Джурасик свят: Рухналото кралство

Нека започнем със следния въпрос: защо, след като Джурасик парк е един от най-великите филми на всички времена (който иска да спори по този въпрос – come at me, bro!), нито едно от продълженията му не струва? Отговорите са няколко, но всъщност доста очевидни и лесни за осмисляне. На първо място, какво прави оригинала съвършен? Комбинацията от възторг и ужас. В далечната 1993 г. зрителите дори не знаехме точно какво ни очаква. Беше ясно, че ще видим динозаври, но в трейлърите такива почти нямаше, и съответно ние открихме чудото, създадено от Спилбърг, заедно с героите на филма. Всички персонажи, освен Хамънд, идват на острова, без да знаят какво ги очаква и се сблъскват с нещо невероятно, зашеметяващо и същевременно плашещо. Тук започва и ужасът: втората половина на филма е пълна със сцени на екшън и напрежение, включително малко дете, което бива малтретирано по всички възможни начини, на които парк с динозаври е способен. Самите динозаври са величав пример за природата, която не може да бъде опитомена и която винаги ще намери начин да се присмее на опитите ни да я контролираме.

Какво се случва впоследствие обаче? Тези герои – често същите герои – продължават да се връщат на острова. Сега вече чудото го няма, защото знаем какво ни очаква, и героите също знаят. Което прави завръщането им нещо, с което зрителят не може да бъде съпричастен, понеже what the fuck are you doing back there?! Остава само ужасът. И той се повтаря отново и отново. Не, не е добра идея да отваряш парка отново. Не е добра идея да се опитваш да продаваш динозаврите и да ги носиш на континента. Не е добра идея да оставяш корпоративните интереси да определят посоката на сюжета. Джурасик свят, при все че е четвъртият (Стана ли пети? Май стана) най-успешен филм в Америка за всички времена, всъщност е най-обърканият от всичките: паркът отново е отворен, корпоративните интереси определят всички решения, и природата за пореден път си казва своето, този път под формата на изкуствено създадено чудовище, което разказва играта на всички. А самите динозаври? В оригиналния филм техният символизъм е ясен. В двете му продължения те са просто зли чудовища. А тук… Ъъъ, те са зли чудовища, които ядат секретарки в продължение на ненужно гнусна 30-секундна сцена, но и, ъъъ, великата сила на природата, която се сблъсква с новия хибрид и му разказва играта в екшън колаборация между различни видове хищници, които не би трябвало да припарват на километър едни от други. Изобщо… какво?

Но ако тези четири филма са ни научили на нещо, то това е следният списък: не се връщай на острова, не се опитвай да изнасяш динозаврите от острова и определено недей да правиш чудовищни хибриди, които са по-умни от хората. Съответно, разбира се, Рухнало кралство запраща героите обратно на острова, изнася динозаврите от него и създава чудовищен хибрид, който е по-умен от хората. Не се ебавам, филмът е някаква „worst of“ селекция на всички грешки, правени от други хора в неистовото им желание да печелят пари от динозаври. Не знам, може би това е мета коментар за съдбата на самия франчайз? Няма какво да ви разказвам историята, ако сте гледали трейлъра, сте видели буквално целия филм от начало до край. Всички сюжетни точки са ви ясни и едничката изненада, която не е вкарана в рекламите, не е развита по никакъв начин и съответно стои като изкуствено залепена и безсмислена.

Крис Прат и Брайс Далас Хауърд се завръщат в ролите на неприятните си персонажи от предишната част. Оуен е все така безгрешен, с бегли сексистки отсенки, героичен до припадък и винаги прав. Клеър все така „просто е там“ по някаква неясна причина, но сега обожава динозаври и това е дефиниращата ѝ черта, защото в предния филм видя умиращ бронтозавър и това стопи леденото ѝ сърце. Всички други герои са толкова безсмислени и/или неприятни, че един час след излизането ми от салона нямам и най-бегъл спомен как се казваха и какви бяха функциите им в историята. Всичко отново се върти около зли богати хора, които искат да правят пари от динозаври и/или да ги превърнат в оръжие. Понеже този сюжет не е бил дъвкан и предъвкван от няколко от най-емблематичните франчайзи в човешката история през последните буквално 40 години.

В едно от ревютата на Love, Simon (който за момента си остава филмът на годината за мен, бтв, дайте му шанс) прочетох много яко определение за естеството на историята: „свестни хора, които се държат добре едни с други“. Е, Рухнало кралство е точно обратното. Всички в този филм са някъде по скалата от неприятни до откровено зли с подвиване на мустак. Дори предполагаемо „добрите“ герои рано или късно правят нещо, за което би трябвало да имат ясното съзнание, че ще доведе до смъртта на огромно количество хора.

Ефектите сте ги видели в трейлъра. Рухнало кралство е поредица от красиви моменти с дигитални динозаври (мисля, че видях два-три практически ефекта, но уви – почти всичко е CGI), които в общия случай биват грозно малтретирани – както казах по-горе, всички персонажи във филма са противни, тук динозаврите са на практика жертви, дори Злия Хибрид (индо-раптор, бтв, каква гениалност при избора на имена…). Също както в Джурасик свят имахме тотално ненужни дълги моменти на човешки жертви, така тук ни се дават дълги sadness porn сцени на умиращи динозаври, къде поради активен вулкан, къде защото – не знам дали споменах вече – всички персонажи във филма са противни! Това, разбира се, ни води до музиката, която е същият безличен боклук, какъвто беше в предната част, но поне ни спестява жестокия позор да използва класическата Джурасик парк тема на фона на епичното разкритие на… добре функциониращ увеселителен парк с монорелса и тълпи от туристи…

Не знам стана ли ясно какъв пробитак е Рухнало кралство, но ако не е, нека го кажа в прав текст – този филм е пожар в контейнер и не си заслужава гледането, дори заради екшъна, който сме го виждали вече в предишните филми, или Злия Хибрид, който е маломерна и импотентна версия на Злия Хибрид от Джурасик свят (сериозно, искам да разцелувам идиота, на който му е хрумнало следното: „Знаеш ли как ще направим новия Зъл Хибрид още по-страшен?! Като го смалим!“). Новият филм не просто се проваля да направи нещо ново, но и видимо го мързи дори да се опита! Историята е съшита от кръпки, извадени от предните части. Персонажите са еднопланови и ужасно противни. Динозаврите за пореден път правят същото, което правят от 1993 г. насам. Направете си услуга и похарчете тия пари за алкохол – ефектът ще е по-добър и по-дълготраен.