Режисьор: Робърт Родригез

Сценарий: Джеймс Камерън, Лита Калогридис, и Робърт Родригез

В ролите: Роза Салазар, Кристоф Валц, Киън Джонсън, Махършала Али, Дженифър Конъли, Ед Скрийн и др.

Пътят на Алита към големия екран беше дълъг – почти 20 години – и Джеймс Камерън буквално прекара половината си кариера в развитието на кино-технологията, която смяташе, че ще му е нужна, за да го заснеме. Уви, в крайна сметка звездите не му позволиха да режисира филма сам, но в качеството си на сценарист и продуцент е ясно, че е имал огромно влияние върху всеки аспект от проекта.

Т.е. можем да виним него, ако филмът не ни е харесал.

Ако трябва да съм честен, все още не съм сто процента сигурен какви впечатления ми остави Алита. Отидох с доста негативни очаквания, предвид невдъхновения трейлър и някои детайли относно структурата на филма, които знаех предварително. Но историята ме грабна в достатъчна степен, за да изляза от салона по-скоро с позитивни чувства.

Базиран на мангата на Юкито Киширо, Алита е доста концептуална история, така че ще се опитам да бъда максимално кратък. Действието се развива малко над 500 години в бъдещето. След като глобална война е разрушила човешката цивилизация преди три века, сега последният небесен град Залем се рее над доста по-слабо впечатляващия Iron City, където повечето оцелели хора се стичат, за да работят във фабриките, обслужващи Залем, или да оцеляват от боклука, който жителите му изхвърлят. Никой не може да се качи в небесния град, освен ако не спечели най-високата титла в смъртоносен турнир.

В тази безрадостна дистопия доктор Дайсън Идо (Кристоф Валц) намира останките на киборг сред боклука, изхвърлен от Залем. Той ѝ дава ново тяло, но въпреки че мозъкът ѝ е съхранен, тя не помни нищо, така че Идо я кръщава Алита (Роза Салазар). Сред руините на човешката цивилизация тийнейджърката се научава да обича, да губи и да оцелява, като междувременно открива, че някъде сред изгубените ѝ спомени се крият инстинктите на смъртоносен воин. Малко по малко тя започва да разкрива произхода си, който се корени във войната, сринала човешката цивилизация.

Алита има ТОЛКОВА МНОГО СЮЖЕТ. В типичен за Родригез стил филмът носи усещането за накъсаност, все едно гледаме няколко епизода от сериал, вместо единна история. В конкретния случай това е добра идея, защото ни позволява да се запознаем с различните аспекти на този уникален свят, заедно с героинята на филма. За съжаление обаче тук идва и най-силната ми критика: това не е самостоятелна история.

Време е за мрънкане: сериозно, интензивно много ми писна от продуценти, които смятат, че могат да ми дадат пролог на пенталогията си, вместо завършена, самостоятелна история. Не знам защо някой изобщо си мисли, че това е добра идея. Нали трябва зрителите да харесат ПЪРВИЯ филм, че изобщо да мислим за продължения? Това не е Властелинът на пръстените или някое друго световноизвестно произведение, тук си говорим за сложна концепция с множество подсюжети. И повечето от Алита е ПРОЛОГ на нещо, което може би ще трябва да чакаме с години.

За много хора това може би няма да бъде проблем, и ако трябва да съм честен, светът на филма ме грабна достатъчно, че да искам да видя още. Но фактът е, че Алита не е самостоятелно произведение, и под това нямам предвид, че финалът е отворен. Филмът буквално не работи сам по себе си. Това не е Нова надежда, където всички цели, поставени в конкретната история, са изпълнени накрая, но има по-голям свят за изследване. Тук по-голямата част от действието е посветена на теми и персонажи, които така и не срещаме. И това не е ок.

В добавка към горното ми оплакване, Шарин, героинята на Дженифър Конъли, е някаква ужасяюща кръпка върху сюжета. Тя се появява на няколко пъти, като филмът дори не се опитва да обясни присъствието ѝ (сериозно, в минимум две от сцените ѝ няма НИКАКВА логика тя да се намира там, просто сценарият за удобство я телепортира), и всеки път е тотално различен персонаж, с различна мотивация и различен морален компас. Толкова долнопробно написан герой не бях виждал буквално от години, и е срамно, защото Конъли е великолепна актриса, която дори в този осакатен образ влага повече интензивност, отколкото можем да искаме.

Ако сте способни да видите отвъд тези два безобразни дефекта обаче, Алита си остава впечатляващо произведение, особено на ниво свят и визия. Самата Алита е… ами каквото сте видели в трейлъра. Ако там не ви е изплашила, и във филма няма да го направи. Ефектите са изключителни и изразителността на лице, което е предвидено да не е съвсем човешко, е на ниво, каквото не съм виждал досега. Това е и първият филм, който гледам на 3D от повече от година, и в типичен за проект на Джеймс Камерън стил, това е плюс.

В крайна сметка трябва сами да прецените дали Алита ще ви хареса. На сюжетно ниво това е незавършен продукт, който не може да работи сам за себе си. Същевременно обаче филмът ни дава невероятен свят, страхотен екшън и обещанието за интересна история. И ако трябва да съм честен, сегментираността на сцените всъщност го прави да изглежда достатъчно дълъг и разнообразен, за да не се чувства човек съвсем излъган от липсата на реална развръзка. Лично аз не съжалявам, че го гледах, и вероятно ще го видя поне още веднъж на кино. Но това можеше да е едно от събитията на десетилетието, а вместо това се оказа неговия пролог.

Оценка: 7.5/10