Пазители на галактиката Vol. 2

Пазители на галактиката беше неочакван хит. Или по-скоро беше очакван хит, но по неочакван начин. Лентата на Джеймс Гън за група непрокопсаници, които спасяват галактиката, ни донесе уникална смесица от космическо фентъзи, спираща дъха визия, дебилен хумор и прекрасна ретро музикална атмосфера. Огромна част от успеха се дължеше на чара на Крис Прат, но не по-малка роля изигра фактът, че зрителите не знаеха какво да очакват от филм за непознати комиксови герои в космоса. Хайде сега всеки, който си мислеше, че въпросният успех е повторяем, да вдигне ръка. Така си и мислех. И не, Пазители на галактиката Vol. 2 не е „слаб“ филм. Всичко в него си е на мястото – история, герои, хумор, визия – но нищо не изненадва и ентусиазираният наивитет на първата част е изместен от добре премерени маркетингови параметри, които правят лентата повече „продукт“, отколкото кино преживяване.

Историята започва сравнително скоро след края на първия филм. Питър Куил (Крис Прат) и неговата група наемници все още изкарват прехраната си с мотаене из космоса и вършене на всякаква черна работа, но славата им ги следва навсякъде. След като една от мисиите им свършва с ненужна кражба от работодателя и последвалото преследване разбива кораба им на далечна планета, Питър среща могъщо богоподобно създание на име Его (Кърт Ръсел), което се представя за неговия баща. Междувременно, Йонду (Майкъл Руукър) е отхвърлен от себеподобните си и се впуска в преследване на Пазителите, за да отмъсти за предателството им в края на предишния филм. И по някаква причина Небюла (Карън Гилън) – доведената сестра на Гамора (Зоуи Салдана) – също се мотае във филма.

Vol. 2 няма добър сюжет. Няколко слаби линии се движат паралелно през целия филм и дори тази, която се предполага да е основната, не е особено доминираща. Нито една от тях не носи усещането за кулминация накрая, и нито една не работи кой знае колко добре с останалите. Всъщност лентата създава впечатление за средна част от трилогия, но без да поставя ясни параметри за сюжетната рамка или еволюцията на персонажите в тази трилогия. В емоционално отношение има някои добри попадения, но те са повече на лично ниво, отколкото свързани с главната история и разкритията в нея, при все че сценарият отчаяно се опитва да вдигне нивото на драма в това отношение. Липсва и усещането за опасност, което – предвид галактическото ниво на въпросната – всъщност е пълна излагация.

Актьорската игра е на очакваното високо ниво. Крис Прат ловко лавира между дебилен хумор и сериозна драма, Дейв Ботиста за пореден път е брилянтен с буквалиста Дракс, а Майкъл Руукър демонстрира нагледно защо е изтипосан насред основния каст на плаката. Йонду най-сетне получава екранното време, което заслужава, и Руукър ни дава може би най-качествения и комплексен персонаж в Пазителите. По някаква причина – подозирам нещо в договора на Брадли Купър – генетично модифицираната миеща мечка Рокет получава централна роля, лична драма и други ненужни работи като екранно време, което само краде ценни секунди от бебето Груут (поредно Шекспирово изпълнение на Вин Дизел), което, неочаквано за мен, е буквално бебе, демек не е само малък на размер, а и на акъл, което го прави обезоръжаващо очарователен.

Във визуално отношение Vol. 2 е прелестен, както може да се очаква след шарената космическа палитра на предишния филм, но и доста по-беден. По някаква причина сценаристите са решили да ни държат на разстояние от цивилизовани места, поради което сме лишени от гледката на извънземни небостъргачи. По-голямата част от действието се развива на планетата на Его, а през останалото време се мотаем из палубите на космически кораби. На моменти имах усещането, че на филма му е липсвал бюджет, което естествено няма как да е случаят. Саундтракът е стандартно белезникакъв и единствената бегло запомняща се мелодия е епичната ансамблова тема от първата част. Честно, какво стана с филмовата музика през последните десет години? Снощи гледах първия Пришълец и там всяка секунда е музикално пиршество… Междувременно, не мога да се сетя за един съвременен фантастичен филм с два запомнящи се тона в него.

Знам, че храних доста, но не мога да не се дразня на Марвел, които упорито правят средняшко добри филми, защото знаят, че номерът ще мине. Пазители на галактиката Vol. 2 следва по стъпките на Доктор Стрейндж и редица други – перфектно компетентна лента, напълно лишена от идентичност и реално съдържание, а в този случай дори и без връзка с основната история на кинематографичната вселена. При все споменаването на Танос, титанът няма никакво участие тук. Истината е, че във филма няма нищо, което да мога да посоча като „лошо“. Но Vol. 2 не предлага нищо повече от сбора на частите си, всяка от които вече сме виждали, често в сходни комбинации. Струва си гледането на голям екран, ако сте фенове, но определено няма да спечели нови такива.