Режисьор: Раян Куглър

Сценарий: Раян Куглър и Джо Робърт Кол, по комиксите на Джак Кирби и Стан Лий

В ролите: Чадуик Боузман, Данай Гурира, Лупита Ньонг'о, Майкъл Б. Джордан, Летита Райт, Анджела Басет, Анди Съркис, Мартин Фрийман, Уинстън Дюк и др.

tl;dr – Черната пантера е преживяване толкова унищожително тъпо, че не бих го пожелал и на брат си. 

Покрай културните войни в Америка Черната пантера получи доста повече внимание, отколкото заслужаваше, и стана обект на разгорещени дискусии далеч преди излизането си на екран. Дори аз, който със съвсем дребни изключения не понасям Марвел и цялата им филмова вселена и гледам да избягвам каквито и да е подробности за обичайните им боклуци, разбрах колко важен е тоя филм със своя почти изцяло черен каст, черен режисьор, дебел бюджет и т.н. Не че наистина осъзнах каква точно е причината за важността, но се съгласих, че явно съществува такава, след като хората толкова разпалено обясняват какъв земетръс ще предизвика творението на Райън Куглър („известен“ с блажено забравимия спин-оф на Роки, Creed). Разни медии дори се възмутиха от поредната alt-right, хейт конспирация, която имала за цел да свали рейтинга на филма в imdb – явно когато няколко хиляди души са дали на Пантерата 10 от 10 звезди, проблем е нямало, но когато други няколко хиляди му дадат 1 от 10, това е расизъм.

Признавам, че бях предубеден още преди да вляза в киносалона и почти сигурен, че филмът няма да ми хареса. Това, което не е очаквах, бе желанието да си прережа гърлото с билета за вход на първия половин час от прожекцията.

Надолу е бъкано със спойлери, макар двучасовият+ ад едва ли би ви изненадал с нещо освен завидното си постоянство да бъде негледаем.

Да започнем с това, че Черната пантера не е филм за Черната пантера. Супергероят участва, но е толкова в миманса, че спокойно можеха да си го спестят и никой нямаше да забележи. Т‘чала е многократно по-добре развит и важен с петте си минути в Civil War, отколкото в собственото си заглавие.

Сюжетът ни запознава с историята на африканската държава Уаканда, върху територията на която преди векове паднала скала от вибраний – страшно ценен метал – което е позволило на местните да дръпнат силно технологично, ала поради някаква причина, вместо да използват това свое предимство с… каквато и да е цел, те си живеят скрити под някакъв маскировъчен купол, така че никой да не разбере колко са напред в материала. Това по забележително оригинален и елегантен начин идва да ни покаже как уакандийците са в контраст с кръвожадната човешка природа и докато едни са се избивали с милиони, грабили са територии и са поробвали хора, те тихичко са развивали БДЖ-то и са правили хиляда разновидности на костюма на текущата си Черна пантера. Ръкопляскания от публиката.

Ако смятате, че Уаканда е интересна, филмът бързо ще разсее тази идея като ви покаже буквално нищо от нея. Виждаме един брой футуристичен влак, два броя обикновени улички (може една и съща да е била, не съм сигурен) и два-три птичи погледа на столицата, която изглежда като извадена от случаен генератор на фантастични столици. Сещате се как в подобни филми винаги някой наближава града с летателно средство и виждаме разни причудливи, блещукащи форми, които мощно се напъват да изглеждат „от бъдещето“. Същото е и тук, прелитаме над града, фиу-фиу, това е.

Първият и последен сблъсък с традициите на уакандийците е изборът им на нов владетел, съответно – на нова Черна пантера. Изключително напредналото общество избира своя нов лидер далновидно, посредством добрия, стар кьотек. В тази сцена се чудите дали да се смеете на отвратителната CGI арена, или на представата, че ако знаеше къде е Уаканда, Флойд Мейуедър можеше да стане нейно шефче. И да, наистина, за Уаканда и хората, живеещи в нея, няма да научите нищо. Имат съвет със смешни старейшини, гледат носорози за война (да бе, не се шегувам) и горе-долу това е. Славата на Марвел в изграждането на качествени злодеи се носи извън пределите на познатата вселена и тук те отново не правят компромис. Виждаме как бащата на Т‘чала, Т‘чака, прави посещение на брат си в Щатите и е недоволен от желанието на родата да вдига революции срещу потисничеството. Следва интензивна сцена, в която Т‘чака първо обезоръжава брат си, след което без никаква нужда го убива, след което съвсем без никаква нужда изоставя невръстния му син да се оправя както може. Невръстният син пуска дредлок, ходи да се бие из Ирак и Афганистан и се превръща в Килмонгър.

Ще преглътнем факта, че Майкъл Б. Джордан е с излъчване, което би било достатъчно за злодей или антигерой единствено в Бамби. Забележете изкачването на трона – Килмонгър, заедно с Клау (Анди Съркис), крадат кирка или мотика от вибраний от някакъв музей. Преди това ни е казано как Клау е задигнал четвърт тон вибраний при набег в самата Уаканда и се чудите защо му е въпросното селскостопанско сечиво, но ви съветвам да не се чудите – и той няма представа. Уакандийците, начело с Т‘чала, правят засада по време на продажбата на кирката, намесва се ЦРУ в лицето на Мартин Фрийман, става някакво преследване и накрая Клау е заловен. Местата за разпит на ЦРУ обаче са по-слабо защитени от овощна градина край магистрала и Килмонгър „спасява“ Клау. „Спасява“ е в кавички, защото мигове по-късно го убива, влачи трупа му с чувал до Уаканда и го предава на младия лидер Уа‘Каби (Даниел Калуя, познат от Бягай!) от т.нар. гранично племе. Тук давам малко контекст – лидерът на граничното племе е най-добър приятел от детството на Т‘чала и е пострадал при преждеспоменатия набег върху Уаканда (Клау е убил баща му или нещо подобно, изтрил съм мотивацията). Та, след като Т‘чала излъгва доверието му и не му носи главата на Клау за целите петнадесет минути, откакто е стъпил на трона, Уа‘Каби решава, че Килмонгър е по-подходящ владетел и го съпровожда до столицата.

Случва се очакваното – Килмонгър, напълно честно и без хитрини, напуква канчето на Черната пантера и го хвърля от водопад. Всички знаят, че да хвърлиш добрия от водопад винаги е грешно решение и той ще се завърне. Да, Т‘чала се връща, напада, подчертавам, напълно законния крал Килмонгър (Т’чала на практика не се беше предал, нито беше умрял, така че „законният“ крал трябваше да продължи двубоя, което той не понечи да прави – бел. ред)  и триумфално си връща короната.

Честно казано е уморително дори да правиш преразказ на безмозъчния театър, наречен Черната пантера, защото в него свястна сцена няма – редуват се клише с глупост и обратното. Без никакво преувеличение, около час след филма се хилихме на десетките му нелогичности и абсурдни конструкции. Половината вече съм ги забравил, слава Богу, иначе щях да се притесня за душевното си здраве. Ако почна да влизам в подробности за гениалния план на Килмонгър за реваншизъм на световно ниво, главозамайващите смени на лоялности в битката за трона и всяко друго малоумно сюжетно вътъче, няма да ми стигне уърда.Другото, за което можем да си говорим, е външният вид на филма, а той може да бъде описан с две думи, шарен и невдъхновен. Изглежда все едно Куглър е хванал случаен българин и го е питал как да изглеждат африканците – „Миии, не знам бате, некви с копия и разноцветни парцалки. Сложи им татуси и пиърсинг!“. Та това можете да очаквате, което комбинирано с безличната Уаканда, е едно голямо нищо.

Бойните сцени са друга черна дупка с ужасяващата си хореография, в която ударите не предизвикват усещане за тежест, за контакт, а героите се хвърлят един друг като парцалени кукли във вакуум, особено когато накрая се счепкват двете пантери. Бих хвърлил един поглед и на 2D версията на последната схватка, защото специално в IMAX Т‘чала и Килмонгър бяха залепени като апликации върху екрана.

Второстепенните персонажи са много и преобладаващо безсмислени. Не стига, че Пантерата е фигурант, ами останалите също не са от там и са за кратко. Каква точно беше ролята на кралица Рамонда (Aнджела Басет)? Ами на героя на Мартин Фрийман? Това без да затъваме в картонени изрезки като мъдрия мъдър мъдрец Зури (Форест Уитакър) или зверски лоялната и корава Окойе (Данай Гурира), капитан на личната стража на краля. Всички имат най-много по една определяща характеристика – остроумната техничарка, бунтовничката с кауза и любовен интерес на Т‘чала – и не мръдват на сантиметър от нея. Не съм вярвал, че ще го кажа, но когато Тони Старк изглежда дълбок като Марианската падина в сравнение с цялата ти върволица герои, то някъде имаш нещо непоправимо счупено.

Защо наоколо виждате Блейд 2? Първо, защото Уесли Снайпс би разфасовал Чадуик Боузман само с помощта с очилата си и хартията, върху която го осъждат за неплатени данъци. Второ, щото Гийермо дел Торо е бог, а Райън Куглър е неможач, без когото светът на киното ще е по-светъл. Трето – тръгнах да гледам кой е правил музиката в Черната пантера и сред основните лица там е Кендрик Ламар, а преди толкова години Mos Def, Massive Attack, The Crystal Method, Cypress Hill и компания разкъртваха вампирски челюсти… та се чудя как стигнахме дотук. И последно, защото подигравки с киноизкуството като Черната пантера трябва да бъдат бити, осмивани и изпращани със сонда в далечния космос, че току-виж се размножили.

Оценка: 3/10