актьорската си кариера, той е безспорно Паякът с най-слабите филми, като особено втората част на неговия франчайз е една от най-катастрофално лошите комиксови ленти в историята на киното. Но тук виждаме намек за тъмнината, в която тази версия се е изгубила след смъртта на Гуен, и сцената, в която успява да хване падащата Ем Джей (Зендая), е толкова сърцераздирателна, че половината киносалон подсмърчаше след нея. Катарзисът на това да спаси младия Питър от кошмара, в която той самият живее, е толкова добре показан в тази сцена, че дори само тя оправдава десятката в ревюто.

Разбира се, толкова мащабен сюжет и толкова много герои неизбежно водят до някои пропадания. Доктор Стрейндж (Бенедикт Къмбърбач) е нужен за задвижването на историята, но твърде могъщ, за да остане в играта, защото Няма път към дома иска това да е история, фокусирана върху Спайдър-мен. Съответно, във втората половина на филма той бива изритан в Огледалното измерение, което поне мен ме подразни доста. В добавка, пост-кредит сцената на втория Венъм ни обеща сблъсък между Том Харди и Том Холанд, но въпросният не само не се случва, ами и филмът самодоволно ни показва Еди Брок все още пиян в Мексико, когато финалът връща всички трансдименсионални гости обратно в реалностите им. И да, това, че парченце от Венъм е останало в тази вселена, не е достатъчно! Камеото на Чарли Кокс като Мат Мърдок (Деърдевил), макар и предварително обявено, също не стоеше много на място. В лента, която без друго балансира толкова много франчайзи и герои, едната-единствена сцена с герой, който всички се надявахме да се завърне в MCU след закриването на Нетфликс ръкава на вселената, изглеждаше като ненужна кръпка. Но така де, радвам се, че е тук…

При все малките дефекти, Спайдър-мен: Няма път към дома е не просто епично събитие за настоящата версия на Спайди, но и великолепно отдаване на почит към двадесет години кино-история на героя. Филмът третира двата предишни франчайза с уважение и искрена обич, а Магуайър и Гарфийлд видимо са на седмото небе от радост да се върнат, макар и за малко, в стегнатия гащеризон на Паяка. Независимо колко важна роля ще играе тази лента в глобалната MCU фаза, фактът си остава, че за феновете на комиксовото кино и тези на Спайдър-мен, Няма път към дома е наистина прекрасно преживяване.