Режисьор: Стивън Спилбърг

Сценарий: Зак Пен и Ърнест Клайн, по романа на Ърнест Клайн

В ролите: Тай Шеридън, Оливия Куук, Бен Менделсон, Лина Уейт, Ти Джей Милър, Марк Райланс, Саймън Пег, Уин Морасаки, Филип Жао и др.

Играч първи, приготви се на Ърнест Клайн е сред любимите ми книги за разпускане. Историята на романа е интензивна, динамична, пълна с осемдесетарска нърдщина (която съм пропуснал с десетина години, но това не значи, че детството ми не премина под знака ѝ), екшън и куестене. Според мен тази книга се филмира сама, а в ръцете на Спилбърг ми беше трудно да си представя как проектът би могъл да се провали.

И той определено не се проваля! Филмът Играч първи е перфектна – ако и опростена – интерпретация на оригинала. За незапознатите, действието се развива тридесетина години в бъдещето, когато в следствие на глобална енергийна криза човечеството живее в крайна бедност под сянката на мегакорпорации, които контролират повечето услуги, все още достъпни за обикновените хора. Една такава услуга е ОАЗИС – безплатен виртуален свят, в който всеки може да влезе с чифт ръкавици и очила. Започнал като онлайн игра, създадена от антисоциалния гений Джеймс Халидей (Марк Райланс), ОАЗИС се е превърнал в пълнокръвна реалност, много по-примамлива от истинския свят, в която човек може да прекара целия си живот.

Малко преди смъртта си, Халидей създава състезание, основано на загадки и пъзели, уликите за които се крият в осемдесетарските му гийк интереси и собствения му живот (достъпен под формата на холограмни записи във виртуален музей). Награда е ни повече, ни по-малко пълният контрол над ОАЗИС и колосалното богатство на твореца му. Целокупното човечество се впуска в търсене на „великденското яйце на Халидей“, но сред търсачите е и зловещата корпорация IOI, която вече контролира световния Интернет и която ще превърне виртуалния свят в платена комерсиална дистопия, ако някой от хилядите ѝ подчинени играчи открие яйцето пръв. И когато младият Уейд Уотс (Тай Шеридън) пръв разгадава началната мистерия, цели пет години след началото на състезанието, последствията го последват дори в реалния свят.

Играч първи, приготви се е филм в най-добрите традиции на приключенския Спилбърг. Сюжетът  е нон-стоп екшън, героите са плитки, но същевременно идеално изградени, визията е шеметна, музиката на Алан Силвестри е епична и пропита с носталгия по великите приключенски саундтраци на Холивуд. Тай Шеридън носи ръбатия чар на Шая Лебьоф от Спилбърговия му период, но без да те избива на агресия, като го гледаш. Съпътстващите герои до един запълват перфектно сегментите, дадени им от сценария. С едно маловажно изключение всички – от играчите, съпътстващи Уейд в приключенията му, до злия шеф на геймърския отдел на IOI, Нолан Соренто (Бен Менделсон) – имат запомнящи се моменти, както в екшъна, така и като актьорски изпълнения.

Нещото, което може да отблъсне доста хора, е, че реалният свят всъщност заема доста малка част от времетраенето на филма. В по-голямата си част Играч първи е колоритно пътешествие из виртуални светове, пълни с препратки към известни игри, филми, сериали и какво ли още не. От Hello Kitty, през Mortal Kombat, Street Fighter, Minecraft, Overwatch и Pacman, та до Gundam, Firefly, Завръщане в бъдещето, Пришълеца и още, и още. Някои зрители обвиняват историята в това, че не е нищо повече от мешавица от препратки към други истории и почива на носталгията по тях. Но според мен филмът (както и книгата, разбира се) има собствена сила и сюжетът му работи чрез заемките, а не заради тях.

Aravala

Пътят до големия екран

Книгата Ready Player One е публикувана през 2011-а година, но правата за филмирането ѝ биват продадени още през 2010-а, когато още дори не е завършена. Това принуждава Клайн да допише книгата в срок, задача, с която той се справя чудесно. Самата работа по заснемането на филма се оказва истинското предизвикателство. От една страна количеството CGI, което предполага реализирането на такъв проект, е огромно.  Стивън Спилбърг твърди, че за него това е бил най-трудният за направа филм след Спасяването на редник Райън. От друга страна стои грандиозният проблем с правата. Тъй като в основата си Ready Player One е култова смесица от какви ли не референции към известни филми, игри, телевизионни предавания и т.н., уреждането на правата за използването им в екранизацията се оказва наистина голямо предизвикателство. Проблемът донякъде е решен със заместването на някои от тях, например Ultraman, към момента обект на съдебни дела, не се появява във филма, но присъства The Iron Giant, тъй като последният е собственост на Warner Bros. В общи линии, където е било удачно, референциите са подменени с такива, които принадлежат на WB, с цел да се избегнат преговорите и купуването на права. На места това не е било възможно поради паралелно течащи продукции, например Blade Runner, а в други случаи за уреждането на въпроса са се заели от специален екип на WB, които с преговорите си, по думите на сценариста Зак Пен, трябва да влязат в учебниците по филмово дело.

Музиката на Играч първи е, както споменах, умишлено повлияна от класическите саундтраци на Джон Уилямс и самия Алан Силвестри, и макар да не ми остана нещо безкрайно запомнящо се в съзнанието, бях доста по-доволен, отколкото очаквам в последно време. И това е преди да стане дума за осемдесетарските рок и поп-класики, които филмът използва и които радват неимоверно. Визията на лентата е разнообразна и доволно шарена. Аватарите на героите са убийствено реалистични и това е особено видимо в моментите, когато ОАЗИС се превръща във фотореалистична среда и те са де факто в имитация на реалния свят. Това не е Заекът Роджър, тук става дума за тотално uncanny valley ситуация, която обаче не успява да травмира зрителя. Множеството виртуални светове и моментите в реалния свят носят визуална динамика, която не ти позволява да се прозяваш, а когато дойде време за екшън, всичко се вижда ясно и на фокус, защото Спилбърг е традиционалист.

И понеже Спилбърг е традиционалист, филмът измества историята си от мрачната и депресивна дистопия на романа към по-приемлива и оптимистична нейна версия. Това включва и отношенията между героите, които са много по-малко параноични единаци, отколкото в оригинала. Дали това ще ви хареса или не, е въпрос на приоритети, но на мен ми допадна. Нещо, което едновременно ме разочарова и зарадва, бяха загадките от състезанието. Те са изцяло нови спрямо романа и безкрайно по-елементарни (което поставя интелигентността на героите под сериозно съмнение, ако им е отнело пет години да разгадаят дори първата). Положителната страна на това обаче е, че феновете на книгата няма да скучаят, защото знаят отговорите на всички мистерии.

Aravala

Разликите с книгата

Естествено е всички почитатели на книгата да я сравняват с филма. Както става ясно и от текста на колегата Roland, разликите са съществени, но в каква насока?

Истината е, че колкото и страхотна да е книгата, тя съдържа огромно количество референции към игри, култови едно време, но визуално неатрактивни към днешна дата. Това от една страна е наложило две промени. Първо, цялата поп-културна рамка е изместена с няколко десетилетия и виждаме в екранизацията много повече неща от 80-те и 90-те, дори от 2000-ната година, и много малко от 70-те и 80-те, както е в оригинала. Решение, което лично аз намирам за много удачно, първо защото това прави референциите разпознаваеми за по-голяма част от публиката и второ – те самите са много по-атрактивни за гледане на голям екран.

Това до голяма степен е наложило втората основна за мен промяна спрямо изходния материал: изместването на фокуса от култовите, любими заглавия на Халидей, както е в книгата, към личния му живот и собствени страхове, както е във филма. Естествено, тези два аспекта са маркирани и в двете произведения, просто съотношението им е леко променено. Крайният резултат е задоволително последователен и удачен, така че в това отношение по-скоро смятам, че промените са удачни предвид по-широката публика.

Играч първи, приготви се е жизнерадостен филм, пълен с екшън, смели герои, които участват в епични приключения, и разнообразен свят, който позволява поле за сериозно развихряне. На моменти имах усещането, че Спилбърг се е спирал, преди да направи финалната крачка, и лентата не винаги демонстрира размаха, на който историята е способна. Но при все това, кефът е огромен и става още по-огромен, ако нърд културата, която я инспирира, е част от детството ви така, както беше част от моето.

Оценка: 8/10