Rush (С пълна газ)

Забележка: тъй като българското заглавие е доста неподходящо за тона на филма, ще използвам английския оригинал в ревюто.

Обикновено гледането на трейлъри преди да започне основната атракция е доста отегчително занимание, предвид тоновете мейнстрийм бози, с които Холивуд ни залива. И все пак понякога се случва човек да научи за нещо ново, нещо необичайно и грабващо вниманието. За мен такъв беше случаят с Rush. Още на ниво трейлър изглеждаше като рядко събитие на тематика, която мен искрено ме вълнува, но рядко получава стойностна интерпретация – състезания с коли. Това, за което рекламният материал не ме подготви обаче, беше невероятното въздействие на лентата и издухващата история, действително случила се във Формула 1. История за едно от най-интересните съперничества в историята на спорта между Джеймс Хънт (Крис Хемзуърт) и Ники Лауда (Даниел Брюл).

Двамата са колкото абсолютно противоположни в представите си за живота, външния си вид и дори причините за участие във Формула 1, толкова и приличащи си в жаждата си за победа и високи скорости. Британецът Хънт е снажен, хубав, с дълга руса коса и страст към разгулния живот, пиенето и умерените дози наркотици. За негово щастие жените обожават пилотите във F1 и буквално се редят на опашка. Дойде ли време да се качи в болида обаче той се променя и се превръща в напълно различен човек, амбициозен и съсредоточен, желаещ победа на всяка цена. Лауда пък е австрийски „бизнесмен“, който нито има вид на плейбой, нито желание да бъде такъв. За него състезанията са начин да се докаже, да гради кариера, да стане известен и най-вече да направи пари. Има изключителен нюх за подобряване на колата си, но в отношенията си с околните е остър и неловък. Обаче също като Хънт, желанието му за победа е изпепеляващо.

Филмът започва с миналото на двамата във Формула 3 (сиреч F1 за бедни и начинаещи), където се срещат за първи път и бързо стигат до извода, че не могат да се понасят. Това всъщност доста се различава от събитията от реалния живот, където двамата са били чудесни приятели, но все пак Rush не е документален филм, така че няма смисъл да виним сценаристите за сравнително свободната им адаптация на някои събития. Важното е, че същинската част на филма – а именно един от най-интересните сезони в историята на спорта през 1976-та, – е пресъздадена с цялата драма и напрежение, с която феновете я помнят. Rush не ни спестява и по-грозните страни на F1 от този период, като размазани в мантинелата болиди и състезатели, счупени крайници и ужасените погледи на останалите състезатели, които ясно осъзнават, че професията им е изключително рискована и следващия път може да е техен ред.

Въпреки шашкащо ниския бюджет, на който и някои Б-филми биха се назландисали през последните години, състезанията в лентата са отвяващи с визуален стил и режисура. Рон Хауърд доказва, че все още е един от най-талантливите творци в Холивуд и дългата му и плодотворна кариера все още е в разцвета си. Без 3D, IMAX и излишно CG, той ни поднася сцени, които мигновено ни пренасят на мястото на събитието, карайки ни да усетим лудата тръпка и тихия ужас на състезателите, докато се гмуркат от завой в завой. Преживяването е най-въздействащо в двете състезания в дъжда, които освен че са наситени с напрегнато действие и обрати, са смайващи с детайла и автентичноста си. В тях пилотите, и без това свикнали да се подлагат на огромни рискове, са най-близо до смъртта и са вкопчени в отчаян, адреналинов, но и невероятно красив танц с нея.

Rush е може би най-стойностният филм тази година наред с Gravity. Независимо дали харесваш тематиката или не, той предлага емоции, които просто не можеш да усетиш в средностатистическия филм за идиоти с тунинговани нисани, или в поредния екшън-трилър. Също така е доста над нивото на повечето претенциозни холивудски драми, борещи се за съмнителната чест да съберат някой или друг оскар. Това е филм, който просто иска да бъде верен на себе си.