Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят

Как да си дресираш дракон долетя в кината през 2010 година и направи истински фурор. Приключенията на симпатичния Хикъп* и неговия абсолютно очарователен дракон Тутлес* въплъщаваха всичко необходимо за успешна анимация. Резултатите не закъсняха – филмчето завоюва редица номинации и награди, но освен това даде началото и на супер успешен франчайз от сериали, играчки, видео игри и прочее. През 2014 г. се появи продължението, което за съжаление не беше на висотата на предшественика си, може би отчасти заради твърде високата летва. Това обаче не попречи на дракомана в мен да се развълнува силно при обявяването на третата част. И така, щом Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят тръгна по кината, заредена с ентусиазъм, се сдобих с билет за прожекция с оригиналното английско аудио и уверено скочих в света на драконите.

Каквото и да ви кажа оттук нататък, то би било твърде отнесено и неспособно да изрази възторга ми от този филм. Възможно е мнението ми да е повлияно от факта, че ако просто гледам красиво направени дракони да подскачат по екрана два часа, ще съм напълно щастлива и доволна, но Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят се оказа доста повече от това.

Действието започва в един добре уреден и идиличен свят на съжителство между дракони и хора. Викингите от Бърк и летящите им любимци се погаждат чудесно и работят заедно с такава лекота, че да ти стане драго на душата само като ги гледаш. Хикъп седи начело на своите хора и уверено дирижира сложните ежедневни дейности в пренаселеното с дракони викингско селище.

По всички правила на добрите истории, нещо трябва да срита тази идилия и да принуди героите да променят живота си. Тук идва Злодеят™, който освен това изпълнява и незавидната роля на най-слабо звено в сюжета. Скоро разбираме, че Гримел няма особени амбиции в живота, освен да избие всички найтфюри* дракони (поради причини известни само нему). Той е зъл, хитър и крайно безскрупулен в преследване на целите си, което го прави идеално клиширан, а в добавка към на практика липсващата му мотивация, може спокойно да заключим, че е пореден пример за скучните злодеи, характерни за поредицата.

Но нали разполагаме с летящи разкошни дракони, любовна история, забавни лафчета – кой всъщност се интересува от някакъв си злодей? И като говорим за романтика, трябва да обърнем внимание на основната тема и изненада в Тайнственият свят – Тутлес не е сам! Има още един дракон от неговия вид, и то женски! Да ви подготвя от сега – голяма част от филма е заета от нежните отношения между двата дракона и наистина очарователната им връзка. Като започнем от първоначалните непохватни опити на Тутлес в ухажването, преминем през по-уверените му моменти на красив полет и танц и завършим със своеобразното откриване на щастието в сродната душа, то цялата сюжетна линия носи един носталгичен горчиво-сладък вкус, тъй като, наравно с Хикъп, хем се радваш за дракона, хем ти е малко мъчно, че той все повече се отдалечава.

Лайтфюри*, както Астрид я кръщава, е доста различен образ от Тутлес – и във физически аспект, с белия си цвят и подчертано по-грациозните котешки движения, и като характер, със своята дистанцираност и отчужденост. Предвид факта, че дълго е била в плен на злодеи, тя обяснимо не се доверява на хората. Докато при Тутлес имаш чувството, че буквално му липсва само реч, за да е досущ човек, то Лайтфюри е много по-животински образ, с който трудно усещаш същата връзка както с другите дракони в Бърк. Това изобщо не намалява чара ѝ и удоволствието от това да я гледаш как се надпреварва с Тутлес в облаците или се мъчи да преодолее страха си, разбирайки, че за любимия ѝ има важен човек, който може да има нужда от нейната помощ.

Във визуално отношение всичко е прекрасно, както и в предишните филми от поредицата. Особено разнообразните видове дракони са истинско удоволствие, а споменатият в заглавието „Скрит свят“ е същинска феерия от цветове. Така достигаме до друга главна част от филма и тук следват спойлери, така че ако искате да ги пропуснете, сега е моментът да прескочите на последния абзац.

Основният конфликт във филма всъщност не е борбата със злодея, а болезненото осъзнаване на Хикъп, че любимите му дракони никога няма да са наистина свободни и защитени в човешкия свят. Подтикван от благородни подбуди, той опитва да открие място, където дракони и хора да съжителстват спокойно и наистина успява, но цената на успеха му е висока. Хикъп трябва да се научи да се справя без Тутлес, който е намерил своята любов и щастие другаде, и това е едно болезнено, но необходимо израстване и за двамата.

Колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че не всички хора са готови да приемат идилията в Бърк за свой начин на живот и драконите никога няма да са в безопасност. Самите викинги пък не могат да се пренесат във фантастичен драконов свят и да оставят познатата земя зад гърба си. Това води до най-тежкото и сърцераздирателно решение – жителите на Бърк да пуснат драконите си, така че Тутлес да ги отведе в скрития свят, където ще живеят спокойни и незаплашвани от хората. Този своеобразен край на една страхотна поредица е хем прекрасен и много зрял, хем тъжен и безкрайно трогателен.

Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят е великолепен. Остроумен, забавен и цветен, но също нежен, поучителен и изпълнен с екшън. Спойката между тези толкова различни елементи е осигурена както от интересни герои, на които не им е лесно, така и от десетки малки, но много сладурски детайли, правещи атмосферата на филма автентична и неповторима. Това не е краят, който искахме, но е най-правилният край и за това уважавам дори още повече създателите му. За утеха на най-нежните души, на края има сцена, която тушира тъгата, породена от гореописаните случки, и поне малко връща усмивката на лицето.