Бързи и яростни 8

Озовах се в киносалона на прожекцията на Бързи и Яростни 8 по единствения допустим за този филм начин – случайно.  Така годините, прекарани в старателно отбягване на безкрайната поредица, ме застигнаха и с подигравателен смях профучаха покрай мен докато се настанявах.

В най-новата творба от непресъхващия извор на авто гонката с елементи на душевна драма, Дом (Вин Дизел) бива изтръгнат от идиличния си меден месец с Лети (Мишел Родригес), само за да бъде изнудван от гениалната хакерка Сайфър (Чарлийз Терон).  За здравенякът със златно сърце единственият начин да запази семейството си е да изпълнява трудните задачи, които му поставя злата хубавица. Например, да донесе куфар.

Основният конфликт в произведението е реализиран на база неразбирането на Сайфър, че предани работни кадри не се набират чрез заплахи и психологически тормоз, а показният разстрел на любими хора е направо пагубен за мотивацията на служителите. Въпреки тези малки грешки обаче, героинята на Чарлийз Терон е напълно изрядна по отношение на гранд плана за унищожение на света – тя залага на революционно новата идея да открадне ядрени ракети и кодовете за тях.

Настроих се за затрогваща история за истински стойностните неща в живота и филмът съвсем не ме разочарова.  Още от първите кадри нещата изглеждаха обещаващо – китни латино моми купонясват на плажа и човек се обърква последния филм за Трите хикса ли гледа, или Бързи и яростни 8.  Веднага след това получих преследване с коли, което клонеше към  сферата на фантастичното повече от редица произведения с претенции за това.  Така де, как иначе ще се ориентираме къде сме попаднали? Следващите час и половина ми се губят сред дъжд от коли, лоши погледи, мъже в потници и толкова очарователни в своята непретенциозност клишета, колкото можете да си представите.

Диалозите са на очаквана висота – трогват и вълнуват. Нима има съзнателно същество на този свят, което да не се просълзи когато Джейсън Стейтъм с величествено презрение каже на Скалата: „Този потник май ти спира кръвообращението и не стига за мозъка. Вземи си по-голям размер!”.  Силни думи, разменени между индивиди, чиято мачовска аура огъва арматурно желязо от километри.

Истината е, че Бързи и Яростни 8 всъщност е всичко което претендира да бъде. Сюжетът присъства колкото да има някаква идейна нишка, около която да се случват бойните сцени, и това е напълно в реда на нещата. Пуканки и зрелище е единственото, което филмът предлага, но затова пък никак не пести от грандиозни визуални разхищения. Преследване с подводница и брутални масовки с коли, изливащи се като порой от близките небостъргачи, са само част от забавните, по един доста безумен начин, кадри.

Признавам, екшън сцените бяха на ниво и нереалистичната лекота, с която се случва всичко, ме забавляваше повече отколкото дразнеше. Джейсън Стейтън ми стана абсолютен фаворит, спечелил вечното ми уважение с  виртуозното спасяване на бебе, съчетано с мощно сритване на задници на борда на самолет, при това без да спира да пуска лафове през цялото време.

Може да се каже, че Бързи и Яростни 8 е доста сносна времегубка, която поне се опитва да бъде зрелищно забавна в своята нелепост и ѝ се получава добре, поне в повечето случаи. Със сигурност не може да ме накара да изгледам дори един от другите филми, но не съжалявах твърде много, че гледах този.

П.П. Между другото, Fast 8, пардон, Furious 8 имах предвид, победи досегашния притежател на титлата „Най-успешен отварящ уикенд“, Силата се пробужда, като донесе стабилните 532,5 милиона долара! Честито и… накъде отива светът!?