Ад
Режисьор: Рон Хауърд
Сценарий: Дейвид Кеп, по едноименния роман на Дан Браун
В ролите: Том Ханкс, Фелисити Джоунс
Когато започнете да гледате Ад на Рон Хауърд (Красив ум, Късметлията), ще установите, че ви липсва Том Круз. Не, не защото това щеше да направи продукцията по-качествена, а защото в Ад толкова се тича, че Круз щеше да изплува пред очите ви и да се зачудите къде бляха продуцентите навремето, когато предложиха Робърт Лангдън не на него, а на един друг Том. Ще въздъхнете, ще помечтаете малко и ще се примирите с участието на Том Ханкс в този франчайз (кхм, колежката очевидно е забравила, че Ханкс придоби докторска степен в тичането още с Форест Гъмп – бел. Ordo).
Aко пренебрегнете дузина забележки, които важат и за Шифърът на Леонардо, Ад не е изконно лош филм. Притежава сносно темпо – тичането помага! – истински красиви гледки и приличен сюжет…
Хъ хъ ХЪЪЪ. Да, ама не! Излъгах ви. И то най-безсрамно! Ад е извънредно банален и крайно забравим филм, който никакво тичане, забързана музика и препратки към класиката на Данте Алигиери могат да спасят. Не е по силите и на прекрасните гледки да завишат удоволствието от гледането му, макар сами по себе си да са достатъчно яки. Все пак, ако Флоренция и Венеция не могат да придадат чар на една лента, точно колко зле трябва да е?
Дори да сте чели романа, филмът ще ви изненада. Бъдете откровени – надали помните нещо конкретно от сюжета. Не че развръзката ще ви стъписа, но скоро ще установите, че маса от по-дребните сюжетни завъртания, заобиколки и ненужности са ви изцяло нови. Това, че не водят наникъде – освен към нови забележителности, които да бъдат показани, – ще ви изнерви допълнително и ще паднете дотам да си мислите колко по-як филм всъщност е Шифърът на Леонардо. Донякъде ще сте прави – колкото и плосък да е Шифърът, той поне може да се похвали с нещо, с което Ад не може, – в него отсъстват парадирането с факти и отегчителното изнасяне на лекции на тема „А знаете ли, че…“ Или, ако трябва да съм по-коректна с формулировката – не толкова, че липсват, колкото са по-елегантно замаскирани. В Ад дори не се опитват.
Не говорим за вредно негледаем или покъртително скучен филм. Първите 20-30 минути може да ви се сторят наред, а голяма част от фабулата е забавна, макар и по-добра за четене, отколкото за гледане. Незадълбоченото ми мнение е, че ако сте се приготвили средностатистически екшън, Ад току-виж се оказал задоволителен, но разгледан като трилър е постен, блудкав и в края му има огромна вероятност да се почувствате сякаш преяли с чипс – все така ненахранени и гузни.
Оценка: 5/10
Eми тя и книгата беше адски тъпа, така че не се учудвам, че се е получил слаб филм по нея. Радвам се, че не си дадох парите за него, а гледах новия Джак Ричър 🙂
Книгата не трябваше да се прави на филм. Спомням си, че Дан Браун беше отговорил на въпроса защо не е направен филм по „Изгубения символ“ с това, че не всяка книга може да се екранизира. Същото е и с Ад. Но личното ми мнение е, че ако бяха задълбочили сюжета и филма беше станал от 2 на 3 часа продължителност, хората по съвсем друг начин щяха да го приемат.
Не съм чел книгата, нито съм гледал филма, но не виждам как двучасова каша, може да придобие друг смисъл, ако към нея се добави още един час.
Шифърът на Леонардо, въпреки че не беше точно по книгата, беше много добре направен. Хората искат да гледат трилър, а не 3 часа философствания по псевдо научна тема.
Не знаех, че можеш да се изказва от името на мнозинството. Аз изразих лично мнение и никого не ангажирам с това.
Eй, таз мацка Вивиан, как да не ти капе мед от сърцето, когато четеш нейните „незадълбочени“ коментари.
Съгласен съм с теб, че Том Круз е много по-подходящ избор за Робърт Лангдън – особено си го представям, когато седи пред студентите на катедрата, качил се върху няколко тома „Война и мир“, за да може белким му видят лицето 🙂 През всичките години от излизането на Шифърът и цялата цветуща критика, която изчетох, не бях чувал/чел подобно сравнение … Тогава обаче се връщаш в суровата българска действителност, където THE VIVIAN ти отваря очите за света 🙂 А това кой е преял с чипса мога да ти го кажа и по един друг начин, ама ще си пусна Форест Гъмп и ще си представям Томи Лий Джоунс в ролята 😉
За мен филма беше лош. Очаквах го с нетърпение, а за пореден път останах разочарована. И не, не от кастинга (за мен Том Ханкс като Робърт Лангдън е единственият правилен избор), липсата на „екшън” или многото тичане, а главно заради свободните съчинения по съдържанието на книгата, по която уж е правен. Винаги ме е дразнело когато някой американски сценарист реши, че филма ще спечели, ако на главния герой му се припише любовна история с някоя от дамите във филма – не може така ще е скучно. А и да не забравя напълно подсладения, нямаш нищо общо с края на книгата финал. В един момент както седях в тъмното и гледах се усетих, че май натам тръгват нещата и тихичко почнах да се вайкам…напразно. Американците гледащи филма явно не могат да спят спокойно, ако случайно филма не е с хепи енд…